Френският президент Еманюел Макрон се стреми да постигне голям дипломатически успех, като събере няколко западни държави, които да признаят Палестинска държава, но той е далеч от постигането на реален пробив в Газа.

Ясни са ограниченията на това, което може да постигне на Общото събрание на ООН. Европейски тежки играчи като Германия и Италия няма да се присъединят към инициативата му, а малко са шансовете усилията му да убедят американския президент Доналд Тръмп или израелския премиер Бенямин Нетаняху да сложат край на войната.

Голямата идея в Ню Йорк е да се обяви признаването на палестинската държавност от Франция, Обединеното кралство, Белгия, Португалия, Люксембург, Малта, Андора, Австралия и Канада. Един френски служител нарече това „дипломатическа победа“ за Париж.

Основната цел на Макрон е да покаже, че съществува глобален противовес на подкрепата на Тръмп за израелската война в Газа и да усили натиска за мир. Вече се правят сравнения с френската съпротива под ръководството на Жак Ширак срещу САЩ по време на инвазията в Ирак през 2003 г. – позиция, отстоявана и в историческа реч пред ООН.

Разбира се, има и силен вътрешнополитически мотив. Европейските лидери са наясно, че трябва да се възползват от общественото недоволство заради войната, което нараства с увеличаването на жертвите в Газа. Проучвания на YouGov показват, че обществената подкрепа за Израел в Западна Европа е на исторически минимуми.

Но колко влияние има наистина Макрон? Дори французите признават, че големите жестове и показността в Ню Йорк няма да имат непосредствен ефект върху влошаващата се хуманитарна криза в Газа, докато израелските танкове напредват в сухопътна офанзива. Нито Израел, нито САЩ ще се спрат заради Макрон.

Освен това опитът на френския президент да покаже единен фронт разкрива колко разединена изглежда Западна Европа, особено когато страни от ЕС и НАТО действат внимателно около Тръмп заради войната в Украйна.

Германия, Италия, Гърция и Нидерландия няма да се включат. Германският канцлер Фридрих Мерц дори няма да присъства, поради по-належащи вътрешни задачи. Италианската премиерка Джорджия Мелони настоя, че не подкрепя признаване на Палестинска държава „преди да бъде установена“ и ще пристигне ден след събитието на Макрон.

Според един европейски дипломат, цитиран анонимно заради чувствителността на темата, залогът е бил „Израел да отстъпи малко“ под нарастващ международен натиск.

Но дипломатът призна, че залогът не изглежда успешен: „Не изглежда това да се случва. САЩ подкрепят Израел и те ускоряват анексиите в Западния бряг.“

Друг дипломат посочи, че докато Израел има подкрепата на „големия си съюзник САЩ с Железния купол… това нищо не променя.“

За много наблюдатели обаче усилията на Макрон са по-малко за непосредствен ефект и повече за създаване на исторически момент в отношенията на Европа с Израел. Европа е обсебена от ролята си по време на Холокоста и винаги е предприемала само „символични, малки“ стъпки срещу Израел, казва Кристина Кош, експерт по Близкия изток от мозъчния тръст German Marshall Fund, дори ако европейците са „неудобни от отношението на Израел към палестинците“.

„Но събитията през последните две години, и особено през последните месеци, доведоха до осъзнаването, че нещата не могат да продължават така“, допълва тя.

Според Кош движението на Европейската комисия миналата седмица за налагане на санкции и тарифи срещу Израел представлява промяна на мисленето в Европа. „Това е безпрецедентно. Търговски мерки обикновено се прилагат само срещу авторитарни държави като Мианмар или Беларус.“

В седмиците и дни преди конференцията на Макрон САЩ и Израел опитаха да провалят френската дипломатическа офанзива.

Вашингтон миналия месец отказа да издаде виза на президента на Палестинската автономия Махмуд Абас, за да присъства на годишната среща на ООН.

Израел разглежда различни ответни мерки срещу Франция, а премиерът Нетаняху и водещите му съветници правят последен опит да убедят Макрон да свърже признаването на палестинската държавност с освобождаването на оставащите израелски заложници, държани от групировката Хамас.

„Ако той свърже признаването с освобождаването на заложниците, тогава Израел може да го приеме“, казва израелски служител пред POLITICO при условие на анонимност.

За Франция обратната реакция е доказателство, че дипломатическите ѝ усилия имат ефект и че Израел и САЩ са все по-изолирани.

