Котките може да помогнат в разработването на терапии срещу рак при хората

Тъй като домашните любимци споделят същата среда като хората, те са изложени и на сходни екологични фактори, които могат да влияят върху риска от развитие на рак.

Първата подробна генетична карта на рака при домашни котки разкрива поразителни прилики с човешките форми на заболяването и може да помогне за откриването на нови методи за лечение.

Учени са анализирали туморна ДНК от близо 500 котки и са идентифицирали ключови генетични мутации, свързани с развитието на рак. Заболяването е сред водещите причини за смърт при котките, но досега механизмите му бяха слабо проучени.

„Генетиката на рака при котките досега беше напълно неизследвана територия“, казва водещият изследовател д-р Луиз Ван дер Вейден. По думите ѝ всяко по-добро разбиране на рака при който и да е вид е от полза за всички.

Международният екип, ръководен от института „Уелкъм Сангър“ в Кеймбридж, е изследвал около 1000 гена, свързани с 13 вида котешки рак. Установено е, че много от гените, които стимулират развитието на тумори при котките, имат аналог при хората, което подсказва сходни биологични процеси при растежа и разпространението на заболяването.

Според учените домашната котка може да се окаже особено ценен модел за изучаване на някои форми на рак на гърдата, включително т.нар. тройно негативен рак, който представлява около 15% от случаите при хората. Котките развиват този подтип по-често, което осигурява повече проби за изследване и потенциални насоки за нови терапии.

Изследователите отбелязват, че макар ракът при кучетата да е обект на множество проучвания, котките досега са били сравнително пренебрегвани. Тъй като домашните любимци споделят същата среда като хората, те са изложени и на сходни екологични фактори, които могат да влияят върху риска от развитие на рак.

„Това може да ни помогне да разберем по-добре защо ракът се развива както при котките, така и при хората, как средата влияе върху риска и как бихме могли да открием нови начини за превенция и лечение“, обясни проф. Джефри Ууд от Ветеринарния колеж на Онтарио.

Резултатите от изследването са публикувани в списание „Сайънс“. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон