Изкуственият интелект вече е част от ежедневието в страните от Западните Балкани, но законодателството в региона изостава значително от развитието на технологиите и все още е далеч от стандартите на европейския Закон за изкуствения интелект (AI Act).

Все по-често гражданите на Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Косово се сблъскват с виртуални асистенти, когато посещават сайтовете на държавни институции или банки. Въпреки че тези системи вече са широко използвани, в повечето държави липсват правила, които да регулират използването на инструменти като ChatGPT, Copilot или Gemini в публичната администрация.

Експерти предупреждават, че отсъствието на контрол и технически ограничения създава риск личните данни на гражданите да бъдат използвани за обучението на моделите с изкуствен интелект. Според тях не е възможно използването на ИИ да бъде забранено, но то трябва да бъде ясно регламентирано.

„Невъзможно е да забраните изкуствения интелект. Това е все едно да забраните използването на чужд език, който човек владее. Но използването му може да бъде прецизно регулирано“, казва Енес Ченгич, експерт по информационни технологии към съдилищата на Босна и Херцеговина.

Босна и Херцеговина без специален закон

В Босна и Херцеговина няма специално законодателство за използването на изкуствен интелект в държавната администрация. Според държавни институции служителите използват ИИ ограничено - основно за редактиране на текстове, преводи и генериране на идеи.

Прокуратурата допуска употребата само на одобрени от вътрешните ИТ служби инструменти, като забранява въвеждането на лични данни, информация по наказателни производства и служебни тайни в публично достъпни AI системи.

В същото време различни институции разработват собствени чатботове, а банковият сектор вече масово използва подобни технологии чрез приложения като Viber и WhatsApp.

Косово разчита на Copilot

Косово също няма специален закон за изкуствения интелект, но в стратегията за цифрово развитие до 2027 г. е заложено постепенното внедряване на AI в държавните услуги.

Правителството вече използва Microsoft Copilot по лиценз, а бъдещата платформа e-Kosova 2.0 трябва да автоматизира редица административни услуги, включително в данъчната администрация. Паралелно с това страната започна проверка за съответствие с европейските правила за защита на данните и AI Act.

Черна гора и Сърбия са най-напред

Черна гора и Сърбия са най-напреднали в подготовката на нормативна рамка за изкуствения интелект.

Подгорица вече е приела национален план за развитие на ИИ за периода 2026–2030 г., а Министерството на правосъдието подготвя закон, който да предотврати злоупотребите с технологията. Страната вече прие и нов закон за киберсигурността, съобразен с европейските изисквания.

В Сърбия виртуални асистенти вече работят на сайтовете на Данъчната администрация и Агенцията за търговските регистри. Националната стратегия за развитие на ИИ за периода 2025–2030 г. обаче няма задължителен характер, а специалният закон все още се подготвя.

Очаква се проектът, изготвен по модела на европейския AI Act, да бъде приет до края на 2026 г. Той ще класифицира AI системите според нивото на риск, като някои приложения ще бъдат забранени, а за останалите ще бъдат въведени различни изисквания.

Експерти предупреждават, че в Сърбия все още няма официален регистър на инструментите с изкуствен интелект, използвани от държавните институции, нито вътрешни правила за тяхната употреба.

Според тях най-важното остава човекът да запази последната дума при вземането на решения.

„Изкуственият интелект е ценен инструмент, който може значително да ускори работата, но не е безгрешен. В крайна сметка последната дума винаги трябва да бъде на човека“, заключава Енес Ченгич. | БГНЕС

---

Анализ на изданието „Куриер де Балкан“.