Убитите в масови гробове, за убийците – паметници. На Балканите свободата струва много скъпо, а Македония плаща най-високата цена през последното столетие.

„Убий неприятеля!“ – това прави в края на 1944 г. и началото на следващата година насилствено наложената нова власт в Скопие. Тя обявява за враг собствения си народ. В януарския терор през 1945 г., познат като „Македонската кървава Коледа“, първо са избити неудобните, а после е наложено веруюто: обичай поробителя, мрази своите предци!

Филмът на БГНЕС по темата гледайте тук:
https://youtu.be/9GKDaej5x38?si=2HRRLuDh6rpLq-iJ

Югославският диктатор Тито възлага задачата на едни от най-верните си главорези – Светозар Вукманович-Темпо и Милован Джилас. Списъците на обречените са подготвени от македонския комунист и сърбоман Лазар Колишевски. Неговият баща е български опълченец, а самият Лазар пише писмо до цар Борис III през 1941 г., в което се определя като българин. Лазар моли смъртната присъда, наложена за комунистическата му дейност, да бъде отменена. Царят удовлетворява молбата, а Колишевски лежи за кратко в български затвор.

Неговите жертви също лежат – край Скопие, Велес, Щип, Прилеп и Битоля.

Колишевски направлява клането под шапката на Отделение за защита на народа (ОЗНА) – тайната полиция на Белград, по-късно позната като УДБА. Хиляди невинни загиват от нейната ръка чрез скалъпени обвинения. По заповед на Темпо са подбрани учители, свещеници, лекари и кметове. Обикновени хора са обявени за „врагове на народа“, „предатели“ или „сътрудници на окупаторите“. ОЗНА е единственият (псевдо)закон и съд. В следващите години десетки хиляди са изпратени в концентрационни лагери.

Хората, които днес си спомнят за тези зловещи престъпления, са малцина – и в Северна Македония, и в България. Наследниците на убитите в Македония не знаят съдбата на дядовците, бащите, братята или братовчедите си. Жертвите в Словения, Хърватия, Черна гора и Босна са намерили покой, защото ги помнят. Тук обаче зловещата носталгия по едно робство измива кръвта на предците.

Голяма част от досиетата на УДБА още не са разкрити, архивите са недостъпни. | БГНЕС