„Не се печели война за сметка на животите на деца“, скандираше млада жена през мегафон в центъра на Тел Авив миналата вечер.

Тълпата около нея – стотици израелци, носещи чували с брашно и изображения в естествена големина на гладуващи деца от Газа – повтаряше думите с сила.

Маршът, организиран от еврейско-арабското движение „Standing Together“, имаше за цел да се противопостави на ролята на Израел в глада и опустошението в Газа.

Той се проведе след тревожни съобщения: според ООН над 1000 палестинци са били убити при опити да се сдобият с храна от края на май.

Най-малко 100 палестинци, сред които 80 деца, са загинали от недохранване в Ивицата Газа, съобщи палестинското министерство на здравеопазването на 22 юли.

Алон-Ли Грийн, съдиректор на „Standing Together“, изрази неверие, че е необходим такъв протест.

„Не можем да повярваме, че трябва да маршируваме срещу глада на деца и невинни хора“, каза той.

„Хората вече разбират, че това е убиване заради самото убиване, глад заради глада. Това, което правим в Газа, е унищожение като политика“, каза той, цитиран от в. „Хаарец“.

Протестът започна на площад „Хабима“, културен и символичен център в Тел Авив.

Протестиращите държаха снимки на деца като петгодишния Осама ал-Ракаб, момче от Газа с кистозна фиброза, което е умряло от глад, след като е загубило достъп до лекарства и храна.

Други държаха чували с брашно, за да символизират недостига, който е оставил над два милиона души в Газа в състояние, което хуманитарните организации описват като „най-тежката хуманитарна криза“.

Една от протестиращите, Гадир Хани, каза, че се е почувствала длъжна да се изкаже, въпреки че скърби за загубите от 7 октомври, включително за своята приятелка, активистката за мир Вивиан Силвър, убита при атаките на Хамас.

„Евреите, които преживяха ужасите на Холокоста, трябва да се изправят и да се противопоставят на ужасите, които се случват в Газа“, каза тя.

„Аз идвам с посланието, че човечеството е на първо място“, добави Хани.

Протестът премина през Тел Авив, събирайки както поддръжници, така и враждебно настроени хора.

Някои минувачи се присъединиха, други гледаха или изразяваха неудобство.

Израелско-американска протестираща на име Кармел посочи реакциите като доказателство за широко разпространеното невежество.

„Бях шокирана колко много хора не знаят какво се случва наистина“, сподели тя.

Преди шествието Рула Дауд, друга съдиректорка на „Standing Together“, се обърна към тълпата:

„Не е нормално хората да трябва да се борят и да умират, за да намерят торба брашно. Не е нормално майките да изпращат синовете си в Газа с оръжие, за да убиват и да бъдат убити веднага щом навършат 18 години. Не можем да продължаваме да се държим, сякаш нищо не се случва.“

Грийн добави:

„Като израелци, когато ни казват, че това е за нашата безопасност, как трябва да се чувстваме? Когато ни казват, че много скоро това ще върне заложниците – но те го повтарят от две години – как трябва да се чувстваме? Когато ни казват, че нямаме друг избор, освен да изпратим децата си да извършват тези военни престъпления, тези престъпления срещу човечеството, как трябва да се чувстваме?“

„Всичко, което знам, е, че нямаме друг избор, освен да се противопоставим, да засилим борбата си срещу това, да покажем тази реалност на всички в Израел“, продължи той.

„Това включва отказ да се служи военна служба в Газа. Всеки войник, който влиза в Газа, независимо от ролята си, е съучастник в военни престъпления.“

Алон-Ли Грийн насърчи израелците да протестират, да обсъждат страданията на жителите на Газа и да отправят искания към избраните от тях представители.

Обсадата на Газа от Израел се засили в началото на март, след като преговорите за прекратяване на огъня се провалиха.

Помощта беше блокирана в продължение на седмици, преди да бъде частично възстановена в края на май.

Но беше твърде малко и твърде късно: запасите от храна бяха изчерпани, а цените на пазара в Газа станаха астрономически.

Според журналисти и служители на гражданската защита в Газа, израелските сили многократно са откривали огън по хора, търсещи помощ.

Журналистите на място са сред жертвите на този колапс. Репортери на АФП в Газа описаха физическото си състояние – много от тях работят в състояние на изтощение, глад и без лечение.

Фотографът Еяд Баба, който е изселен и живее в палатка, каза:

„Болката от глада е по-силна от страха от бомбардировките.“

Журналистката Ахлам Афана съобщи, че брашното струва 30–45 долара за килограм, а основните плодове и зеленчуци са недостъпни.

„Дори не си спомням какъв вкус имат“, сподели тя.

Докато шествието се виеше по улиците към Синематеката в Тел Авив, демонстрантите скандираха:

„Гладуващите деца са военно престъпление!“

„Няма оправдание за гладуването на деца!“

„Спрете бомбардировките!“

Някои жители наблюдаваха мълчаливо от балконите; една възрастна жена удряше капаци на тенджери в ритъма на протестните барабани.

Не всички бяха съгласни с протеста – един мъж викаше през мегафон в подкрепа на войната, обвинявайки демонстрантите, че пренебрегват съдбата на израелските заложници.

Но посланието му в крайна сметка беше заглушено от скандиранията „Всяко дете е цивилен“.

Когато митингът приключи, протестиращите запяха. Един от тях грабна мегафон и започна да пее „Осе Шалом“, еврейската молитва за мир. Други се присъединиха, добавяйки свои стихове:

„Направете мир за нас... за Израел... за Газа... за целия Близък Изток.“ | БГНЕС