Вместо да бъде двигател Сърбия се превърна в спирачка за процеса на разширяване на Европейския съюз.

Това каза докладчикът на Европейския парламент за Сърбия и хърватски евродепутат Тонино Пицула, предаде БГНЕС. Той направи това изявление пред хърватската телевизия N1 по повод приемането от Европейския парламент на неговия доклад относно напредъка на Сърбия по пътя към членство в ЕС. В документа се посочва, че европейската интеграция на Сърбия е значително забавена, а в определени области се наблюдава регрес.

Пицула отбеляза, че интересът на евродепутатите към политиката на разширяване, в това число и към Сърбия, нараства, като голям брой членове на ЕП са изразили желание да участват в изготвянето на документа. Те определят същия като стратегически важен, тъй като засяга държавата с най-голям потенциал за членство в ЕС. „За съжаление, това не се случва от години. Вместо Сърбия да бъде двигател на процеса на разширяване, тя се превърна в негова спирачка“, подчерта Пицула.

Той допълни, че Сърбия не може да бъде разглеждана изолирано от нейното влияние върху региона, по-конкретно върху Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово. „Стремихме се да съгласуваме геополитическата значимост на политиката на разширяване с реалното състояние на терен, опирайки се на доклада на Европейската комисия, представен в края на миналата година от комисаря Марта Кос. Констатациите в него бяха изключително критични към властите в Сърбия“, посочи Пицула, допълвайки, че Комисията е втвърдила оценките си след приемането на законодателни актове, които той дефинира като „законите на Вучич“.

Той отбеляза още, че през май Европейската комисия е поставила под въпрос напредъка на Сърбия към членство, но впоследствие е променила реториката си. „Това се дължи на влиянието на определени държави членки, които се стремят да задържат Сърбия в орбитата на европейската интеграция. Имам предвид най-вече стратегическите интереси на Париж и Берлин. По мое мнение Германия и Франция повлияха на промяната в позицията на Комисията, която не демонстрира последователност в оценките си, за разлика от Европейския парламент, който през всички тези години запазва критично отношение към ситуацията в Сърбия“, заяви Пицула.

Запитан относно различията между неговия доклад и позицията на Комисията, Пицула предупреди, че се правят опити за игнориране на фактите. „Изглежда, че стремежът ще се ограничи до опит за подпомагане на автократичния режим да остане на европейския път чрез пренебрегване на реалностите“, каза хърватският евродепутат от опозиционната Социалдемократическа партия.

Той припомни също, че осем от общо 27-те държави членки са се противопоставили на отварянето на третия клъстер в преговорите със Сърбия, което според него показва, че значителна част от страните членки не виждат основание за продължаване на политиката на разширяване спрямо Сърбия при настоящите обстоятелства. По отношение на това какво послание би отправил към сръбските власти и как следва да реагира ЕС, Пицула подчерта необходимостта от строго и последователно придържане към критериите за членство. „Европейският съюз не бива да води трансакционна политика спрямо страните кандидатки – тоест да си затваря очите пред нарушенията на човешките права и фундаменталните ценности в замяна на определени политически или икономически интереси“, категоричен бе той.

В заключение Пицула изрази мнение, че дългогодишният антиевропейски наратив е оказал негативно въздействие върху нагласите на сръбските граждани. По думите му „антиевропейската реторика в Сърбия и в сръбските медии е довела до ситуация, в която членството в ЕС вече не се радва на популярност“. I БГНЕС