На 8-ми юли Европейският парламент (ЕП) прие Резолюция за Сърбия, в която се констатира стагнация по пътя на страната към Европейския съюз (ЕС). Отбелязва се регрес в областите на върховенството на закона, демокрацията и съгласуването с европейската външна политика и политика за сигурност. Същевременно, въпреки препоръките на Европейската комисия (ЕК), на Сърбия бе отказано отварянето на Клъстер 3 – „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“ (включващ осем глави). Против това решение се обявиха Дания, Нидерландия, Белгия, Швеция, Хърватия, България и трите балтийски държави. ЕП осъди и неотдавнашната войнствена и подстрекателска реторика на сръбските власти, насочена срещу споменатите държави.

Докато европейските критици на режима на Александър Вучич биват подлагани на упреци, съпроводени с епизодични вулгарности, Черна гора е залята от вълна от обвинения, сякаш е основният виновник за всички реални и въображаеми проблеми на Сърбия. В същия ден, в който бе приета резолюцията в Страсбург, Вучич направи остро изказване срещу Черна гора в централната емисия на РТС, заявявайки, че „отношенията с Подгорица се определят от два фактора – лицемерието на Запада и антисръбската същност на режима в Черна гора“. „Всички участници в този режим са с подчертано антисръбска ориентация“, заяви той и добави: „Досега не бях виждал подобна омраза у лица, които сърбите издигнаха на власт“. Сръбският президент (чиито правомощия по Конституция имат строго церемониален характер) заключи: „Те мразят сърбите, защото им отнемат сръбския език и трибагреника, въпреки че обещаваха обратното“. Той отправи реплика и към хърватите: „Искат Сърбия на колене, искат я унизена и се опитват да и причинят това, което днес причиняват на Черна гора“. След това цитира предполагаема прогноза на МВФ, според която през следващите пет години Сърбия ще бъде водещата страна по темп на икономически растеж в Европа и че вече представлява военна суперсила. Националната телевизия РТС не дръзна да зададе нито един неудобен въпрос.

По-рано, на 4 юли, по време на инспекция на пътно строителство във Войводина, Вучич обвини черногорските власти, че са „изпратили хиляди хора на протестите в Белград, а след това са изразили недоумение, когато някой любезно ги е помолил да не го правят, без при това да им забранява достъп до вътрешността на страната ни“. Вучич и неговите съратници не представиха никакви доказателства в подкрепа на това невероятно твърдение. Президентът коментира и наложената от Черна гора забрана за влизане на неговия главен пропагандист Драган Вучичевич – собственик на крайноекстремния таблоид „Информер“ – и анонсира реципрочни мерки. Вучичевич публично обиди черногорските власти, наричайки ги „черногорски добитък“, „антисърби“ и „усташи, по-лоши от хърватските усташи“. Повод за това стана принудителното връщане от Тиват на самолет с 87 активисти на управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП), много от които са идентифицирани от неправителствения сектор, медиите и опозицията в Сърбия като наемници и криминални елементи в услуга на режима. Тяхното пристигане съвпадна с провеждането на Срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Тиват. Полицията върна самолета по соображения за сигурност. Вучич не поднесе извинения, като отрече да е знаел за полета и се оправда с твърдението, че лица от обкръжението му са действали на своя глава, изпращайки тези хора в негова подкрепа. Вучичевич, в разрез с фактите, твърдеше, че на борда на самолета е имало „жени и деца“.

В деня на връщането на самолета всички черногорски граждани, възнамеряващи да влязат в Сърбия, включително и ученически екскурзии, бяха задържани с часове на границата. Тогава от границата бе върнат и функционерът на опозиционното движение УРА Блажо Радженович под претекст за „защита на сигурността на Република Сърбия и нейните граждани“. Преди този инцидент няколко черногорски граждани бяха върнати от Сърбия със същите мотиви. През август 2023 г. бившият вицепремиер Йована Марович бе върната от Белград. Президентът Яков Милатович осъди този акт. На следващия ден Вучич реагира цинично, заявявайки, че „по принцип не се меси в решенията на компетентните държавни органи“. Въпреки това той отбеляза, че е „помолил“ (израз, който системно използва в комуникацията си) „Министерството на вътрешните работи и Агенцията за сигурност и информация (БИА) всеки път, когато бивши министри от правителството на Черна гора идват, за да извършват правонарушения – като например да блокират магистрали в Белград – да ги пропускат“. Йована Марович благодари на Вучич за това, че е изградил около нея образ на героиня, и заяви, че няма да пътува до Сърбия, докато той е на власт. В същото време Светозар Марович, осъден с влязла в сила присъда като ръководител на организирана престъпна група, ощетила Будва и Черна гора със стотици милиони евро, се придвижва необезпокоявано и развива дейност в Сърбия. Според слухове той дори има активно участие в СПП като съветник по въпросите на изборните манипулации. Като оправдание за отказа да екстрадира Марович, Вучич изтъква довода, че Черна гора – в лицето на неговия приятел Мило Джуканович – е признала независимостта на Косово през 2008 г. Фактът, че самият Вучич де факто призна Косово и неговите документи и отстъпи контрола над Северно Косово на Албин Курти и неговата полиция, изглежда остава без значение.

