Под интензивните израелско-американски удари Иран атакува американски цели в държавите от Персийския залив, но досега не е предпреиел действия срещу Турция. Подобен ход би представлявал „стратегически залог с висока цена“, който може да има катастрофални последици, предупреждават анализатори.

Техеран отдавна предупреждава, че при американска атака ще удари обекти на САЩ в региона. Това по принцип включва и Турция, член на НАТО, където американски военни са разположени в няколко бази.

От началото на конфликта в събота Иран изстреля ракети и дронове срещу Израел, както и към Ирак, Йордания и шестте държави от Залива, в опит да порази американски активи. Турция обаче не е сред целите, въпреки наличието на чувствителни обекти с американско присъствие.

Сред тях са военновъздушната база „Инджирлик“ край Адана, използвана от десетилетия от САЩ, както и базата „Кюреджик“ в Централна Турция, където се намира радарна система за ранно предупреждение на НАТО, способна да засича ирански ракетни изстрелвания. Анкара категорично отрича радарните данни да са използвани в полза на Израел, но самото ѝ съществуване дразни Техеран.

„В миналото ирански представители посочваха Кюреджик като израз на недоволство, но в настоящата ситуация атака срещу държава член на НАТО като Турция би била още по-рискован ход“, заяви Гьонюл Тол от базирания във Вашингтон Институт за Близкия изток.

Темата е изключително чувствителна в Турция. В събота полицията задържа трима журналисти заради кадри, заснети близо до „Инджирлик“ малко след началото на ударите. В понеделник Анкара категорично отхвърли слухове в социалните мрежи, че американска база в страната е била атакувана, като подчерта, че няма „чуждестранни“ бази и не е имало нападение срещу турска територия.

Експерти предупреждават, че удар срещу Турция не би бил нискорискова „операция с политическо послание“, а би довел до сериозна ескалация. „Пряка военна стъпка срещу Турция може да предизвика симетричен отговор от Анкара и да изведе конфликта извън контрол“, посочи Ариф Кескин от Анкарския университет.

Атака срещу държава от НАТО може да задейства механизмите за колективна отбрана на алианса и да увеличи значително стратегическата цена за Иран.

Серхан Афаджан, директор на Центъра за ирански изследвания в Анкара, смята, че Техеран е изчислил, че държавите от Залива няма да отвърнат директно – нещо, което не важи за Турция. „Рисковете биха били изключително високи както в политически, така и във военен план“, каза той.

Освен това Иран не би искал да затвори един от малкото оставащи дипломатически канали. Според анализаторите Турция остава ключов посредник за деескалация. „Атака срещу Турция би ограничила дипломатическите маневри на Иран и би прекъснала възможен път за управление на кризата“, отбелязва Кескин.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган осъди ударите и от двете страни и заяви, че Анкара ще засили дипломатическите усилия за връщане към преговори.

„Решението на Иран да не атакува Турция не е въпрос на добронамереност, а резултат от сложна стратегическа преценка“, каза Кескин. | БГНЕС, АФП