Пингвините могат да се гмуркат на стотици метри дълбочина с едно-единствено вдишване. Най-дълбоко се гмуркат императорските пингвини, които се гмуркат по-дълбоко от всички други птици. Обикновено те се гмуркат на 100–200 м в студените дълбини на Южния океан около Антарктида, докато ловуват крил и риба.

Най-дълбокото гмуркане на пингвин, което е регистрирано, е повече от 550 м. През 2013 г. императорски пингвин, носещ електронна маркировка, остана под вода повече от половин час, като по този начин подобри предишния рекорд с пет минути.

Пингвините се топлят с външен водоустойчив слой от контурни пера, съчетан с подкосъм от пухкави пера и пухчета, които задържат изолиращ въздух до кожата, пише списание BBC Science Focus.

Как пингвините могат да се гмуркат толкова дълбоко?

Биолози от Института по океанография „Скрипс“ оборудваха диви пингвини в ледения шелф МакМърдо, Антарктида, с миниатюрни сензори (и устройства за записване на дълбочина), за да измерват жизнените показатели на птиците преди, по време и след гмурканията.

Данните разкриха някои изненади. Още преди пингвинът да се потопи във водата, сърцето му започва да бие по-бързо и той хипервентилира, което подготвя мускулите му с кислород. След това се гмурва и прави нещо, което е, да речем, зашеметяващо: прекъсва кръвоснабдяването на мускулите си, за да запази разтворения кислород за останалата част от тялото си.

В същото време пингвинът напълва вените си с богата на кислород кръв, вероятно за да се подготви за бъдещето – по време на дълго гмуркане сърдечната му честота може да спадне до шест удара в минута. При толкова слабо кръвообращение през белите дробове и все по-малко запаси от въздух, може да е полезно да се напълни с жизненоважния газ, преди да се гмурне прекалено дълбоко. По този начин птицата изтласква тялото си до границата, но не и отвъд нея.

В крайна сметка пингвинът изплува, вдишва дълбоко и незабавно насища с кислород изтощените си мускули. Само за няколко минути се възстановява напълно от гмуркането. | БГНЕС