Пекин изстрелва спасителната мисия „Шънджоу-22“, за да върне екипажа – решение, което подчертава колко сериозна е вече опасността в орбита.

Според данни на Европейската космическа агенция в космоса има над 15 100 тона материал, изстрелян от Земята. В орбита се намират 1,2 млн. обекта с размер 1–10 см и около 140 млн. частици между 1 мм и 1 см. В ниска орбита те се движат със скорост около 7,6 км/сек, което позволява дори миниатюрни фрагменти да пробиват многослойно стъкло – както при „Шънджоу-20“. Растящият брой отпадъци увеличава риска за мисии, оборудване и човешки живот, а всеки сблъсък генерира нови фрагменти.

Проследяването на обектите е възможно, но държавите често не споделят информация заради секретни спътници и съображения за сигурност. Китайската космическа програма е под военен контрол, което допълнително засилва геополитическото напрежение и затруднява международното сътрудничество в управлението на орбитата.

Договорът за космоса от 1967 г. не отразява съвременната реалност – експлозивния ръст на частни компании, масовите изстрелвания и натрупването на отпадъци. Нито уточнява какви са задълженията на държавите по отношение на устойчивото използване на космоса. Макар 117 държави да са страни по договора и да съществуват механизми за координация като Междуведомствения комитет за космически отпадъци, решенията не са задължителни.

Разработват се различни концепции за почистване – харпуни, мрежи, групи орбитални апарати, лазерни системи – но засега повечето остават експериментални. Някои технологии създават допълнителни рискове, включително потенциално превръщане на самия почистващ апарат в отпадък или допринасяне за климатични промени чрез използването на гориво.

„Лазерната метла“ може да забавя отпадъците, за да се върнат в атмосферата и изгорят, но все още не е изпитана и има собствени технически предизвикателства.

Антиспътникови тестове и инцидентни сблъсъци продължават да увеличават количеството отпадъци. Китай добавя около 3 500 фрагмента през 2007 г., когато унищожава спътника Fengyun-1C. През 2009 г. руският Kosmos 2251 се сблъсква с комуникационен спътник Iridium, генерирайки близо 2 400 парчета. През 2021 г. Русия унищожава спътника Kosmos 1408, добавяйки още 1 787 фрагмента, от които 400 остават в орбита.

Европейската космическа агенция изисква спътниците да бъдат деорбитирани до 25 години след края на експлоатацията им, включително миниатюрните CubeSat, макар че практическото изпълнение остава непоказано. Специалисти предупреждават, че без общи международни правила и координация замърсяването на орбитата ще продължава да изпреварва всички опити за почистване.

Ограничените възможности за проследяване от Земята означават, че рискът за космическите мисии и частните оператори ще расте. Експертите се опасяват, че светът може да реагира едва след унищожаването на скъпи спътници или дори след човешки жертви. | БГНЕС

------------

Материал на Лусия Кабалеро, „Дъ Конверзейшън“