Призивите на някои европейски лидери с леви убеждения за мирно решение на дълбокия антагонизъм в Близкия изток звучат фалшиво. Диктаторите на 21 век не припознават правилата на международния ред, установени след края на Втората световна война. 

Това каза в интервю за Агенция БГНЕС експертът от Академичния форум за национална политика Илия Налбантов.

БГНЕС Публикува пълният текст от разговора без съкращения: 

Войната в Украйна мина в сянката на конфликта в Близкия изток? Какви ще са последиците за нея, България и ЕС от този нов конфликт? 

Илия Налбантов: Да, такова възприятие се формира от медиите. Подобна беше и реакцията след действията на Израел в отговор на терористичната атака на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. Но след известно време тази израело-палестинка война отиде на втори план. Даже съвместните удари срещу иранските ядрени съоръжение през юни 2025 г.,  бяха събитие, което не можа да се задържи дори един месец в новинарските емисии. Ударите по Иран от страна на САЩ и Израел от края на м. февруари и началото на м. март 2026 г. са продължение на тези т 2025 г.

Този път целите са различни. Вече не става въпрос за унищожаване на иранската ядрена програма, а за разрушаване на теократичния управленски модел в Иран. Какви ще са последствията от това разрушаване тепърва предстои да видим. 

За сега наблюдаваме типичната за теократичния режим реакция с използване тактиката на терора, като нанася удари по граждански обекти. Целта на тези удари е да се разшири обхвата на конфликта и се произведе възприятие за огромен мащаб, сравним с представите на хората за трета световна война. Създадена веднъж тази представа провокира инстинктите за самосъхранение, не само на отделния човек, но и на общностите и докато не се постигнат поставените политически цели или не се изтощи една от воюващите страни до степен да не може да оказва съпротива, конфликтът няма да има дългосрочно омиротворяване.

В този смисъл ударите и дестабилизирането на обстановката в Иран ще имат пряко отражение върху войната в Украйна. Първо Москва ще загуби съюзник от когото безпрепятствено получаваше военно оборудване. Вероятно количеството на това оборудване ще бъде намалено драстично, а при цялостна смяна на теократичния режим е твърде вероятно доставките да бъдат спрени изобщо. Сега се създава илюзията, че с вдигането на цените на петрола ще се финансира войната на Путин в Украйна.

Въпросът е ще има ли кой да купува руския петрол, макар и на дъмпингови цени, и ако се намерят достатъчно купувачи при сегашната икономическа и финансова ситуация в Русия, дали тези пари ще отидат пряко за войната или с тях Путин ще удължи агонията на своя режим? Въпросите нямат еднозначен, категоричен отговор. Когато в България и ЕС започнем да търсим отговорите на тези въпроси ще намерим и последствията, както за нас, така и за ЕС като цяло. Някои от тях са видими още от сега. Например режимът на Путин ще започне да търси и да си „произведе“ нови съюзници(политическият проект на Румен Радев), които да отклоняват или забавят ресурсите на ЕС и отделните негови страни необходими за войната в Украйна.

В този смисъл призивите, на някои европейски лидери с леви убеждения за мирно решение на дълбокия антагонизъм в Близкия изток, звучат фалшиво. Диктаторите на 21 век не припознават правилата на международния ред, установени след края на Втората световна война. Те възкресяват практиката на пазарлъците, познати от 19 в. – началото на 20 в., без да си дават сметка, че значимостта на „големите“ вече не се измерва с количествата на унищожително оръжие, което те притежават, защото „малките“, могат да обезсмислят тяхната сила с много по-евтини и екологично неутрални инструменти.

Това вече не е въпрос на време, а на технологична реалност.

Значението на притововъздушната отбрана и противоракетната отбраната нарасна много. С какви системи разполага страната ни в момента? Какви трябва да придобие освен германската Айрис-Т? 

Илия Налбантов: За противоракетна отбрана на територията на страната е несериозно да се говори. От 24 февруари 2022 година, до средата на 2024 г. имахме някакъв шанс да помогнем на Украйна, когато тя  беше в най-голяма нужда да защитава своето въздушно пространство, като и предоставим цялото съветско въоръжение намиращо се в Българската армия и в замяна да получим системи доказали своята ефикасност срещу ракети, включително балистични. Ограничеността в перспективата на политическото мислене, остави страната ни в черната технологична дупка на Варшавския договор. За това поведение на нашите политици може да се говори много, но не бива да се изключва и вероятността за целенасоченост, продиктувана от външни за българската рационалност зависимости.  

