Външната политика на Северна Македония придоби драстично недипломатически измерения, след като Гордана Силяновска – Давкова и Християн Мицкоски заеха най-високите постове в държавата.

„Своеволието“ на все по-масово нахлуващите и в политическия живот, изпреварващо модернизиращите се съвременни комуникационни средства, поставиха на изпитание и доктрината на македонизма. Досега удобно съжителстваща с амбициите на няколко поколения идеологически и ментално обработени държавници в Скопие, днес   този етноидеологически Франкенщайн е подложен на  ерозия. Уязвимостта на доктрината извади на показ и комплексите на върхушката – управляваща и интелектуална. Техен  амбициозен говорител стана премиерът Мицкоски, който с дресиран ентусиазъм и късогледство, си въобрази, че ще смае целия свят с „истините“ за своята идентичност  . Всички тези бранители на „истината“ много добре  знаят, че  и държавата,  и нацията са нововъзникнали в резултат на етноидеологически и геополитически диктат, но възприели веднъж лъжливата формула за себе си, те нямат друг изход. Те бранят измислицата, която си въобразяват, че ще  натрапят навсякъде  като изконна собствена същност. Така тръгва по света и наглостта им -  единствен инструмент за съхраняване на фалшивия им образ  на македонци с „дълбоки корени“  и с език, идващи от древността..

Мислите ли, че когато Мицкоски  изрича заканите си, че ще наложи в света  „истината“ за народа и държавата си, не се е докосвал до многобройните свидетелства на самопризнания на възрожденците и революционерите за собствената им идентичност? Академиците – също. Дали академик Катица Кулавкова, която неотдавна оспори идеята на бившия външен министър Антонио Милошовски и обявена от премиера за съвместна българо-македонска декларация, признаваща  “вековността“ на македонската идентичност и език, не знае, например, че авторът на Пространното житие на св. Климен Охридски, Теофилакт, представя светеца като български духовник и просветител?! Знае много добре. Знае! Това се отнася и за всички политици, академици, професори, доктори на науките, които по задължения прекрояват  автентичните исторически извори за Македония, поради простата причина, че трябва да правят кариера. И ето как наглостта спрямо фактите се превръща в похват, модел на поведение и самозащитна позиция. Самозащита на лъжливото в самите тях, което те трябва да наложат като истинско и необоримо.

Цялата палитра от подобна наглост видяхме в процеса на подготовка и обсъждане в европейските институции, в края на юни и началото на юли 2025 г., на Доклада за напредъка на Северна Македония в подготовката ѝ за започване на преговори за членство в ЕС. Въпреки стратегията на Мицкоски за дипломатически натиск и лобизъм тя не даде очакваните от него резултати, но и той, и върхушката около него нямат намерение да сменят тактиката и оръжието. Наглостта ще продължава да бъде незаменима съставка на пропагандата им…Корените на подобен манталитет откриваме в една статия, публикувана във в. „Политика Експрес“, Белград от 14 март 1978 г. В нея четем: „Темпо със своята дейност допринесе за укрепване на народноосвободителната борба и за създаване на масови партизански отряди, както и за ОЧИСТВАНЕТО  на партизанските редове от опортюнистични и ПРОБЪЛГАРСКИ елементи…“(Коста Църнушанов,“Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, София 1992 г., стр 196).

Днес стратегията за прочистване на държавата от ПРОБЪЛГАРСКИТЕ елементи продължава с други средства и с други механизми, но заредени със същия мрачен сатанизъм на кариеристичните хиени… Елитите в Скопие, вече повече от 80 г. се възпитават изцяло в този дух. Каквито интелектуални възможности да носят, те нямат и не могат да имат самостоятелно мислене и поведение, защото са се сраснали с философията на собственото си самоотричане, наследство на зловещите методи на Темпо и на целия щаб на югославския диктатор Тито.

Това е трагедията, която те артистично се правят, че не осъзнават. 

Сега надеждите им имат друг адрес. Очаква се американските инвестиции да залеят държавата покрай Вардара, но те вече имат един все още пазен в тайна нюанс. Това е интересът на САЩ към онези минерали, които са необходими за най-модерните технологии. При режим на строго охранявана тайна в Скопие се надяват на минерала Лорандит. Залежите от него в планината Кожух са неограничени, поне според източниците от Скопие (в.“Нова Македония“, 28 февруари 2025 г. ). Към този минерал  САЩ са проявявали интерес още от времето на СФРЮ, но днес вече технологиите го превръщат в незаобиколима рядкост.

Това обяснява и напъните на Мицкоски демонстративно да застане пръв  в редиците на симпатизантите на президента Доналд Тръмп . Той не се поколеба да заповяда на представителя на Скопие в ООН да подкрепи американската резолюция за войната в Украйна.

Изобретателността на комплексираните вождове крие винаги неподозирани изненади.

Геополитическият фактор се оказа решаващ и помогна на диктатора Тито да реализира проекта на Югославската комунистическа партия за Македония като сателитна държава на Белград.

Днес върхушката в Скопие се надява геополитическите размествания да бъдат благоприятни за нейното оцеляване. 

Тази е логиката на всички нейни прояви. | БГНЕС 

---------------------- 

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Неговият анализ е написан специално за БГНЕС.