Но скорошно проучване на Калифорнийския университет в Бъркли показва, че нематодът C. elegans също реагира на миризмата на патогенни бактерии, като подготвя чревните си клетки да издържат на потенциална атака.

Както и при хората, червата на нематодите са често срещана мишена на болестотворни бактерии. Нематодите реагират, като разрушават желязосъдържащите органели, наречени митохондрии, които произвеждат енергията на клетката, за да предпазят този критичен елемент от бактериите, крадящи желязо. Желязото е ключов катализатор в много ензимни реакции в клетките - по-специално в производството на енергийната валута на организма, АТФ (аденозин трифофат).

Наличието на тази защитна реакция към миризми, произвеждани от микроби, при C. elegans предполага, че чревните клетки на други организми, включително бозайници, също могат да запазят способността да реагират защитно на миризмата на патогени - казва главният автор на изследването Андрю Дилин, професор по молекулярна и клетъчна биология в Калифорнийския университет в Бъркли и изследовател от Медицинския институт "Хауърд Хюз" (HHMI).

"Съществува ли действително миризма на патогени, която можем да доловим и да ни помогне да се преборим с инфекцията?", каза той. "Опитахме се да покажем това при мишки. Ако действително успеем да разберем, че хората усещат миризмата на патогена и впоследствие се предпазват, може да си представим нещо като парфюм, който предпазва от патогени."

Засега обаче има доказателства за тази реакция само при C. elegans. Въпреки това новото откритие е изненада, като се има предвид, че нематодът е един от най-подробно изследваните организми в лабораторни условия. Биолозите са преброили и проследили всяка клетка в организма от ембриона до смъртта.

"Новото е, че C. elegans се подготвя за патогена още преди да го срещне", казва Джулиан Дишарт, който наскоро получи докторска степен в Калифорнийския университет в Бъркли и е първи автор на изследването. "Има също така доказателства, че вероятно се случва много повече в допълнение към този митохондриален отговор, че може да има по-общ имунен отговор само при усещането на бактериални миризми. Тъй като обонянието е запазено при животните по отношение на регулирането на физиологията и метаболизма, мисля, че е напълно възможно миризмата да прави нещо подобно при бозайниците, както прави при C. elegans."

"Винаги мразя, когато се разболея. Казвам си: "Боди, защо не се подготви по-добре за това?". Изглежда наистина глупаво, че включваш механизмите за отговор едва след като си заразен", казва Дилин. "Ако има механизми за ранно откриване, които да увеличат шансовете ни за оцеляване, мисля, че това е огромна еволюционна победа. И ако можем да използваме това в биомедицината, това би било доста диво." | БГНЕС