На 12 август Съдът на Босна и Херцеговина прие искане на защитата на президента на Република Сръбска Милорад Додик присъдата му „лишаване от свобода“ да бъде заменена с парична глоба. Това е част от, по всяка вероятност, най-острата криза в региона след края на войната от 1992–1995 г. Поводът бе опит за отстраняването на Додик от власт. След като съд го осъди на една година затвор за отказ да изпълнява решенията на международната общност, действаща в страната от края на войната, Централната избирателна комисия на Босна анулира мандата му. Съдът ще продължи да разглежда обжалванията, а ако ситуацията остане непроменена, в рамките на 90 дни ще бъдат свикани предсрочни избори. Додик обеща да блокира този процес и отказва да се оттегли. Експерти твърдят, че в крайна сметка той може да потърси убежище при някои от малкото си съюзници — лидерите на Сърбия, Унгария и Русия.

Почти три десетилетия след войната Босна и Херцеговина остава в капана на политическо напрежение. Страната има уникално сложна структура: състои се от Република Сръбска, която обхваща 49% от територията и е населена предимно със сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, която покрива 51% и е дом основно на бошняци мюсюлмани и хървати. Тази подредба е наследство от Дейтънското споразумение, подписано преди 30 години.

Милорад Додик е съюзник на Кремъл, а политиката му цели да подкопае босненската държава и да възпрепятства нейната евроатлантическа интеграция. От 2010 г. насам той изкара три мандата като президент на Република Сръбска, а между 2018 и 2022 г. бе член на тричленното председателство на Босна и Херцеговина.

Експерти, цитирани от „Инсайдър“, смятат, че опитът за отстраняване на Додик сам по себе си не застрашава стабилността — както и че решението на съда да му позволи да плати глоба вместо да излежи присъдата не го освобождава от шестгодишната забрана да заема публични длъжности. Въпреки това Додик заплашва да блокира предсрочните избори на фона на нарастващо напрежение между Русия и Запада за региона. Макар че мисията на ЕС за поддържане на мира функционира, войските ѝ не са предприели действия за арестуването на Додик въпреки издадената заповед.

Споровете между политическото ръководство на босненските сърби и централните власти в Сараево, както и Службата на върховния представител, в момента Кристиан Шмид, продължават през целия следвоенен период. Рядко обаче са имали толкова драматични последици, както днес.

Русия, заедно с политици от Република Сръбска и представители на няколко хърватски партии, отдавна настоява за закриване на Службата на върховния представител. Мюсюлманските бошняшки лидери се противопоставят, а някои дори призовават международната администрация да бъде по-активна. Западните правителства твърдят, че е твърде рано мисията да бъде прекратена, изтъквайки, че страната още не е изпълнила изискванията на следвоенното уреждане, особено по отношение на борбата с корупцията и върховенството на закона. Те предупреждават и че реториката в полза на разпадането на Босна представлява реална заплаха за мира.

Трябва да се отбележи, че първоначално западни дипломати възприемаха Милорад Додик като стабилизираща фигура. Държавният секретар на САЩ от епохата на Клинтън Мадлин Олбрайт го нарече „глътка свеж въздух“. С времето обаче вътрешните борби за власт го превърнаха в чест гост на Кремъл — и открит почитател на Владимир Путин. Додик продължи да посещава Путин и след руската инвазия в Украйна през 2022 г.

През последното десетилетие политическият курс на Додик се свързва с опити за разпокъсване на Босна и Херцеговина: от парализиране на институциите и отказ да признава босненските съдилища и прокуратури до заплахи за изтегляне от споразуменията за единна армия и разузнавателни служби. Нееднократно е размахвал и перспектива за референдум за независимост на Република Сръбска — въпреки че Дейтънското споразумение не предвижда такава възможност. През последното десетилетие политическият подход на Додик в голяма степен е определян от усилия да бъде разглобена босненската държава.

От края на войната насам Службата на върховния представител е издала стотици решения по въпроси, които местните власти не са успели да разрешат — от имотни спорове и завръщане на бежанци до държавните символи на Босна, законите за гражданството, изборните правила и структурата на Съвета на министрите. Службата е отстранила и около 140 длъжностни лица, включително съдии, министри, държавни служители и депутати. Повечето от тези отстранявания са от 90-те и началото на 2000-те години, след което международната администрация много по-рядко използва специалните си правомощия.

Напрежението отново се изостри през 2021 г., когато германският дипломат Кристиян Шмит зае поста върховен представител. Подкрепяна от Китай, Русия настоя в Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на мандата на международната общност, която наблюдава изпълнението на мирното споразумение в Босна. Москва и Пекин се съгласиха да подкрепят назначаването на Шмит само срещу прекратяване на мандата на Службата на върховния представител — възможно още през 2022 г. Те настояваха и той незабавно да бъде лишен от специалните си правомощия, включително възможността да издава задължителни решения и да отстранява длъжностни лица и съдии без право на обжалване.

