В продължение на десетилетия пръстовите отпечатъци се смятаха за златния стандарт в идентификацията – използват се при граничен контрол, за отключване на смартфони и като ключово доказателство в криминалните разследвания. Ново научно изследване обаче поставя под въпрос една от най-устойчивите догми в криминалистиката.

Още през 1788 г. германският анатом Йохан Кристоф Андреас Майер стига до извода, че всеки пръст притежава различен рисунък на линиите – дори в рамките на една и съща ръка. Това откритие поставя основите на модерната дактилоскопия и превръща пръстовите отпечатъци в надежден „биологичен подпис“. Впоследствие полицейските служби по света ги възприемат като основен инструмент за разкриване на престъпления.

В края на XIX век британският антрополог Франсис Галтън изчислява, че вероятността два различни човека да имат еднакви отпечатъци е приблизително едно на 64 милиарда – число, което на практика утвърждава идеята за абсолютната им уникалност.

Днес учените продължават да са категорични, че шансът двама души да споделят идентични отпечатъци остава изключително малък. Нови данни обаче показват, че сходства може да съществуват там, където най-малко се очаква – между различни пръсти на един и същ човек.

Екип изследователи от Колумбийския университет разработва система с изкуствен интелект, базирана на т.нар. „сиамски“ невронни мрежи. Алгоритъмът сравнява двойки отпечатъци и успява да установи дали принадлежат на един и същ човек, дори когато са взети от различни пръсти. На практика системата може да открие сходства между отпечатъка на безименния пръст и този на кутрето – нещо, което традиционната криминалистика приема за невъзможно.

Резултатите, публикувани през януари 2024 г. в научното списание Science Advances, показват, че изкуственият интелект правилно разпознава близо 77% от двойките отпечатъци, принадлежащи на един и същ човек. Точността нараства допълнително, когато се анализират повече отпечатъци едновременно.

Причината за този пробив се крие в различния подход. Докато криминалистите традиционно се фокусират върху миниатюрни детайли в линиите, алгоритъмът анализира по-общи характеристики – извивката и ъглите на папиларните линии в централната част на отпечатъка. Именно тези структурни сходства остават незабелязани десетилетия наред.

Въпреки това специалистите подчертават, че пръстовите отпечатъци продължават да бъдат изключително надежден метод за идентификация. Технологията с изкуствен интелект изисква огромни биометрични бази данни и значителен изчислителен ресурс, което засега ограничава практическото ѝ приложение.

А защо изобщо съществуват пръстовите отпечатъци? 

Учените работят основно с две хипотези: първата предполага, че те подобряват сцеплението при захващане на предмети, особено при влажни условия, а втората – че увеличават тактилната чувствителност към фини текстури. Уникални или не, тези миниатюрни линии продължават да играят ключова роля в ежедневието ни. | БГНЕС