Превъоръжаването на Германия ще бъде от решаващо значение за укрепването на европейската отбрана.

В Европа назрява криза на сигурността. През 2025 г. два опасни елемента могат да се съберат заедно: нарастващата заплаха от страна на Русия и влошаващото се американско безразличие при управлението на Доналд Тръмп.

Европейските държави трябва спешно да реагират на тази тревожна геополитическа комбинация, като укрепят собствената си отбрана. За тази цел е от решаващо значение Германия, най-голямата икономика в Европа, най-накрая да изпълни обещанието на канцлера Олаф Шолц да увеличи драстично разходите за отбрана.

Политическият контекст на увеличаването на разходите за отбрана изисква яснота за това какво се случва - както в Русия, така и в Америка.

Новоназначеният генерален секретар на НАТО Марк Рюте предупреди миналия месец: „Руската икономика е поставена на военна основа. Опасността се приближава към нас с пълна скорост.“ Той призова НАТО бързо да увеличи производството на отбранителни продукти и „да премине към военно мислене“.

През април миналата година върховният главнокомандващ на НАТО в Европа генерал Кристофър Каволи предупреди: „Русия няма намерение да спира. Тя очевидно няма да се задоволи само с Украйна“. Западните анализатори твърдят, че Русия уж вече води хибридна война срещу Европа, а редовните ѝ саботажи са изпълнени с масови жертви.

Когато по време на Студената война Русия засилваше военния си натиск в Европа, съюзниците бяха водени от САЩ. Но това съвсем не е отговорът, който трябва да очакваме днес. Сред ключовите назначения на новоизбрания президент Тръмп има съветници, които не крият желанието си да пренасочат американските военни ресурси от Европа към Азия.

Елбридж Колби, новоназначеният заместник-министър на отбраната по политическите въпроси, написа на страниците на „Файненшъл таймс“ миналата година, че Китай е много по-голям приоритет за САЩ, отколкото Русия, и заяви, че „САЩ трябва да преместят силите, необходими за Азия, от Европа - дори ако Русия атакува първа“.

Европейските военни анализатори се опасяват, че именно изтеглянето на американските войски от Стария свят може да провокира руската агресия. В своята неотдавнашна книга Киър Джайлс от Кралския институт по международни отношения (известен още като Чатъм хаус) пише: „Оттеглянето на американската военна подкрепа за НАТО е най-сигурният начин да се превърне теоретичната възможност за руско нападение извън Украйна в практическа вероятност“.

За голяма част от Европа обаче руската заплаха все още изглежда далечна. <...>

Но мащабът на загубите, които Владимир Путин е готов да допусне, трябва да служи като предупреждение. Руската армия сега е по-голяма, отколкото беше в началото на войната през 2022 г. И, както Рюте отбеляза наскоро, страната произвежда „огромни количества танкове, бронирани машини и боеприпаси“.

От друга страна, европейските държави очевидно няма да разполагат с жива сила и оборудване за война на изтощение, сравнима с руската инвазия в Украйна. В началото на миналата година цялата британска армия наброяваше 73 520 души - най-скромната численост от 1792 г. насам. Германската армия разполага с още по-малък личен състав - 64 000 щика.

Военните стратези на НАТО смятат, че алиансът не разполага с около една трета от нивото, необходимо за ефективното възпиране на Русия. Особени недостатъци има в областта на въздушната отбрана, логистиката, боеприпасите и сигурните комуникации.

Понастоящем членовете на алианса са се договорили да изразходват 2% от БВП за отбрана. На следващата среща на върха те може да вдигнат тавана на 3%. Но това ще бъде достатъчно само ако европейските държави се съгласят да не разделят разходите си за отбрана по национален признак.

Нивото от 3% предполага също, че Америка ще продължи да подкрепя НАТО. Ако нещата се развият по друг начин, според военните стратези, европейските страни ще трябва да увеличат разходите за отбрана до 4,5% от БВП. Но дори достигането на границата от 3% няма да е лесно. Проблемът се олицетворява от „заслугите“ на самия Рюте като министър-председател на Нидерландия от 2010 до 2024 г. Страната му достигна целта от 2% едва през последната година от мандата му.

Колкото по-близо е човек до границата с Русия, толкова по-сериозно се възприема заплахата от Москва. Полша възнамерява да увеличи разходите за отбрана до 4,7% от БВП през 2025 г. В по-големите икономики на Западна Европа обаче нещата стоят по съвсем различен начин. През миналата година Германия и Франция едва достигнаха границата от 2%, а Обединеното кралство едва премина границата от 2,3%.

Франция има бюджетен дефицит от 6% от БВП, а публичният ѝ дълг е доста над 100%. Британското правителство също е задлъжняло и отчаяно се опитва да увеличи приходите си.

Но Германия има дълг само 60% от БВП и разполага с възможност в бюджета си да увеличи разходите за отбрана. Освен това тя разполага с впечатляваща индустриална и инженерна база.

Фридрих Мерц от Християндемократическата партия, който е спряган за канцлерския пост след изборите тази година, приема руската заплаха сериозно. Той би могъл да оглави политическа промяна от исторически мащаб. Ако Германия разхлаби така наречената „конституционна спирачка“, ограничаваща бюджетния дефицит, и се примири с финансирането на европейската отбрана чрез общия дълг на ЕС, това ще промени пейзажа на сигурността на континента.

Дори 80 години след края на Втората световна война някои от съседите на Германия - особено Полша и Франция - ще бъдат обезпокоени от германското превъоръжаване. Но в интерес на собствената им сигурност тази тревога ще трябва да бъде преодоляна. І БГНЕС

Гидиън Рахман, „Файненшъл таймс“.