Назначенията на върховен представител се правят от Ръководния комитет на Съвета за прилагане на мира (PIC). Наред с Русия, негови членове са Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство, Съединените щати, страната председател на ЕС, Европейската комисия и Организацията за ислямско сътрудничество (представлявана от Турция). Изборът на нов върховен представител по същество е компромис между ключовите играчи. Досега постът винаги е бил поверяван на дипломати от държави членки на ЕС, а американци са били техни заместници. Русия бе единствената страна в Ръководния комитет, която се противопостави на кандидатурата на Шмит, а в ООН към нея се присъедини единствено Китай — държава, която не участва в босненския мирен процес.

Въпреки че Москва и Пекин не успяха да закрият Службата в Босна и Херцеговина, усилията им дадоха нов тласък на Додик. От пристигането на Шмит насам Додик не спира с подигравките и обидите, като на един етап дори обеща да изправи представителя на ООН пред съд като „самозванец“.

Конфликтът вече достигна точка, в която Додик се сблъсква със сериозни последици. През февруари 2025 г. босненски съд го осъди на една година затвор и му забрани да заема публични длъжности за шест години. В отговор лидерът на местните сърби започна кампания за мобилизиране на привържениците си.

„Додик е доминиращата фигура в Република Сръбска и в Босна и Херцеговина. Може да го обичате или да го мразите, но той се наложи като един от ключовите играчи“, обясни политическият коментатор и психолог Сърджан Пухало. По думите му Додик в момента контролира почти всичко в Република Сръбска и има много лоялни съюзници в председателството и в Съвета на министрите. Той е един от ключовите играчи и силно прагматичен политик. „Може да изглежда твърд, но всъщност приема политиката като пазар и винаги е готов да се пазари. Принципите и убежденията имат малко значение за него. Вярвам, че и сега преговаря и сключва сделки“, твърди Пухало.

Гъвкавостта на принципите на Додик личи по това, че в крайна сметка се яви пред босненски съд въпреки години наред да е твърдял, че не признава неговия авторитет. „Дори играчи като него в крайна сметка прекаляват: имаме съдебно решение, което Додик отказва да признае, но въпреки това поиска присъдата му затвор да бъде заменена с глоба“, отбеляза Пухало, според когото Република Сръбска е затънала в хаос. По настояване на Додик парламентът на ентитета е приел закони, които отменят решенията на върховния представител, така че остава неясно кои закони са в сила и кои не, кои институции са легитимни и кои не — и дори дали назначаването на върховния представител е действително законно. Додик отказва да признае съдебно решение, но все пак поиска присъдата му затвор да бъде заменена с глоба.

„Противниците на Додик твърдят, че решенията на държавните институции трябва да бъдат изпълнени, но не видяхме сериозен опит тези институции да го арестуват. Освен това законът не посочва кой може да замести президента на Република Сръбска, ако мандатът му бъде прекратен. В момента е неясно кой ще се кандидатира на предсрочните избори — и също толкова неясно какви стъпки международната общност е готова да предприеме в тази криза“, отбеляза експертът.

Хусния Камберович, професор във Философския факултет на Университета в Сараево, смята, че политическата криза ще се проточи — но казва, че тя може да отвори пространство за политически сили, способни да запазят мира и да поддържат диалога.

„Политическата криза в Босна и Херцеговина става все по-сериозна, тъй като се превърна в криза на сигурността. Все пак заплахата сега е по-ниска, отколкото преди три месеца, а вероятността от конфликт е по-малко очевидна“, заяви Камберович. „Като се яви пред босненския съд, той на практика призна легитимността на това, което дълго наричаше незаконно. Това може да е част от някакво споразумение, за което не знаем, но много неща сочат, че Додик е по пътя към политическото минало“, добави той.

„Босна и Херцеговина — колкото и слаба да е като държава — все пак функционира. С нарастването на политическата опозиция в Република Сръбска постепенно ще се появят условия за диалог — диалог, който е невъзможен при политиката на Додик. Арогантността му може да има популистка привлекателност, но е политически нежизнеспособна“, допълни Камберович.

В началото на 2000-те Русия проявяваше слаб интерес към региона, като през 2003 г. изтегли малкия си контингент от миротворци на Балканите, за да се съсредоточи върху дипломацията и енергийните проекти. В съответствие с този подход Москва никога не е била сред основните финансови донори на Босна.

