Годините минават, но тенденциите, които съществуваха по времето на бившия югославски диктатор Слободан Милошевич, се наблюдават и днес. Опасността от война, например в Косово, продължава да съществува.

Това заяви в интервю за БГНЕС журналистът Георги Готев.

С него разговаряме за книгата на покойния му баща известния журналист Горан Готев „Живях при диктаторите на ХХ век“, кореспондент в бивша Югославия на Милошевич през 90-те години на миналия век. Тази година се навършват 10 години от кончината на Горан Готев, който е смятан за явление в българската журналистика – в продължение на няколко десетилетия той е кореспондент в редица държави, започвайки от Египет на Гамал Абдел Насър през 1962 г. и завършвайки с Русия на Елцин в края на ХХ век.

В края на миналия век той е кореспондент в Белград. Това е времето на кървавите етнически войни, започнати от диктатора Слободан Милошевич и завършили с края на Югославия през 1999 г., когато след операцията на НАТО Косово бе спасено от сръбския геноцид.

На въпрос на БГНЕС какво остава неизвестно за бившия югодиктатор в спомените на неговия баща, Георги Готев заяви: „Най-интересното е наследството на Милошевич, което виждаме днес. Много малко неща се променят в бивша Югославия. Годините минават, но тенденциите, които бяха по времето на Милошевич, се наблюдават и сега. По всяка вероятност, опасността от война, например, в Косово продължава да съществува“, предупреди журналистът.

Според него сянката на Милошевич все още е надвиснала над Балканите.

„Нека не забравяме кой е сегашният лидер на Сърбия. Александър Вучич беше министър на пропагандата на Милошевич. Той е негов духовен син, шекспировите сюжети на Балканите продължават…“, смята Георги Готев.

А защо нещата не могат да се променят в региона на Западните Балкани. „Ако търсим отговор в книгата на баща ми, то той е в това, че светът се променя, но човешката същност не се променя. По тази причина народите са осъдени отново и отново да преживяват периоди на диктатура“, заяви Георги Готев. „Баща ми приключва книгата си с началото на ХХІ век. В моите виртуални разговори с него аз му задавам въпроса: какво би казал за диктаторите на ХХ1 век. А той в своя стил би се засмял и отвърнал: това е твоя работа, вие младите трябва да разкажете за тях“, добави журналистът, който от дълги години работи в европейската столица Брюксел. Той е категоричен, че диктаторите тепърва ще ни преследват.

Горан Готев е роден през 1934 г. на едно много особено място, където се срещат трите граници България, Турция и Гърция. Завършва първия випуск журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Започва работа в БТА. Той е най-дългогодишният кореспондент в чужбина. „Това беше доста необичайно по това време. Няма друг журналист, който да е бил толкова дълго време навън. Навсякъде където беше, научаваше езика и разговаряше с всички – и с политиците, и с обикновените хора. Той знаеше повече от дипломатите, защото дипломатите си говорят само помежду си. Беше космополит и беше голям разказвач“, заяви Георги Готев.

Историите за срещи с невероятни хора Горан Готев събира в книгата „Живях при диктаторите на ХХ век“. Най-интересна е срещата с Че Гевара. Това е едновременно най-големият творчески успех и неуспех на Горан Готев, защото интервюто никога не вижда бял свят. То е взето през 1965 г. в Алжир малко преди кубинският революционер да излезе в нелегалност и след това да загина в Боливия. Причината да не бъде публикувано е суровото отношение на Че Гевара към СССР и социалистическата система. „Това е най-интересният епизод в неговата книга, а може би и в неговия живот“, смята Георги Готев.

За връзката баща-син той си спомня следното: „Ние се сближихме с баща ми след като станах журналист, защото бях дълго време чиновник. И когато бях чиновник, той казваше вие властта, вие управляващите. Когато станах журналисти, той започна да говори с мен по различен начин. И тогава се сближихме повече като баща и син“, заяви Георги Готев. І БГНЕС