Журналисти от АФП в ивицата Газа заявиха, че хроничният недостиг на храна затруднява тяхната работа по отразяването на конфликта между Израел и бойците на Хамас.

Палестински журналисти, работещи за международната информационна агенция, заявиха, че отчаяният глад и липсата на чиста вода ги карат да се чувстват зле и изтощени.

Някои от тях дори са били принудени да ограничат отразяването на войната, която продължава вече 22 месеца, като един от журналистите заяви: „Нямаме сили поради глада“.

През юни ООН осъди това, което определи като „използване на храната като оръжие“ от Израел в Газа, и го нарече военно престъпление, докато хуманитарните организации призовават за действия и предупрежденията за недохранване се множат.

Израел твърди, че хуманитарната помощ се допуска в Газа и обвинява Хамас, че експлоатира страданията на цивилните, включително чрез кражба на раздавани храни, за да ги продава на завишени цени, или чрез стрелба по чакащите помощ.

Свидетели и агенцията за гражданска защита на Газа обаче многократно са обвинявали израелските сили, че стрелят по търсещите помощ, а ООН твърди, че от края на май военните са убили над 1000 палестинци, опитващи се да получат храна.

„Нямаме енергия“

35-годишният Башар Талеб е един от четиримата фотографи на АФП в Газа, които бяха номинирани за престижната награда „Пулицър“ по-рано тази година. Той живее в бомбардираните руини на дома си в Джабалия ал-Назла, в северната част на Газа.

„Многократно се е налагало да прекъсвам работата си, за да търся храна за семейството си и близките си“, казва той.

„За първи път се чувствам напълно емоционално разбит. Опитах всичко, почуках на много врати, за да спася семейството си от глад, постоянни премествания и непрестанния страх, но досега без резултат“, добави Талеб.

Друг номиниран за Пулицър, 35-годишният Омар ал-Каата, живее в останките от дома на семейството на жена си, след като собственият му апартамент е бил разрушен.

„Изморен съм от носенето на тежки камери на раменете си и ходенето на дълги разстояния“, каза той. „Не можем дори да стигнем до местата, които трябва да отразяваме, защото нямаме сили поради глада и липсата на храна“.

Каата разчита на болкоуспокояващи за болки в гърба, но каза, че основните лекарства не се предлагат в аптеките, а липсата на витамини и питателна храна допълнително утежнява положението му.

Постоянните главоболия и замаяност, от които страда поради липсата на храна и вода, са засегнали и 45-годишния сътрудник на АФП Хадр Ал-Занун в град Газа, който каза, че дори е припаднал поради това.

„Откакто започна войната, съм отслабнал с около 30 килограма и съм станал кожа и кости в сравнение с това как изглеждах преди войната“, каза той.

„Преди завършвах новините и репортажите бързо. Сега едва успявам да завърша един репортаж на ден поради изключителна физическа и психическа умора и състояние, близко до делириум“, каза Ал-Занун.

Още по-лошо обаче е било влиянието върху семейството му, каза журналистът.

„Те едва се държат“, добави той.

„Гладът разклати решимостта ми“

Еяд Баба, друг фотожурналист, беше изселен от дома си в Рафа, в южната част, в палатка в Дейр ел-Балах, в централната част на Газа, където израелската армия тази седмица започна за първи път наземни операции.

Но той не можеше да понесе живота в разрастващия се лагер, затова нае апартамент на завишена цена, за да се опита да осигури поне малко комфорт на семейството си.

47-годишният Баба работи без почивка от 14 месеца, далеч от семейството и приятелите си, документирайки кървавите последствия от куршумите и бомбите и скръбта, която ги съпътства.

Най-трудно за справяне обаче е липсата на храна, каза той.

„Вече не мога да понасям глада. Гладът е засегнал децата ми и е разклатил решимостта ми. Психологически сме преживели всякакъв вид смърт по време на нашата журналистическа работа. Страхът и усещането за надвиснала смърт ни съпътстват, където и да работим или живеем“, добави той.

Да работиш като журналист в Газа означава да работиш „под дулото на пистолет“, обясни Баба, но добави: „Болката от глада е по-остра от страха от бомбардировките. Гладът ти отнема концентрацията, способността да мислиш сред ужасите на войната“.

„Живеем в катастрофа“

Директорът на болницата Ал-Шифа в Газа, Мохамед Абу Салмия, предупреди, че палестинската територия се насочва към „тревожни цифри на смъртност“ поради липса на храна. Той разкри, че 21 деца са умрели от недохранване и глад през последните три дни.

30-годишната журналистка от АФП Ахлам Афана заяви, че изтощителната „криза с пари в брой“ – поради прекомерните банкови такси и изключително високите цени на наличната храна – допълнително утежнява проблема.

Тегленето на пари в брой е свързано с такси до 45%, каза Занун, а високите цени на горивото – там, където е налично – правят придвижването с кола невъзможно, дори и улиците да не са блокирани от отломки.

„Цените са скандални“, заяви Афана. „Килограм брашно се продава за 100–150 шекела (30–45 долара), което е над нашите възможности да си купим дори един килограм на ден“.

„Оризът струва 100 шекела, захарта над 300 шекела, макароните 80 шекела, литър масло 85–100 шекела, доматите 70–100 шекела. Дори сезонните плодове – грозде, смокини – струват 100 шекела на килограм. Не можем да си ги позволим. Дори не си спомням какъв е вкусът им“, добави журналистката.

Афана разказва, че продължава да работи в износена палатка при жега, която може да достигне над 30 °C, но дни наред без храна и само с малко вода правят това трудно.

„Движа се бавно, за разлика от преди“, казва тя. „Опасността не е само бомбардировките. Гладът бавно убива телата ни и заплашва способността ни да продължим. Сега не само съобщавам новините. Аз преживявам катастрофата и в същото време я документирам“.

„Предпочитам смъртта пред този живот“

Медийната организация „Репортери без граници“ (РБГ) съобщи на 8 юли, че над 200 журналисти са били убити в Газа от началото на войната, предизвикана от атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г.

47-годишният оператор Юсеф Хасуна каза, че загубата на колеги, приятели и близки го е изпитала като човек „по всеки възможен начин“.

Но въпреки „тежката празнота“, той каза, че продължава напред. „Всеки кадър, който заснемам, може да е последната следа от живот, погребан под земята. В тази война животът, какъвто го познаваме, е станал невъзможен“.

60-годишният Зухейр Абу Атилех е работил в офиса на АФП в Газа и сподели опита на колегите си журналисти, наричайки ситуацията „катастрофална“.

„Предпочитам смъртта пред този живот“, каза той. „Нямаме сили, изтощени сме и се сриваме“. | БГНЕС