Начело на списъка с донори са ЕС, Съединените щати и Япония, които заедно са предоставили на Босна 6 млрд. евро следвоенна помощ — от хуманитарна подкрепа и възстановяване на разрушена инфраструктура до икономически проекти и образование. Същите държави покриват и разходите за работата на върховния представител: ЕС — 54%, САЩ — 22%, Япония — 10%. Приносът на Русия е около 1%.

През последните години Москва не е подкрепила нито една съвместна декларация на Съвета за прилагане на мира — въпреки че всяка от тях потвърждава суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина и осъжда сепаратистката и националистическа реторика.

В последните дни руската дипломация засили активността си на Балканите. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова обяви присъдата на Додик за абсурдна, представяйки го като човек, уж борещ се с западния неоколониализъм. На 7 август се проведоха консултации в Съвета за сигурност на ООН, където заместник-постоянният представител на Русия Дмитрий Полянски заяви, че преследването на Додик е заплаха за стабилността на Босна и Херцеговина.

Наблюдатели отбелязаха и необичайно рязко, почти заплашително изявление от руското посолство в Сараево, предупреждаващо, че Балканите отново рискуват да се превърнат в барутния погреб на Европа.

В отговор външното министерство на Босна изпрати писма до пет западни държави — Съединените щати, Обединеното кралство, Германия, Франция и Италия — с предупреждение за „сериозни заплахи, произтичащи от Русия“. Министърът на външните работи Елмедин Конакович предупреди, че Кремъл поставя под въпрос „самото съществуване на Босна и Херцеговина като единна държава“, определяйки го като „най-острата и концентрирана заплаха, пред която страната е изправена днес“. „Знаем, че Русия действа не само чрез политически средства. Тя е готова да прибегне до шпионаж, кибератаки и дезинформация“, каза министърът. Кремъл поставя под въпрос „самото съществуване на Босна и Херцеговина като единна държава“, твърди външният министър на БиХ Елмедин Конакович.

В Москва Кристиян Шмит открито е наричан „узурпатор“ и „полезен идиот на Берлин и Лондон“ — обиди, които старателно не се споменават в Съединените щати. В действителност подобната остра реторика, насочена срещу Шмит, е удар по държавите с най-голямо влияние на Балканите — т.е. САЩ и държавите-членки на ЕС — които осигуряват основната част от ресурсите за миростроителство и възстановяване.

Освен Русия, Додик отдавна се радва на непоколебима подкрепа от Сърбия и Унгария. Макар президентът на Република Сръбска да няма формални правомощия по външната политика, през годините си във властта той изгради тесни връзки с ръководствата на двете държави. След присъдата Додик пътува до Будапеща, за да се срещне с Виктор Орбан. Унгарският премиер го подкрепи, като написа в социалните мрежи, че Додик е „осъден, защото отказва да марширува по барабана на Брюксел“. Сръбският президент Александър Вучич от своя страна заяви, че решението на босненския съд е насочено „срещу целия сръбски народ“. „Додик е осъден, защото отказва да марширува по барабана на Брюксел“, твърди унгарският премиер Виктор Орбан.

Мнозина наблюдатели обаче се съмняват, че чужди политици могат да окажат съществена помощ на Додик, а Хусния Камберович смята, че Кремъл скоро може да потърси нови съюзници на Балканите. „Като голяма сила Русия търси начини да разшири влиянието си и мобилизира определени политически структури. Миналото Додик обаче показва, че той не е напълно надежден или лоялен политически партньор“, каза Камберович. Той припомни, че Додик се издигна с подкрепата на Запада, преди да смени страната: „Това говори повече за успеха на руската политика да набира съюзници на място, отколкото за резултатите от собствената политическа дейност на Милорад Додик.“ Освен това развитието другаде — например в Сирия — показва, че Русия в крайна сметка поставя собствените си интереси над тези на съюзниците си. „Ако Кремъл може да мине без Асад в Сирия, защо да не може и без Додик?“, пита риторично Камберович.

Ролята на Орбан в този случай е ограничена. „В Европейския съюз Додик се възприема като част от проблема, а не част от решението. Орбан може да блокира приемането на единодушна декларация на ЕС, но що се отнася до санкции срещу Додик, всяка държава взема собствено решение“, подчерта Сърджан Пухало. Най-тесните връзки на Додик са със сръбските власти, но Пухало се съмнява, че Александър Вучич — изправен пред сериозна политическа криза у дома — би рискувал конфронтация със западните сили заради политическата кариера на Додик. По думите му спасяването на Додик не е сред най-високите приоритети на Москва с оглед на текущия международен дневен ред. Възможно е, счита Пухало, президентът на Република Сръбска в крайна сметка да обмисли просто „преместване“ в Русия. | БГНЕС