Върху министър-председателя на Албания Еди Рама тегнат сериозни обвинения в инструментализиране на държавната територия за лични редукционистки и естетически цели. В монументалния труд „Албанските досиета“ (The Albania Files), обхващащ 800 страници и публикуван от авторитетното цюрихско издателство „Ларс Мюлер“, Рама бива позициониран не просто като легитимен ръководител на изпълнителната власт, а като върховен демиург и куратор на една трансформирана в художествена галерия под открито небе държава.

Този мащабен каталог, инвентаризиращ проектите на 60 международни архитектурни бюра, деконструира една системно утвърдена матрица на взаимодействие: държавният апарат разчиства институционалния терен, проектантите материализират своите концептуални визии, а частни капитали - нерядко обект на мащабни корупционни разследвания - осигуряват финансовия ресурс.

Текстът визира общо 523 проекта, от които 57 са напълно реализирани, 53 се намират във фаза на изграждане, а 47 са в процедура по съгласуване и лицензиране. Забележително е, че в 41% от случаите идентичността на възложителя остава анонимна. Територията на страната е подложена на масирана урбанистична интервенция, изразяваща се в изграждането на грандиозни мегаструктури - от мегаломански яхтени пристанища и туристически комплекси, простиращи се върху стотици хектари, до небостъргачи с височина между 40 и 70 етажа в урбанистичното ядро на Тирана.

Тези девелопърски процеси засягат приоритетно както столицата, така и най-високооценените периферни зони по крайбрежието и около изкуственото езеро в Тирана.

Верен на управленския си подход от периода на своето кметстване в столицата, Еди Рама лично ангажира водещи чуждестранни архитекти. Емблематичен в това отношение е казусът с американския архитект Сам Чермаев.

На 1 май 2024 г. в късните часове (22:00 ч.) същият получава индикация от своя колега Пабло Бофил за предстоящ контакт с премиера. Непосредствено след това Аделайда Рока, директор на Агенцията за териториално развитие, му предлага мандат за два мащабни проекта в Тирана с параметри съответно от 15 000 и 30 000 кв. м. Чермаев инкорпорира предложението без детайлно пренасочване към контекста.

При последвалото си пристигане на албанска земя той е посрещнат непосредствено на самолетната писта и отведен в резиденция, известна като „Къщата на другарите“. Там архитектът влиза в контакт с трима представители на едрия бизнес, демонстриращи висок социален статус (обозначен чрез луксозни автомобили Mercedes G-Class и аксесоари на брандовете Richard Mille и Cartier), които му предоставят неограничен творчески картбланш за проектирането на 44-етажен небостъргач. Впоследствие американският проектант фамилиарно ги дефинира като „нашите момчета“.

Тази форсирана модернизация обаче генерира остра обществена и експертна съпротива. Опонентите на режима аргументират тезата, че този процес илюстрира авторитарен тип управление, което маргинализира гражданския консенсус и приватизира публичния пространствен ресурс. В крайбрежните ареали проектите придобиват хипертрофирани измерения: комплексът „Орикум Оазис“ (500 000 кв. м), курортът „Ливад“ (242 000 кв. м) и генералният план на архитектурното бюро MVRDV за лагуната Нарта, обхващащ 639 хектара. Обект на непосредствена експлоатация са законово защитени територии - лагуни, делти и национални паркове, въпреки силно алармиращите екологични експертизи. Провежданите от Специализираната структура за борба с корупцията и организираната престъпност (SPAK) разследвания вече индикират каузални връзки между тези инфраструктурни мегапроекти, наркотрафика и мащабните фалшификации на актове за собственост.

„Държавното управление като перманентен перформанс“

Отвъд количествените параметри, „Албанските досиета“ осветляват един управленски модел, структуриран като ефектен политически театър. Провеждането на фестивали, реставрацията на държавни вили и медийните изяви в международния печат съставляват елементи от прецизно оркестрирана стратегия за легитимация пред чуждестранната общност. В рамките на тази концепция Еди Рама стига дотам да квалифицира архитектите като „привилегировани Божии деца“, единствено овластени да изземват божествени функции.

За гражданското общество, което от седмици провежда протестни акции срещу безконтролното застрояване на Нарта и приватизацията на крайбрежната ивица, настоящата публикация се явява официална апология на ликвидирания институционален плурализъм и право на вето.

Книгата експонира една реалност, в която суверенният глас е напълно заглушен за сметка на една зрелищна, но лишена от прозрачност модернизационна доктрина. Поради това „Албанските досиета“ надхвърля рамките на обикновения архитектурен каталог - трудът представлява политически манифест на една власт, която самовъзприема себе си като куратор на държавата музей, докато гражданското общество е редуцирано до пасивен субект на естетическо съзерцание.

В контекста на последните събития от изминалата седмица протестиращите граждани официално депозираха екземпляр от изданието в прокуратурата (SPAK). Те го дефинираха като „прокълнатата книга на Рама“ и го прикрепиха като основно corpus delicti към заведеното наказателно производство срещу корупционните практики в градоустройственото планиране на страната. | БГНЕС