Протеиновите барове отдавна се представят като удобна и здравословна закуска — бързо решение преди тренировка или в движение. С опаковки, подчертаващи високото съдържание на протеин, те често се възприемат като добър избор за поддържане на мускулна маса и енергия. Но ново европейско проучване, публикувано в Scientific Reports (Nature), поставя под съмнение реалната хранителна стойност на тези продукти.

Изследването анализирало 1641 протеинови бара от общо над 4600, използвайки база данни от платформата OpenFoodFacts. Макар проучването да е проведено в Европа, почти половината от продуктите са американски, което го прави релевантно и за по-широк пазар.

Много от анализираните барове не предлагат толкова протеин, колкото потребителите биха предположили. Около 19% от продуктите получават по-малко от 20% от калориите си от протеин — минималната стойност, под която авторите не ги смятат за значим източник на този макронутриент. За сравнение, Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) определя като „отличен източник“ на дадено вещество всеки продукт, който осигурява поне 20% от дневната препоръчителна стойност в една порция.

„Съдържанието на протеин само по себе си не е достатъчен показател за качеството на храната“, обясни д-р Ласло Абранко, ръководител на изследването от Унгарския университет по селско стопанство и науки за живота.

Чрез лабораторна симулация на храносмилането, учените оценили как се усвоява протеинът от различни видове барове — с растителен, животински или смесен произход. Резултатите варирали значително — от 47% до 81% усвояемост. Учудващо, някои от продуктите с животински протеин или соя — традиционно смятани за „пълноценни“ източници — също показали ниски стойности.

Причината според авторите може да се крие в начина на обработка и взаимодействия с други съставки в продукта, като мазнини или фибри. „Дори бар с качествен протеин може да не се усвоява добре, ако е силно преработен“, каза диетологът Елайза Уитакър, основател на Nourished Nutrition and Fitness.

Повечето протеинови барове са част от категорията ултрапреработени храни — богати на добавки, стабилизатори и изкуствени подсладители. Все повече изследвания свързват редовната консумация на такива продукти с повишен риск от затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания и диабет тип 2.

Въпреки това, баровете могат да бъдат удобна опция за определени групи — например хора със здравословни състояния, които водят до намален апетит, или такива, които използват медикаменти за контрол на теглото. „Те не са предназначени да бъдат основен хранителен източник, а по-скоро допълнение“, подчертава Моника Амбърн, старши директор по хранене в Международния съвет за хранителна информация. | БГНЕС