Идеята на Франция за европейски „ядрен чадър“ поставя нови въпроси за сигурността на континента в условия на засилено напрежение с Русия, трансформация на ролята на САЩ и нарастващи технологични рискове.

България е изправена пред стратегически избор, който надхвърля военната сигурност и засяга цивилизационната ѝ ориентация.

Това заяви в интервю за БГНЕС Илия Налбантов, експерт от Академичния форум за национална политика.

Той коментира идеята за европейски ядрен чадър, определяйки я като „тест за зрялост“ на политическата ни система.

БГНЕС публикува пълният текст от разговора без съкращения:

БГНЕС: Какво представлява инициативата на Еманюел Макрон за създаване на европейски „ядрен чадър“ и какви са нейните основни цели?

Илия Налбантов: Актуализираната ядрена доктрина на Франция отчита три основни елемента от текущата геополитическа обстановка в Европа и света.

Първият - агресивността в политикана на неоимперска Русия за възстановяване на нейното величие от времето на съветския период.

Вторият елемент е ерозията в САЩ на основополагащите принципи за консолидация на западните демокрации, която се превръща в риск не само за отделни държави, но и за цели континенти.

Третият елемент е способността на малки държави да осъществяват ядрен шантаж. Франция е единствената страна в ЕС, която разполага с ядрени военни способности. По тази причина, отчитайки споменатите обстоятелства, тя реагира съвсем адекватно с актуализацията на ядрената си доктрина, която от чисто национална вече допуска ангажираност за осигуряване на спокойствие и на европейските партньори без формални договорни задължения.

Остава отворен въпросът – защо го прави? Според мен, защото сам, колкото и да е си голям, не си в състояние да реализираш такова предизвикателство, като система за ядрено възпиране на Европа.

БГНЕС: Доколко Франция разполага с необходимите военни, технологични и политически ресурси, за да изгради ефективна система за ядрено възпиране в Европа?

Илия Налбантов: Франция исторически и културно разполага с политически ресурс за развитие на своите ядрени способности. Тя разполага, както с военен, така и с научно-технологичен ресурс, за да изгражда, поддържа и развива собствена система за ядрено възпиране. Но тази скъпоструваща способност не е рационално, а и безсмислено да функционира в ограничените рамки на френската територия.

Ядреното възпиране се основава на няколко подсистеми, които, ако не функционират в континентален мащаб, обезсмислят идеята за ядрено възпиране. Един от основните елементи е системата за ранно предупреждение, съчетана със системата за противоракетна отбрана. Но тези системи са инструменти-следствия на няколко други фактора, които определят тяхното качество, както като ефективност, така и като ефикасност при бойно използване, която да гарантира чадър срещу атака с ядрени средства на 100%. Т.е. трябва да осигуриш системна поддържка на фундаментални изследвания в широк диапазон от научното познание, съчетан с експериментална и производствена база на адекватно технологично ниво.

В този контекст географията на включените в тази идея страни само на пръв поглед има военнотехнически смисъл. По-важното е, че тези страни имат амбициите да я използват за своето научно и технологично развитие, което пък да допринася за икономически просперитет. Идеята на президента Макрон да привлече повече партньори има своя дълбок, дългосрочен стратегически замисъл за изграждане и  поддържане на обща европейска култура по тази тема, която да устоява, както на вътрешни така и на външни предизвикателства, относно нейното автономно функциониране при необходимост.  

БГНЕС: Какви са основните предизвикателства и ограничения пред реализирането на френската инициатива в рамките на НАТО и европейската сигурност?

Илия Налбантов: Основното предизвикателство на тази инициатива е в търсене на политически научни и технологични решения - как да функционира в условия на недоверие в съюзнически формат или при излизане на съюзник от играта, особено в критичен момент. Т. е. системата трябва да поддържа ефикасност при бойно използване на 100% при тези обстоятелства. По тази причина твърдя, че идеята има много по дълбок и всеобхватен замисъл. Отношението към тази идея и ангажираността при нейното изграждане и функциониране ще бъде и своеобразен критерий за лоялност към европейските цивилизационни ценности.

БГНЕС: Трябва ли България да се присъедини към инициативата за френски „ядрен чадър“ и какви биха били потенциалните ползи и рискове за националната сигурност?

Илия Налбантов: Отговорът на този въпрос зависи от това дали припознаваме себе си като европейци с осъзната отговорност към развитието на европейската цивилизация или се идентифицираме като евразийци с неясна цивилизационна принадлежност.

Присъединяването към или отхвърлянето на тази идея от българските политически оператори е тест за зрялост на нашето 37 годишно ходене по пустинните пътища на демокрацията.

БГНЕС: Какви биха могли да бъдат последиците от създаването на европейски „ядрен чадър“ върху глобалната сигурност и отношенията с Русия и Съединените щати?

Илия Налбантов: Създаването и още повече поддържането на системата „европейски ядрен чадър“ ще гарантира сигурност не само на Европа. Този „чадър“ ще гарантира сигурност и на САЩ и Канада, особено ако в него се включат Финландия и Норвегия. За Русия ние сме били, сме и ще бъдем винаги апетитно късче месо, което тя се стреми да сложи на своята геополитическа маса. Изграждането на собствен, научно-технологичен и най-вече ангажиран с отговорности пред европейската цивилизация български военен и политически елит е било и ще бъде заплаха за руските интереси в България и на Балканите. І БГНЕС