Зимата официално настъпи в Северното полукълбо. С днешното зимно слънцестоене дните ще започнат да стават малко по-дълги, но студът ще продължи. Ние, хората, обикновено се справяме с понижаването на температурите, като оставаме на закрито, спим повече и се обличаме на слоеве. Но какво става с другите членове на животинското царство? Ето някои уникални начини, по които животните оцеляват в зимния студ.
„Брумация“ – по-леката хибернация
За да се предпазят от зимния студ, някои влечуги и всички земноводни влизат в брумация. Брумацията е по-лека форма на зимен сън. Мечките и другите бозайници, които хибернират, прекарват по-голямата част от времето в сън. Вместо това, земноводните и влечугите, които влизат в брумация, преминават през период на покой с кратки моменти на активност.
„През зимата брумацията е като дълъг сън, събуждане, когато стане малко по-топло, ходене до тоалетната, пиене на вода и после пак сън. Хибернацията е да спиш цяла зима и да разчиташ на запасите си от мазнини“, обясни Карън Макдоналд, координатор на програмата STEM в Смитсоновия център за екологични изследвания в Мериленд, пред Popular Science.
Влечугите и земноводните трябва да се събуждат, за да пият вода, за да не се дехидратират. Обикновено стават за тази освежаваща глътка в по-меките зимни дни. Ако имат късмет, по този начин получават и малко допълнително слънце.
Замръзнали жаби
Когато студени фронтове се спуснат над Флорида, замръзналите игуани неизбежно падат от дърветата. Но за дървесните жаби, които живеят в Нова Англия, Средноатлантическия регион и Средния Запад, студът е много по-чест. Техният изход обаче не е брумация. Вместо това те замръзват.
В продължение на месеци дървесните жаби се заравят под листата на горската почва без дишане, сърдечен ритъм или мозъчна активност. С настъпването на топлото време те се „съживяват“. Според Националната служба за паркове тази стратегия позволява на дървесните жаби да станат активни много рано през пролетта. Земята се размразява и затопля по-бързо от покритите с лед езера, където другите жаби се заравят в калта. Това означава, че новоактивните дървесни жаби могат да се чифтосват и да снасят яйца в малките езерца по-рано от другите жаби.
Грижа за перата
Не всички видове птици преживяват зимата, като летят на юг към по-топли климатични условия. Някои, като кардиналите, синигерите и сините сойки, остават на място. За да преживеят студа, те трябва да се грижат много добре за перата си. Някои видове развиват изцяло нови пера за зимата. Други птици надуват перата си, за да задържат въздушни джобове около телата си и да се стоплят. Почистването на перата помага на някои птици да ги направят водоустойчиви, като разнасят мазнина от жлеза близо до опашката си по останалата част от тялото.
Птиците също така намират подходящи места, където да се сгушат или да се съберат с други птици от същия вид. Зимните плодове и някои други растения им осигуряват храна до пролетта. Добре заредена хранилка за птици също може да помогне, но се уверете, че я поддържате чиста.
Сините раци в зимен покой
Сините раци, които обитават залива Чесапийк, прекарват зимата в по-дълбоките части на залива. Там те се заравят в калта под водата и влизат в състояние на покой.
„Това традиционно не се счита за зимен сън, защото за разлика от някои бозайници, раците не претърпяват физиологични промени, които намаляват телесната им температура. Въпреки това, те все пак са до голяма степен неактивни и метаболизмът им се забавя“, заяви старши изследователът от Смитсоновия център за екологични изследвания Мат Огбърн.
Сините раци остават в това състояние, докато температурата на водата достигне приблизително 10 градуса по Целзий.
„Самотни като стриди“
Не казваме, че стридите са самотни скръндзи като Ебенизър Скрудж. Тези филтриращи организми всъщност са много полезни за планетата. Стридените легла са важни бариери срещу бури, а двучерупчестите помагат за поддържането на водата чиста. За един ден една стрида може да филтрира до 190 литра вода.
Те получават по-голямата част от храната си, като филтрират водата през телата си и улавят хранителни вещества като водорасли и планктон. Тези източници на храна обаче намаляват с настъпването на зимата.
„Стридите се хранят интензивно през лятото, когато има много водорасли, които да филтрират от водата. Това им помага да натрупат гликоген, който изгарят, за да преживеят зимата“, кава Огбърн.
През зимата те влизат в състояние на летаргия и оцеляват благодарение на тези запаси от захар, подобно на това, на което разчитат влечугите и земноводните по време на брумация.
Костенурките дишат през задните си части
Костенурките прекарват зимата под вода, където дишат през задните си части. Макар че за нас, бозайниците, това може да изглежда малко необичайно, този метод е е ключов за оцеляването им.
„Това позволява на костенурките като каймановите костенурки и петнистите блатни костенурки да останат замръзнали под леда и все пак да дишат под вода“, посочи Макдоналд.
Този процес се нарича клоакално дишане, при което те обменят газове през тъканите, които облицоват клоаката им – края на храносмилателния им тракт. Това им позволява да останат потопени под вода за по-дълги периоди от време. | БГНЕС