Канадският певец Леонард Коен, починал преди десет години, остави след себе си легендарната песен „DANCE ME TO THE END OF LOVE“, която мнозина смятат за химн на любовта. Всъщност, въпреки красивото заглавие на песента, тя е вдъхновена от най-големия ужас, който светът някога е преживявал – Холокоста. А именно, в лагерите на смъртта струнни квартети са били принуждавани да свирят пред ужаса на невинни души, които са били давени и изгаряни. Коен, самият той евреин, е преживял този ужас от безумната идеология на психично болен „лидер“ изключително травматично.

Половин век по-късно, по време на ужасната война на така наречените „ислямисти“ в Сирия, многобройни жени, мъже и деца са преживели ужасни страдания – убийства по мизерен начин, изнасилвания, хвърляне от сгради и т.н.! Това вече не е въпрос на политически анализ, а медицински. Това създаде огромна вълна от бежанци, която се насочи към Европа.

Полицията на Орбан се справи брутално с такава уязвима маса от изтощени бежанци, показвайки им, че не са добре дошли в Унгария на никаква цена. Многобройни деца са починали от студ, хванати в капан в бодлива тел, издигната от режима на Орбан. Няколко години по-късно, Freedom House обяви Унгария за първата „недемократична“ страна в ЕС. Орбан дори оправда агресията на Русия срещу Украйна, която беше осъдена от всички водещи европейски държави.

В един момент неговият министър Петер Сиярто дори заплаши Украйна с военна сила, уж „за да защити унгарците в Закарпатия“! Веднъж дори нарече крайбрежния хърватски град Риека „унгарско пристанище“! Такива хора бяха самопровъзгласили се за богове и дори не бяха хора.

Орбан силно заздрави връзките си с множество десни лидери в ЕС и извън него, включително със Сърбия на Вучич, с Република Сръбска и с Македония. До руската агресия срещу Украйна Орбан имаше силна подкрепа от множество европейски популисти, като Янез Янша, Андрей Бабиш, Матеуш Моравецки и др. Но след руската агресия той остана сам срещу всички. Сега, във всички предизборни проучвания, Орбан е нещо от миналото. Изборите са след по-малко от два месеца, а опозиционната партия „ТИСА“ на Петер Мадяр има солидна преднина от 10%. Партията на Мадяр има силна подкрепа, особено сред младото население. Популизмът на Орбан вече не се продава, също и поради тригодишна икономическа стагнация. Опозиционната „ТИСА“ обещава освобождаване на милиарди евро от замразени фондове на ЕС.

В момента Унгария има високи цени на горивата, толкова много унгарци зареждат колите си с гориво в Хърватия, откъдето идва и шегата за хърватския министър на икономиката Анте Шушар: „евтиният“ руски петрол очевидно поскъпва на бензиностанциите ви“. Орбан даде на Унгария фалшиво прославяне, което сега прилича на истинско унижение. Чрез постоянни лъжи той и неговите сътрудници са изградили свой собствен рай в небето, създавайки ад за обикновените хора на земята. Историята е пълна с примери, когато евтиното лидерство е струвало скъпо на цели народи.

Македония без съюзници?!

Скоро страната ще остане сама в един опасен и бурен свят. Дори приятелството със „Сръбски свят“ не е гарантирано. Да вярваш, че Сърбия на Вучич може най-добре да се погрижи за Македония, е все едно да вярваш, че вълк може най-добре да се погрижи за овца. Години наред нейните малки „лидери“ в усилията си да се превърнат във велики лидери всъщност подкопаваха бъдещето на страната. Дълги години някои „лидери“ държаха умовете си в джобовете си, а морала си в сейфовете. За съжаление, те продължават да го правят и сега, когато дори великите сили са много внимателни в това, което правят. Скоро Орбан ще си отиде, а и Вучич също. Додик вече е сключил сделка. А ние продължаваме без компас, но твърдоглаво към непознатото, несъзнавайки, че всеки загубен ден е ден по-близо до бедствие. Но продължаваме да игнорираме възможното и да хвалим невъзможното, без да искаме да разберем, че в геополитиката съдбата е тази, която разбърква картите, а ние трябва да ги изиграем.

Далеч зад гърба ни са времената на абсолютно безумните илюзии, че бялата раса на света произхожда от „местно протоплеме, наречено македонци“, които циркулираха в националните медии като смесица от фентъзи, комедия и трагедия. Понякога фантазията е фатална, ако не знаем с какво да я сравним. За съжаление, у нас политическите ротации са се различавали само по геополитическа ориентация, но вътрешните деформации почти винаги са оставали едни и същи. За да се постигне невероятното, трябва да се направи невъзможното. А ние дори не правим възможното! Дори след 35 години все още нямаме система, основана на заслуги, която е алфата и омегата за всяко движение напред. Харчим по един милиард евро годишно за съкратени администратори и фиктивни служители с временни договори. Тук ефективната щета е над два милиарда евро годишно, ако смятаме, че такъв милиард би бил пренасочен в икономиката.

Очевидно е, че не искаме да сме в ЕС!

Нашите „аргументи“ за приемането на македонско малцинство от София са алиби за неприлагане на споразумението с ЕС, което е включването на българите в Конституцията. Това е истинската позиция. Щеше да е различно, ако бяхме влезли в ЕС преди българите. Тогава щяхме да можем да диктуваме условия. Но, с магарешки инат, останахме последни. И сега всички се катерят по врата. Утре Албания може да направи същото. Трябва да знаем, че ЕС не е свръхдържава, а съюз на независими държави. В ЕС имаме висок стандарт на етнически права. Но след това е и Гърция, която изобщо не признава малцинствата (а има - турци, албанци, македонци, българи, власи). Естония, Латвия и Литва също имат проблеми с малцинствата, но поради страх от Русия, те се движат предпазливо в този процес. Нашето искане България да признае македонско малцинство надхвърля политическата целесъобразност, освен ако нямаме някакъв друг дневен ред зад тази маска. Изглежда, че правителството мрази звездичките на ЕС! И това е колективно убийство.

Ако не бяхме приятели с лудостта, отдавна щяхме да сме в ЕС. От 2004 г., или евентуално от 2007 г. И загубихме почти половин век, за това, което трябваше да направим навреме. Като изход, измислихме предсрочни избори. Превърнахме всички изборни победи в исторически поражения. Всяко забавяне си има наказателна лихва и това виждаме. Не е далеч от логиката, че правителството не ни иска в ЕС, защото сме частна държава на 5-6 олигарха, които ако влезем в ЕС губят „собствеността“ си върху държавата. Може би някой си мисли, че е по-добре да се грижи за петимата, отколкото за цяла нация! Вече сме се доказали в силни аномалии. Нашият „ъндърграунд“ унищожи всичко живо над земята. От втората най-развита страна в региона (сред 17 държави от Източна и Югоизточна Европа), сега сме на последно място. Някой е работил в името на народа и за собствена сметка. Добронамерените хора многократно са ни казвали, че международната политика не е списък с желания, а списък с трудни задачи, които спасяват съдби. В противен случай никой не може да гарантира, че няма да чуем „музика на Холокоста“ пред някой крематориум за държави. Духът на стотици хиляди наши млади хора и деца никога няма да ни прости, че ги прогонихме от домовете им, карайки ги да живеят по-добре някъде другаде по света, отколкото в родината си.

В живота всяка грешка се плаща, но някои я правят, а други плащат за нея. Известно е, че където процъфтява глупостта, мъдростта веднага увяхва.

---

Анализ на македонския публицист Мерсел Билали в "Либертас"