Относно възможностите за противовъздушна отбрана. Страната ни разполага със C-75М3 „Волхов”, C-125М „Нева“, 2К12 „Куб“, C-200 „Вега“ и C-300. Това са системи разработени с технологии от втората половина на 20 век. Пусковете които се правят всяка година на полигон „Шабла“, показват задоволителни резултати. Но какви ще са резултатите при реално бойно използване е много трудно да се каже.

Анализите на израело-американските удари по Иран от 2025 г, както и тези от февруари и март 2006 г. показаха неспособността  на тези системи да противодействат, нито на противорадиолокационните ракети, нито на ударните ракети нито на самолетите, да не говорим за крилатите ракети. А при използването на балистика те са просто безпомощни. 

Не съм запознат в подробности със състоянието на системите за противодействие на дронове, вкл. и тези  от самолетен тип, но не вярвам да е направено нещо значимо в тази посока, защото няма информация за сключени договори за придобиване на такива системи. Доколкото ми е известно тепърва се предвижда това да се случи по програмата SAFE на ЕС, но използването на тази нисколихвена, с 30 годишен срок за изплащане кредитна линия е под въпрос, защото редовното правителство не внесе проект на решение на Народното събрание за сключване на споразуменията по тази програма. Твърде малка е вероятността Народното събрание да гласува предложение за решение по темата, внесено от служебния министерски съвет. Причината - казаното от мен по-горе за ограничеността и зависимостите. Дано да бъда опроверган в тази ми прогноза. Какви нови системи да придобием освен IRIS T? На този въпрос отговор трябва да се даде след много задълбочен анализ на опита на Украинската армия. Върховите технологии и изкуственият интелект, използван в системите за управление на оръжията и в самите оръжия, си казват своята тежка дума и извън общия замисъл за воденето на бойни действия всяка експертна препоръка може да бъде неуместна или подвеждаща. 

В тази ситуация на липса на ПРО и технологична изостаналост на ПВО в България, как Алиансът ни защитава?

Илия Налбантов: НАТО ни защитава с разположени в съседните страни съвременни системи, които работят в синхрон с изградената система за ранно предупреждение. Но най-сигурната защита в този момент получаваме от Украйна. 

Преди 2022 година руските самолети и бойни кораби спокойно си оперираха в близост до нашите граници. Сега не се появяват. В този контекст ми звучат горестно критикарите на дислоцираните на летище „Васил Левски“ самолети цистерни, които осигуряват работещите и за нашата защита в режим 24/7 авиационни разузнавателни и бойни платформи. 

Предстоят ли тежки решения за България, нейното правителство и парламент във връзка с двата конфликта и най-вече украинския? Какви могат да бъдат те?

Илия Налбантов: Тежестта на решенията е създадена от дълго отлаганата, дори на моменти целенасочено блокирана, модернизация на нашата армия. Сега ще трябва спешно да се гласуват не само решения, осигуряващи реализацията на европейски програми от типа на SAFE, но и да се подготвим за вземането на решения, свързани с реално изпращане на български военни контингенти на линията на очертаващата се нова желязна завеса. Нека не се заблуждаваме в търсенето на отговор на въпроса къде е по-добре за България да минава тази линия: през България или по границите на други държави, далеч от България? Но преди да ги изпратим трябва да се вземат тежки решения, свързани със всестранното осигуряване на тези контингенти и то в дългосрочна перспектива. 

Нашите политици трудно ще скъсат с, все още реално битуващото от годините на прехода, виждане за армията ни: „нали получават заплати, за да тичат по баирите, какво искат повече!“. Ако не се разделят веднъж завинаги с това виждане, сме обречени някой друг да изпраща своите синове на българска територия, за да гарантира собствената ни сигурност, а прекрасната ни страна да се превърне в сива зона на новата желязна завеса. Нека не си мислим, че животът в сивата зона ще бъде по-евтин, както се опитват да ни го внушават някои пропагандатори, кичещи се с националните символи, прикриващи антибългарски зависимости.

Вярвам в мъдростта на българският народ, че в следващото Народно събрание ще успее да делегира своите правомощия на личности, които няма да искат нищо за себе си. Само с такива личности ще успеем в преодоляването на предизвикателствата на несигурността в следващите десетилетия. | БГНЕС