Миналата година на 15 март, в деня на мащабен студентски протест в Белград, от тайните служби (БИА) бе задържан функционерът на Демократичната партия на социалистите (ДПС) и депутат Иван Вукович. След депортирането му бе наложена едногодишна забрана за влизане в Сърбия. Вукович твърдеше, че е бил в Белград по лични дела, но същата вечер публикува видеоклип от протеста. На 27 юни миналата година БИА задържа в Белград и черногорския режисьор Данило Марунович. При напускане на страната му бе връчено решение за забрана за влизане за срок от една година. Наскоро подобна забрана получиха и Петър Комненич от телевизия „Виести“ при отпътуването си от Белград, както и Вук Мараш, директор на БИРН, по време на транзитен престой на летището в Белград на път за Рим. В неофициални разговори се споменава, че в черния списък фигурират също основателите и ръководните фигури на медията „Виести“.

Тези забрани се оправдават с принципа на реципрочността, като се припомня, че в миналото – по време на управлението на Джуканович – забрани за влизане са имали пропагандаторите на идеята за „Сръбския свят“ Александър Ракович, Матия Бечкович и други лица. Твърди се, че тези мерки са били отменени след отстраняването на ДПС от власт.

Що се отнася до епохата на ДПС, редно е да се припомни подкрепата на режима на Вучич за организираната от Джуканович акция, известна като „държавен преврат“, при която бяха арестувани и неколцина сръбски граждани. По време на престоя им в следствения арест представители на сръбското консулство са принуждавали своите сънародници да признаят участие в тази инсценирана афера – т.е. деяние, което те не са извършили. Четирима сърби са отстъпили пред натиска поради опасения за семействата си с малки деца в Сърбия и перспективата за дългосрочно задържане в затвора в Спуж. Те са подписали самопризнания, че са възнамерявали да превземат Скупщината с голи ръце. Тези изтръгнати признания бяха заверени във Върховния съд от тогавашния лоялен на режима магистрат Борис Савич. Двама сръбски граждани – Милан Душич и Бранка Милич – бяха окончателно оправдани след съдебна голгота. По онова време Вучич не прояви никаква загриженост нито за затворените сърби, нито за Милан Кнежевич, лидер на Демократичната народна партия (ДНП), считан за водеща фигура на сръбската общност в Черна гора. Кнежевич също се оказа на подсъдимата скамейка в този скалъпен процес, в който Сърбия активно съдействаше на Джуканович за осъждането на невинни лица. Кнежевич впоследствие прие всичко това, включително и предходните нападки от страна на таблоида „Информер“ на Вучичевич и други медийни издания.

Търпението на Кнежевич в крайна сметка се оказа възнаградено, тъй като Вучич и неговите медии го провъзгласиха за „лидер на сръбския народ в Черна гора“. Междувременно Андрия Мандич бе низвергнат като „предател и враг на сръбството“ заедно с Черногорско-Приморския митрополит Йоаникий, който подкрепи студентите и осъди оскърбителния език, използван срещу опонентите на братята Вучич.

На 8-ми юли челната страница на вестник „Политика“ бе посветена именно на Мандич със заглавие: „Дали Мандич заблуждава, или сам ще бъде заблуден?“, придружено от въпроса: „Защо пречи сръбският език в Черна гора?“. Два дни преди това Мандич не се яви в Белград на срещата на председателите на парламенти на страните кандидатки за членство в ЕС, а изпрати там секретаря на Скупщината Бобан Бачович. Неговото отсъствие направи силно впечатление на мнозина.

Сръбският режим се стреми с всички достъпни средства да представи споразумението между управляващите и опозицията относно конституционните промени в Черна гора, постигнато под егидата на ЕС, като проява на омраза към сърбите и сръбския език. С изявление излезе и Милош Вучевич – съветник на президента и формален лидер на СПП, когото опозицията в Сърбия определя като „иконом на фамилията Вучич“. Този участник в множество корупционни афери представи конституционните реформи като забрана на сръбския език, на трибагреника и като преследване на сръбското население. Още при формирането на първото правителство след управлението на ДПС управляващата коалиция постигна съгласие да остави на заден план въпросите за идентичността, които разделят страната, и да се концентрира върху европейската интеграция. По онова време Кнежевич също беше част от това споразумение. От август 2020 г. насам властите от СПП, както публично, така и чрез БИА (за което вестник „Вечерние новости“ пише открито), полагат всички усилия да разпалват идентичностни разделения в Черна гора и да вредят на интеграцията в ЕС.

Твърденията на представителите на режима на Вучич за реципрочност от страна на Белград са напълно неоснователни, тъй като фигура като Вучичевич не може да бъде сравнявана с Комненич, Мараш или който и да е друг представител на академичната общност, който изразява критика по коректен начин. Засега черногорската страна не е отговорила официално с контрамерки. Въпреки това почти незабелязано премина новината във вестник „ДАН“, че Деян Левнайч – посочен от Милош Меденица като домакин на неосъщественото посещение на 87-те активисти на Вучич от самолета за Тиват – вече не заема поста стратегически директор на „Лущица Бей“ (Luštica Bay). Медията „Антена М“ съобщи, че Агенцията за национална сигурност (АНБ) е отказала да даде съгласие за удължаване на пребиваването на Левнайч в страната.

Представители на дипломатическата общност изразяват опасения, че в настоящия момент Белград няма интерес от деескалация на напрежението между двете близки държави и народи. Античерногорската кампания вероятно служи за отклоняване на общественото внимание в Сърбия от вътрешнополитическите проблеми. Въпреки това е малко вероятно този подход да доведе до появата на нови политически фигури от типа на Кнежевич и Дайкович. Позицията на Мандич и на митрополит Йоаникий, че Европейският съюз е значително по-добра алтернатива от автократичен модел на управление, едва ли може да бъде подложена на съмнение. I БГНЕС

-----------------

Анализът на Йово Мартинович е публикуван в черногорското издание "Монитор"