Корупция, лош контрол и заразена вода: Нова криза разтърси Северна Македония 

Повече от 3100 жители са потърсили медицинска помощ със симптоми на стомашно-чревни заболявания.

Докато политиците в Скопие продължават да блокират евроинтеграцията на Северна Македония, царящата корупция все повече задълбочава реалните проблеми на страната. Лошото състояние на здравната система отдавна не е тайна, а сега в Гостивар виждаме поредния случай на болни граждани, вследствие на лошо управление. Питейната вода в града беше замърсена с фекални бактерии и властите обявиха епидемия. Повече от 3100 жители са потърсили медицинска помощ със симптоми на стомашно-чревни заболявания.

Причината за кризата се свързва с нерегламентирано включване към основната водоснабдителна система в района на извора Вруток – един от ключовите водоизточници за региона. При проверка на 16 юли са били открити незаконно поставени помпи към водопровода. Според предварителната информация съоръженията са монтирани на 25 юни по разпореждане на ръководството на държавното дружество „Комуналец“. Идеята е била да се компенсира пониженото налягане в мрежата чрез подаване на вода от река Вардар.

Това действие е довело до попадане на замърсители във водоснабдителната система. Изследванията на Института за обществено здраве са установили наличие на колиформи бактерии, чиито стойности са били 48 пъти над разрешените норми. На 18 юли здравните власти официално обявиха епидемична ситуация, въпреки че само няколко дни по-рано пробите от водата са показвали, че тя отговаря на стандартите.

По случая прокуратурата в Гостивар започна разследване срещу трима души за предполагаеми нарушения, довели до риск за общественото здраве и околната среда. Сред проверяваните са изпълняващата длъжността директор на „Комуналец“ Артана Асани и двама служители, отговарящи за техническата дейност на дружеството.

От Националната инспекция по околна среда съобщиха, че спорното включване към системата не е било одобрено от Министерството на околната среда. Директорът на институцията Ивана Гьовска посочи, че подобни действия при инфраструктура за питейна вода изискват предварителни разрешения и спазване на строги санитарни правила.

Здравният министър Сашо Клековски уточни, че хиляди жители са потърсили медицинска помощ, като голяма част от тях вече са изписани след лечение. Въпреки това властите продължават да следят ситуацията заради риска от нови случаи.

Забранено беше използването на чешмяна вода за пиене и приготвяне на храна. Агенцията за безопасност на храните и ветеринарен контрол започна проверки в ресторанти, лечебни заведения, детски градини и други обекти, които трябва да използват алтернативни източници на вода. При нарушения са предвидени санкции.

Кризата засегна Гостивар в период на засилен летен поток, когато много жители, живеещи в чужбина, се прибират в града, а броят на големите семейни събития традиционно се увеличава. Ограниченията върху водоснабдяването оказаха влияние както върху ежедневието на гражданите, така и върху местния бизнес.

Случаят постави нови въпроси за състоянието на управлението на обществената инфраструктура в страната. Според експерти използването на непозволени технически решения при система, свързана с питейното снабдяване, показва сериозни слабости в контрола и поддръжката на критични мрежи.

Здравната криза в Гостивар се развива на фона на по-широки структурни проблеми в системата на здравеопазването в Северна Македония. През последните години страната предприе редица реформи, включително въвеждане на електронни услуги и модернизация на отделни лечебни заведения, но секторът продължава да изпитва сериозни затруднения, свързани с финансирането, управлението на ресурсите и достъпа до медицинска помощ.

Сред основните предизвикателства остава недостатъчното публично финансиране, което ограничава възможностите за обновяване на медицинската инфраструктура, закупуване на съвременна техника и подобряване на условията в болниците. Системата разчита в значителна степен и на лични плащания от страна на пациентите, което създава допълнителна финансова тежест за много домакинства, особено при продължително лечение и хронични заболявания.

Сериозен проблем представлява и недостигът на медицински кадри. През последните години Северна Македония губи значителна част от младите лекари, медицински сестри и други специалисти, които търсят по-добри възможности за професионално развитие и по-високи възнаграждения в държави от Европейския съюз. Ограниченият брой места за специализация, административните трудности и несигурността за кариерното развитие допълнително насърчават тази тенденция.

Неравномерното разпределение на медицинските услуги също остава сред водещите слабости на системата. Скопие концентрира голяма част от специализираните клиники, модерната апаратура и квалифицираните специалисти, докато редица по-малки градове и селски райони се сблъскват с недостиг на лекари и ограничен достъп до специализирана помощ. Това принуждава много пациенти да пътуват до столицата дори за изследвания и консултации, които не могат да получат в своите населени места.

На този фон здравната система на Северна Македония остава изправена и пред нарастващия натиск от хронични заболявания, остаряваща инфраструктура и необходимостта от по-ефективно управление. Въпреки напредъка в дигитализацията чрез електронни рецепти, здравни досиета и системи за записване при специалисти, технологичните решения не могат напълно да компенсират липсата на достатъчно медицински персонал и устойчиви инвестиции. Случаят в Гостивар показа, че наред с дългосрочните предизвикателства остава ключов и въпросът за контрола и управлението на критичните обществени услуги. | БГНЕС

------

Анализът е изготвен от отдел „Международна информация“ на Агенция БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон