В една от малкото оцелели болници в Газа, които все още функционират, малкият Мохамед не е нищо повече от скелет. "Изчезнал" в пижамата, която му е прекалено голяма, плаче от глад или дъвче кльощавите си пръсти.

На седем месеца малкият тежи едва 4 килограма. Това е пряко следствие от пълната липса на мляко от майка му, която самата тя е недохранена. Това се казва в обширен репортаж на британския вестник „Гардиън“.

Бабата на Мохамед, Файза Абдул Рахман, се люшка между тревога и световъртеж от липса на храна. Често се задоволява само с парче хляб, който се продава на златна цена. В залата десетки деца, също толкова изтощени колкото Мохамед, са натъпкани едно до друго, докато броят на педиатрите намалява под натиска на притока от болни. Всеки ден около 200 деца прекрачват прага на болницата с надежда да получат медицинска помощ. Доктор Мусаб Фарвана се опитва с всички сили да ги спаси, преди да се върне при собствените си деца – и те жертви на глада.

В Ивицата Газа, унищожена след почти две години война, наложеното разпределение на хранителните доставки хвърли населението в невиждан глад. Само за три дни 43 души са починали от глад. Най-основните хранителни продукти се превърнаха в съкровище – брашното се разменя на 30 пъти по-висока цена от тази преди войната, а броят на хуманитарните работници намалява, както алармираха над сто хуманитарни организации. Дори журналистите, които са на първа линия, са изправени пред заплахата от гладна смърт.

Израелските власти драстично ограничиха вноса на храни от март насам, съобщава изданието, като пропускат само минимални количества, достатъчни да удължат агонията – с единствената цел да изглежда, че се оказва помощ и да се избегнат обвинения. Хуманитарната помощ, контролирана от военна структура с подкрепата на САЩ, представлява само капка в морето в сравнение с реалните нужди, а разпределенията се извършват с риск за живота на онези, които се осмеляват да се хвърлят в тълпите за малко ориз или картофи.

Оцеляване – на всяка цена

След като дълго не е могла да нахрани своето семейство, Ум Юсеф ал-Халиди се предала. Въпреки опасността, тя опитала късмета си в център за раздаване на помощи. През предходната седмица семейството ѝ от осем души – включително съпругът ѝ с увреждания – разполагало само с един оскъден чувал ориз и два картофа, дадени от непознат. Изтощени и примирени, децата ѝ се опитват да продават гривни сред руините. За тях училището е вече само далечен спомен. I БГНЕС