Животновъдите са ограничени да пашуват своите животни в т.нар. природни паркове, което според мен е административна мярка, която по никакъв начин не помага на животновъдството. Животновъдите трябва да имат възможността да местят животните си свободно на която и да е поляна или пасище – това е хуманното отношение към животните.

Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на Българския фермерски съюз (БФС) Георги Стоянов.

С него разговаряме по повод недоволството на животновъдите, които блокираха Подбалканския път, а причината за протеста им е липсата на разрешения през 2024 г. за ползването на планинските пасища, които се издават от Националните паркове, както и ограниченията, които се предвиждат през следващата година – да не се допуска паша на животни на над 1500 м надморска височина.

„Считам, че тези ограничения, които се правят, трябва в максимална степен да бъдат ограничени и на животновъдите да им се разреши да могат да си местят животните свободно от която и да е поляна или пасище и да имат тази възможност да го правят свободно“, каза Стоянов.

На въпроса вярно ли е, че част от животновъдите напускат изцяло бранша именно поради тази причина, той отбеляза, че като цяло в агросектора е много трудно през последните три години и допълни, че специално животновъдството изпитва много големи трудности в последните 10 години и едно такова допълнително ограничение по никакъв начин не е аргументирано нито икономически, нито социално.

„Особено в планинските райони основните ферми са малките семейни ферми. Тези ферми имат нуждата по този начин да си набавят храната за животните – то е просто и разбираемо, и когато тези хора не могат това нещо да го вършат, те са принудени да търсят и друг тип реализация, т.е. отговорът е да, налага се да затварят ферми, за да могат да търсят по друг начин да се издържат“, отговори председателят на БФС.

Забраната се отразява и на самите животни. „Едно е да храниш едно животно с фураж, друго е да има възможност свободно да си пасе на открито в природата, неограничавано по никакъв начин. Това си е хуманно отношение към животните“, подчерта той.

Стоянов е категоричен, че ограниченията касаят всички. „Колегите неслучайно днес изявяват своята гражданска позиция чрез затваряне на Подбалканския път, така че това касае всички, не един по-малко или повече. Говорим за всички защитени зони от Националните паркове, планински райони, така че то не са един или два такива парка, на които да се обърне внимание, то е повсеместно навсякъде“, обърна внимание той и обясни, че ограничаването на възможността за пашуване на традиционни във времето пасища неминуемо създава стрес и фалит на животновъдите.

Попитан как си обяснява това, че вместо държавата да им разреши пасища, им отнема районите, особено на фона на масовото закриване на малки и средни ферми, както и на огромния внос от чужбина на сурово мляко, Стоянов коментира, че искрено се надява да става въпрос за недоглеждане и недостатъчна информираност.

„Ние през последните няколко години имаме непрекъснато смяна на различни правителства. Тук няма проследимост, няма последователност на политиките, които се движат. Това е тема, която не за първи път излиза в общественото пространство. И друг път е била на дневен ред – спирани са, търсени са компромиси, решения, така че в тази връзка просто изглежда хората, които се занимават с това – Министерство на земеделието, Министерство на околната среда и водите, просто трябва да седнат на една маса с браншовите организации и тези проблеми да се решат един път завинаги“, заяви той.

Председателят на БФС е категоричен, че на първо място трябва да се гледа националният интерес, интересът на животновъдите, на хората, които живеят в тези райони, препитават се и по някакъв начин се опитват да оцеляват. „Ситуацията е на оцеляване“, подчерта той и добави, че е време наистина да се обърне и да се намери генерално решение на проблема, и да се приключи с тези експерименти.

Стоянов коментира и какви цени се очакват на първите български зеленчуци, които се отглеждат на полето. „Вярвам, че към настоящия момент цените ще бъдат много динамични според търсенето и най-вече от вноса, така че е трудно да се прогнозира какви ще бъдат цените. Производителите ще търсят по-високи цени, за да могат да си реализират стоката и съответно дали купувачите са съгласни да платят цената – някъде там ще бъде пресечната точка“, заключи той. | БГНЕС