Несъмнено Васил Левски е най-обичаният български национален герой. На 18 юли България отбелязва поредната годишнина от рождението на Апостола на свободата, но всъщност колко добре познаваме Дякон Левски? Ще отбележим рождената му дата, но дали наистина „Джингиби“ е роден на 18 юли 1837 г.?

В интервю за БГНЕС историкът проф. Пламен Митев, специалист по Българското Възраждане, разкри, че общо приетата дата може да бъде подложена на съмнение. Особено що се отнася до годината, в която е роден Апостола, Митев заяви, че има поне три алтернативни хипотези, като една от тях изглежда твърде достоверна.

Семейно заседание фиксира датата 18 юли 1837 г.

Пламен Митев заяви, че датата 18 юли 1837 г., която виждаме изписана в учебници и паметници, всъщност е определена от близките и роднините на Васил Левски, близо две десетилетия след Освобождението.

„Тази дата всъщност е уточнена в един семеен съвет, проведен години след Освобождението, във връзка с откриването на паметника на Васил Левски в София. След като в продължение на 10 г. след Освобождението излизат различни публикации, свързани с живота на Апостола, семейството на Дякона преценява, че е необходимо да се доуточнят основните факти от неговата биография и на първо място – кога точно е роден. Не разполагаме с никакъв вариант на акт за раждане, нито пък това събитие е отбелязано в църковните кондики, каквато е била практиката по онова време. При наличието на различни мнения, на различни спорни варианти на датата на раждане на Апостола, най-близките негови родственици взимат решение през 1895 г., че Васил Левски е роден на 6 юли 1837 г. (18 юли нов стил)”, каза експертът.

В края на миналия век съществуват три версии за годината на раждане на Апостола

Що се отнася до годината, в която е роден Дякона, във версията за 1837 г. също могат да бъдат открити редица пропуски. Според проф. Митев през 90-те години на миналия век са се появили поне 3 алтернативни хипотези.

“Още преди 60-70 години, когато за първи път се появяват отделни публикации на разпитните протоколи на Васил Левски пред Специалната комисия в София, организирана за разследване на обира на турската поща в прохода Арабаконак, се открива едно свидетелство, дадено от самия Левски. На въпрос: „На колко си години?“, Дяконът отговаря: „На 26-27 години“. Ако от декември 1872 г. извадим тези 26 години, означава, че Васил Левски е роден 1846 г. Това мнение много бавно започва да си пробива път като алтернативно на утвърдената дата 1837 г“, каза изтъкнатият историк.

Друга хипотеза е, че Апостола е роден през 1843 г. и се базира на дописка от вестник „Съветник“ от 1864 г. Материалът отразява решението на Васил Левски да скъса с монашеството и да се посвети на борбата за свобода. Митев разказва как на Великден 1864 г. младият Дякон Игнатий решава да подстриже дългите си руси коси (акт, символизиращ размонашването). По думите на историка подобен случай не е често срещан и резонно привлича общественото внимание. В дописката има интригуващ акцент: „Това момче, което подрязва косите си, е тръгнало по пътя на монашеството, още когато е било на 15 години“.

„Знаем със сигурност годината, в която Васил Левски се замонашва в Сопотския манастир, става дума за есента на 1858 г., когато приема и името Игнатий“, заяви проф. Митев. „Когато извадим от 1858 г. тези 15 години, за които се говори в тази дописка, излиза, че той е роден 1843 г“.

Така в публичното пространство се появяват три версии за рождената дата на Апостола – 1837 г., 1843 г. и 1846 г.

Архивите проговарят

Така се стига до момента, в който Григор Бойков – млад историк от Софийския университет и специалист при разчитането на османски документи – открива поредица от регистри за мъжкото население на Карлово. Според Митев Османската империя е известна с точността на данните, когато става въпрос за събиране на данъци, защото „за централната власт е важно да разполага с възможно по-плътна информация за данъкоплатците си“. Регистрите, открити от Григор Бойков обхващат период от около 20 години, започвайки от 1833 г. и позволяват да се направи сравнително точна реконструкция на мъжкото население „къща по къща, махала по махала“.

