Антиевропейското поведение на сръбския министър на вътрешните работи Ивица Дачич вчера, по време на официалното му посещение в България, публично защити сръбския държавен ревизионизъм, инструментализирането на историята и геополитическото противопоставяне срещу Европейския съюз.

С коментарите си Дачич разкри механизмите, които съвременният елит в Белград – пряк наследник на режима на сръбския диктатор Слободан Милошевич – използва, а именно защитен национализъм за легитимиране и прикриване на системното подкопаване на регионалната сигурност.

В изказването си Ивица Дачич повтори тезата за историческата безгрешност на Белград и се опита да внуши, че Сърбия исторически никога не е била агресор и няма експанзионистични намерения. Този наратив обаче е груба манипулация на близкото минало на Балканите, тъй като, в качеството си на бивш говорител на Социалистическата партия на Сърбия на диктатора Слободан Милошевич, Дачич прилага класическа амнезия по отношение на разпадането на Югославия през 90-те години на ХХ век.

Фактическото опровержение на тази ревизионистична теза се съдържа в поредицата от събития, съпътствали разпадането на Югославия. Между 1991 и 1995 г. контролираната от Белград Югославска народна армия, заедно със сръбски паравоенни формирования, води мащабна военна кампания в Хърватия, съпроводена с етническо прочистване. Сред най-емблематичните проявления на този конфликт са разрушаването на Вуковар и ликвидирането на Книнска Крайна. Паралелно с това, по време на войната в Босна и Херцеговина (1992–1995 г.), политическата, военната, логистичната и финансовата подкрепа на Белград за силите на Радован Караджич и Ратко Младич допринася за обсадата на Сараево и за извършването на геноцида в Сребреница, признат от Международния трибунал за бивша Югославия в Хага като първия геноцид в Европа след Втората световна война, при който са убити над 8 000 бошняци. Към това следва да се прибавят и престъпленията, извършени в Косово в края на 90-те години, когато режимът на Слободан Милошевич, в който Ивица Дачич е пряк политически участник, провежда мащабна кампания на етническо прочистване и насилствено депортиране на над 800 000 косовски албанци, довела до хуманитарната военна намеса на НАТО.

Второто твърдение на Дачич е пряка защита на доктрината за така наречения „Сръбски свят“, явяваща се директно копие на руската имперска доктрина за „Руски свят“, чрез която той отхвърли резолюцията на Европейския парламент, че Белград подкопава суверенитета на съседните държави. Но Дачич тук се изпусна и на практика потвърди документа на ЕП с циничното си твърдение, че Белград има право да се интересува от съдбата на сърбите в Черна гора и Република Сръбска, която е част от Дейтънското мирно споразумение.

Противно на твърденията за легитимна културна грижа, режимът на Александър Вучич използва малцинствата като геополитически лост за дестабилизация на съседите, което се доказва от намесата на Белград в изборните процеси в Черна гора, финансирането на просръбски и проруски субекти, медийния натиск за промяна на евроатлантическия курс на Подгорица и случаи като изпращането на самолети с организирани криминални контингенти и агентурни мрежи в Черна гора. За изпълнението на тези цели Белград използва като основен инструмент Сръбската православна църква.

Не трябва да се пропуска и подкрепата за сепаратисткия лидер на Република Сръбска Милорад Додик, който подкопава интегритета на Босна и Херцеговина. Паралелно с това, в сръбското академично и медийно пространство, контролирано от властта, продължава да се шири шовинистичната теза, определяща днешна Северна Македония като Стара Сърбия или Южна Сърбия.

Дълбокият цинизъм на сръбския вътрешен министър, изразен чрез риторичния въпрос колко българи има в Сърбия, е опит за съзнателно прикриване на престъпленията спрямо българското малцинство в Западните покрайнини, което е подложено на десетилетна системна брутална асимилация и икономическо задушаване от страна на официалните власти в Белград. Тази политика доведе от над 100 000 българи в средата на ХХ век до малко над 12 000 души днес, включително и чрез административни пречки пред изучаването на майчиния български език, недопускане на български духовници в местните църкви, умишлено икономическо неглижиране на общините Босилеград и Цариброд с цел принудителна миграция и преследване на местни активисти.

Радикалният антиевропеизъм на Ивица Дачич спрямо европейските институции преминава в открита враждебност чрез твърденията, че всичко е политика и всичко е лъжа и че европейците не искали кризата на Балканите да приключи, което е класически похват за конструиране на външен враг, целящ да снеме отговорността от Белград.

В същия контекст Дачич прилага стратегия за прехвърляне на вината към държавите, признали независимостта на Косово, и атакува Европейския парламент, като заявява, че първо трябва да приеме резолюция, осъждаща признаването на Косово, а след това да дава уроци на другите, като същевременно инструментализира собственото си рождение в Косово и мощите на крал Милутин в София за емоционална манипулация и подмяна на политическия разговор с религиозен мистицизъм. Цитирането на сръбски поет, че когато някой плюе сръбския народ, това е като да плюе във въздуха, разкрива шовинистично високомерие, имащо за цел да постави собствената нация в позиция на превъзходство над международната общност.

Подобни идеи са част от тоталитарните националистически идеологии.

Агресивното поведение и коментарите на Ивица Дачич в София не са изолиран инцидент, а представляват официална държавна доктрина, доказваща, че Белград изцяло отказва да премине през процес на катарзис след войните от 90-те години, като използва европейската интеграция единствено като тактическо средство за икономически облаги, съчетано с дълбока идеологическа привързаност към ревизионизма, национализма и руските геополитически модели, което превръща Сърбия в източник на нестабилност и антиевропейски настроения на Балканите. І БГНЕС

-----------

Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС.