Експозицията проследява връзката между саможертвата, вярата и възкресението чрез автентични реликви, знамена, оръжия и свидетелства за трагедията и моралната победа на българите. В интервю за БГНЕС зам.-директорът на музея Деяна Костова разказа как изложбата превръща паметта за въстанието в поклон пред подвига на онези, които съзнателно поемат по обречен път, за да събудят съвестта на Европа.

БГНЕС: Госпожо Костова, как тази изложба успява да пресъздаде връзката между духовното значение на Великден и кървавия пламък на саможертвата на българите през пролетта на 1876 година?

Деяна Костова: Избрахме да открием изложбата в навечерието на Великденските празници, защото това е време, в което темата за саможертвата и възкресението звучи по особено силен начин. А именно саможертвата е ключова за разбирането на Априлското въстание.

Всички знаем фактите за събитията от 1876 година. По-важно е обаче да си дадем сметка, че те се случват в едно смутно и преломно време, а зад тях стоят хора, които на пръв поглед изглеждат като безразсъдни ентусиасти, повярвали, че могат да се изправят срещу империя с шепа пушки, кремъклийки, черешови топчета и подръчни средства. Възниква въпросът дали наистина са вярвали, че могат да победят.

Или напротив, ясно са съзнавали, че усилията им са обречени да потънат в кървавите пламъци на потушаването. Редица спомени свидетелстват, че те са имали напълно ясна представа за вероятния изход. Бъдещият патриарх на българската армия в свободна България Данаил Николаев разказва в спомените си за среща с Христо Ботев в Кишинев през пролетта на 1876 година.

Тогава Ботев е там, за да събира четници за своята чета, с която възнамерява да премине Дунав и да се включи във въстанието. Николаев и негови приятели изявяват желание да се присъединят, но Ботев ги спира с думите, че със своята чета от 80 души не отива в България, за да я освобождава. Отива, за да събуди съвестта на Европа. Именно младите, казва той, са тези, в чиито ръце ще бъдат бъдните дни на България, в чието скорошно освобождение той не се съмнява. В думите му ясно личи, че още в момента на тръгването е съзнавал, че поема по обречен път.

Друг от дейците на въстанието, Цанко Дюстабанов, е заловен по време на въстаническите действия и изправен пред съд. В своята знаменита реч той казва, че е знаел много добре, че Османската империя разполага и с войска, и с оръжие, и че победа със сила няма как да бъде постигната. Знаел е също, че въстанието ще бъде удавено в кръв и че именно така случилото се ще стане известно на целия образован свят. Накрая заявява, че иска да им съобщи, че победата всъщност е на българите.

И това наистина е така. Моралната победа е на българите. Макар статистиката да е ужасяваща - повече от 30 хиляди избити българи, сред които много жени и деца, 80 опожарени селища и над 200 разграбени и обезлюдени - тези ужаси предизвикват над 3000 публикации в световния печат. От Великобритания и Русия до Съединените щати редица общественици, писатели и държавници издигат глас в защита на българската кауза.

Техните свидетелства и размисли могат да се видят в нашата експозиция. Те са поставени в контраст с личните, автентични разкази на българи, преживели въстанието, които разкриват целия ужас на онези дни. Именно затова избрахме да изградим този разказ като поклон пред подвига и саможертвата.

БГНЕС: Сред толкова много ценни, дори безценни експонати, знамена и оръжия, кой според Вас носи най-силното послание към днешната публика?

Деяна Костова: Според мен силното послание идва от всички тях заедно. Когато са събрани в една обща колекция от автентични свидетелства за Априлското въстание, те въздействат много по-силно. Не случайно показваме едновременно знамена и оръжия. Знамената са символ на каузата, на всичко свято, в чието име въстаниците се борят. Оръжието пък е символ на цената, която са били готови да платят - цената на барута, на огъня, на самата борба.

Сред експонатите има и много лични вещи. Показани са оръжия, свързани с фигури като Васил Левски, Панайот Хитов, както и с дейци на въстанието и неговите огнища в Панагюрище, Клисура, Перущица и Брацигово. Тук са и знамена, които буквално са родени в пламъците на въстанието.

Сред тях е Карловското знаме, поръчано още от Васил Левски за Карловския революционен комитет, под чиито дипли Панайот Волов обявява въстанието в Панагюрище, докато знамето на Райна Попгеоргиева все още не е било готово. Показваме и три от знамената, които Георги Бенковски поръчва за Четвърти революционен окръг. Тук е и знамето на Разловското въстание, което показва, че отзвукът от Априлското въстание достига и до териториите на днешна Македония, като по този начин още веднъж потвърждава националните граници на българското землище.

Има още много знакови експонати, които, надяваме се, ще потопят посетителите в емоцията на въстанието. Сред тях е и знамето на Димитър Попгеоргиев-Беровски от Разловското въстание в Македония.

В постоянната експозиция на Националния военноисторически музей разказът за Априлското въстание също присъства чрез редица светини, свързани с неговите участници. Тук са показани въстаническата куртка на Стефан Стамболов, елечето на Георги Бенковски, както и Панагюрското знаме, ушито от Райна Попгеоргиева, пред което се намираме в момента.

За съжаление това не е оригиналното знаме, тъй като то изгаря. Това обаче е знаме, което самата Райна ушива след Освобождението, като използва същите автентични материали и възпроизвежда оригинала възможно най-точно.

Освен тези реликви са представени и въстанически униформи, носени от четниците на Христо Ботев. Тук е и неговото лично оръжие - сабята му с инициалите Х и Б. Показани е също лично оръжие на Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов. На практика няма голямо име от пантеона на националноосвободителното движение, което по някакъв начин да не е представено в експозицията. | БГНЕС