Няма спор, че инфраструктурната свързаност между държавите  е необходимост, особено във времена, когато  границите стават все по-символични. Това подчерта  и българският премиер Росен Желязков в Лондон на срещата в рамките на инициативата „Берлински процес“.

За държавите от Европейския съюз това е реалност, която отсега нататък ще разкрива не само предимствата си, но и рецидивите на държавническия егоцентризъм, заседнал дълбоко в съзнанието на някои отговорни фактори в институциите на ЕС. Това съвсем не са повърхностни опасения. Това е реакция на припряната активност на европейския  комисар по устойчив транспорт и туризъм Апостолос Дзиздикостас. Без да губи време,  след като пое тази длъжност,  постепенно започна да подчинявадействията си, единствено в полза на своята държава, мимикрирайки със загрижеността си за общоевропейския напредък . Той превърна в първостепенен въпроса за скоростното изграждането на трансграничния  транспортен коридор „Кюстенджа-Варна-Бургас –Александруполис“. Това може би щеше да се схване като съвсем логична отдаденост, ако не съществуваше целенасочената и последователна политика на съседна Гърция да стопира още по-жизненоважния за Българияобщоевропейски Коридор №8.

За да вникнем по-дълбоко в същността на националния егоцентризъм на господин Апостолос Дзиздикостас и  да  разголим  артистичната небрежност на българските институции към коварните капани пред възможностите за изграждането на инфраструктурата между Черно и Адриатическо  море, известна с името „Коридор №8“ , ще се опитам да се подкрепя, за кой ли път, с няколко примера, разкриващи хронологията на тази стратегия.

Първо. В броя си от 13  август 1995 г. атинския вестник „Елефтеротипия“ помества  статия, засягаща  още тогава тази  тема. Заглавието  е  „Дипломатическият път „Дунав-Средиземно море.“ В нея четем:“…става въпрос за стратегически ход върху „шахматната дъска“ на Балканите… става въпрос за гръцка инициатива…“

Това беше потвърдено и през юни 2025 г., когато започна удълбочаването на дъното на пристанището в Александруполис. Така там ще могат да акостират по-големи кораби. Замисълът е, това от своя страна да помогне на Гърция да  преодолее крайната нерентабилност на магистралата от Александруполис до Игуменица, която беше  осъществена единствено, като контрапункт на „Коридор №8“.

Второ. През 1996 г. под личното ръководство на тогавашния премиер Костас Симитис в Атина беше издаден обемист сборник от 500 страници  с разработки  по темата, озаглавен „Реформата и икономическото сътрудничество в Югоизточна Европа“. В  глава 12 четем: “Страни като Албания и България очакват да получат изгоди, възползвайки се от географското си положение…Естествено е на тези очаквания да се противопоставят стремежите на гръцката политика.“  И откровението: „Приемането на тактиката чрез отклонения да се отвлича вниманието от основния опасен за Гърция проект „Коридор № “8“става първостепенна задача.“

Трето. Тази стратегия на Гърция беше разобличена от бившия, покоен президент на Р С Македония, Борис Трайковски. На форум в Страсбург през юни 2002 г. той заяви: “За нас Коридор №8 от Бургас през Скопие до Драч, в действителност  е номер едно по своето икономическо значение…Стана така, че влиятелни държава, например Гърция, си издействат от европейските фондови финансиране на отклонения и така отпада финансирането на самия коридор. Вероятно страните, които  искат да се прикачат към него, се стремят да се изгуби неговата идея…“(в. „Сега“, 28 юни 2002 г. )

Ако еврокомисарят по устойчив транспорт и туризъм е заинтересован действително да бъде преодоляно изоставането в инфраструктурната свързаност на Балканите, той  би трябвало да насочи вниманието си към затрупания с тонове геополитически цинизъм проект –„Коридор № 8“. Както виждаме, това няма да стане,  господин Комисарят е подчинен изцяло на стратегията за  отклоняване на европейски средства, колкото е възможно повече,  за проекти, обслужващи гръцките икономически интереси.

Ето и тест за геополитическата култура, икономическата прозорливост и националното самочувствие на  българските държавотворци. Ще продължават ли да се поддават на хитро замаскираните внушения, отклоняващи  вниманието им от най-същностната ни цел:осъществяване на КОРИДОР №8?!

В писмо  до Г. С.  Раковски на 12  февруари 1861 г.Константин Миладинов пише :“Ние знаем историческата гръцка хитрост, со коя толко пъти леляха нас…“

И след около 160 години, в контекста на случващото се, звучи актуално. Нали?!  I  БГНЕС

-------------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Неговият анализ е написан специално за БГНЕС.