„Това няма да промени много за хората в Газа“, казва бившият френски посланик в Средиземно море Карим Амелал. „Но виждаме промяна в съюзите. Израел и САЩ срещу повечето европейски държави, включително Германия… и динамиката ще подчертае тяхната изолация.“

Бившият френски посланик в Сирия Мишел Дукло прави пряка връзка с усилията на Франция срещу войната в Ирак през 2003 г. „Франция беше отслабена политически и икономически, но все пак беше способна да канализира чувствата на мнозинството държави.“

Но друга аналогия също е ясна. Както Дукло припомня, дипломатическата активност на Франция през 2003 г. не предотврати инвазията в Ирак и последвалите години на хаос в Близкия изток.

„Съществува риск това да е загуба на време“, казва той. Първият европейски дипломат, цитиран по-горе, определи конференцията на Макрон за държавност като „последния акт на президент, който иска да остави наследство.“

Списъкът с участници в конференцията на Макрон не впечатлява с европейските лидери.

Испанският премиер Педро Санчес, белгиецът Барт Де Вевер, португалецът Марсело Ребело де Соуза и лидерите на Люксембург и Малта ще присъстват. Малко по-голямо тегло ще внесат канадецът Марк Карни и австралиецът Антъни Албанезе, които се очаква да държат речи.

В знак, че европейската решимост да се изправи срещу САЩ и Израел е крехка, мнозинството други европейски лидери, дори с еднакви възгледи, са намерили причини да се дистанцират от конференцията на Макрон.

Британският премиер Киър Стармър се опитва да балансира между натиска от собствената си партия и избягването на неодобрението на Тръмп, който миналата седмица посети Великобритания.

Стармър не се очаква да присъства на срещата на ООН, като ще бъде представляван от заместник-премиера Дейвид Лами и министъра на външните работи Ивет Купър.

Германският канцлер Мерц също няма да присъства, изпращайки вместо себе си министъра на външните работи Йохан Вадефул. Официално отсъствието му се дължи на вътрешни въпроси, включително парламентарни дискусии по националния бюджет за следващата година.

Сблъсъкът в графика позволява на германския канцлер, твърд противник на признаването на палестинската държава, да избегне пряк сблъсък с Париж и други на международната сцена. Мерц многократно е изразявал противопоставяне на такава стъпка.

„Германското правителство в момента не разглежда признаването на Палестина“, каза Мерц по време на посещение в Мадрид. „Продължаваме да виждаме признаването като една от последните стъпки, а не като една от първите по пътя към двудържавното решение.“

Кош от German Marshall Fund обяснява: „Не е необходимо, нито е политически удобно за него да присъства… Достатъчно е да не блокират нещата и да позволят на Франция и Испания да движат разговора напред.“ Испания вече признава палестинска държава.

Заставайки до Санчес, който заема особено твърда позиция спрямо Израел сред държавите от ЕС, Мерц добавя: „Не е изненада, че може да имаме различни мнения по този въпрос. Разбира се, това също има връзка с германската история.“

Италианският премиер Мелони, никога привърженик на инициативите на Макрон, също се въздържа, избирайки да пристигне ден след конференцията. Миналата седмица италианският външен министър Антонио Таяни отхвърли стъпките за признаване на Палестина като „абсолютно безсмислени“.

„Признаването на Палестина днес е начин да си успокоим съвестта и не решава проблема“, каза той в италианския сенат.

Високопоставен гръцки служител заяви, че моментът е неподходящ: „Ние безусловно подкрепяме създаването на Палестинска държава. Но смятаме, че едностранното признаване в този момент не носи ползи.“

Макрон може да успее да прикрие разделенията сред европейците с вдъхновяваща реч и внимателно координирана конференция, но различията имат значение при взимането на реални решения.

До момента няма достатъчна подкрепа сред страните от ЕС за налагане на санкции или тарифи срещу Израел, като последните изискват квалифицирано мнозинство.

Но това може да се промени. Според двама дипломати в Брюксел, ако Израел предприеме стъпки като анексиране на територии след конференцията на Макрон, страните от ЕС, които до момента са се противопоставяли на мерки срещу Израел, особено Германия, може да променят позицията си.

Дори тогава реалната власт ще остане при твърдите съюзници на Израел във Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио не е пестил думита си за „безразсъдния“ план на френския президент, който според него ще бъде „шамар за жертвите на 7 октомври.“ |БГНЕС
--------------------------------------------------------------
Анализ на Политико