Пламен Митев каза, че до началото на 40-те години името на Дякон Левски не се споменава в никой от регистрите и добави:

„За първи път името на Васил Левски се споменава в регистъра от 1844 г. и в този запис изрично е отбелязано, освен името на баща му Иван, името Васил и срещу това име е посочено, че той е на 4 години. Това означава, логично, че ако записът е направен през 1844 г. и тогава Васил Левски е бил на 4 години, означава, че той е роден през 1840 г“.

Професорът заяви, че тезата за 1840 г. се потвърждава от някои „домашни свидетелства“. Такъв пример е разказ на Панайот Хитов, в чиято чета Левски е знаменосец. Легендарният войвода отбелязва, че неговият знаменосец е на „27-28“ години. Като се има предвид, че действието се развива през 1867 г., това означава, че Апостолът е роден през 1840 г. Подобно сведение дава Никола Цвятков, който е арестуван заедно с Левски в Къкринското ханче и го съпровожда до Ловеч, Велико Търново и София. Според Цвятков, при разпитите в Търново, където османските власти установяват, че са заловили „баш комитата“, Левски твърди, че е на 32-33 години, което отново означава, че е роден през 1843 г.

Новите сведения за Арабаконашкия обир

Проф. Митев заяви, че в Ловеч ще бъде представен най-новият том, посветен на откритията, направени в османските архиви през последните 5-6 години, относно драматичните събития от есента на 1872 г., когато Димитър Общи обира османската поща в прохода Арабаконак. Впоследствие извършителите са заловени, а направените разкрития от Общи водят до масови арести на комитетски дейци. Като най-интересен от документите от последния том Митев определи заключителния доклад на Специалната комисия, водила съдебния процес срещу Левски. За историците този документ е интересен, защото намират сведения, които липсват в протоколите от разпитите на арестуваните комитетски дейци. Пламен Митев открива два акцента в заключителния доклад.

Първият е свързан с начина, по който властите са успели да разберат кои са хората, замесени в обира на пощата. Оказва се, че османската агентура никак не е била за подценяване. Турски агенти успяват да се доберат до двама българи от Орханийско (днешно Ботевградско), които са били използвани като помощници в подкрепа на четата, организирана от Димитър Общи.

„Оказва се, че точно такива турски агенти се възползват от възможността да обвинят, малко на слуки, набедените съгледвачи на четата на Димитър Общи и те се поддават на страховата психоза, че наистина някой знае, че те са ангажирани с четата и без да искат се издават. Подложени са и на физически изтезания и те правят пълни признания, което позволява да се открие първичната информация, на основата, на която започва да се разплита кълбото на цялото това съзаклятие и така започва най-тежкия удар върху комитетската организация“, заяви Митев.

Вторият акцент, който историкът открива в доклада е, че членовете на комисията заявяват пред правителството, че причините за революционната дейност на българите са репресиите на самата власт.

„За първи път попадам на официален документ на представители на властта, в който има признание на същата тази власт, че спрямо подвластното християнско население се прилагат различни методи на насилие, включително данъчно, което поражда недоволство и естествено е това недоволство в един момент да избие в търсене на други възможности за решаване на тези социални несправедливости, с които българинът се сблъсква в своето ежедневие“, подчерта експертът.

Чувството за отговорност на Дякона

Като заключение Митев сподели какво според него е онова качество на Апостола, което буди преклонение в българина толкова много години след раждането на най-великия ни герой.

„За мен много ценно е едно качество, което за съжаление не можем да видим в нито един български политик през всичките тези десетилетия след Освобождението. Това е чувството за отговорност, отговорност за взетите решения, отговорност за това, което правиш. Левски има това умение да припознава не само успехите, но и грешките и отбелязвайки онова, което е постигнато като успех и като грешка, да се вземат поуките, за да може делото да продължи и да постигне крайните си цели. Това е много силно като послание, което ни дава Васил Левски. Когато ти си играеш със съдбата на няколко милиона души, влизайки в ролята на техен водач, трябва да имаш чувството за отговорност. Тази отговорност означава, когато сбъркаш да си признаеш, да понесеш вината за това, което благодарение на теб се е случило“, завърши познавачът на делото на Дякона. | БГНЕС