След есента на 2024 г., белязана от преизбирането на Мая Санду за президент на Молдова и референдум в подкрепа на присъединяването на страната към Европейския съюз, молдовските избиратели ще се върнат към урните на 28 септември, за да изберат нов парламента. Два месеца преди изборите започнаха големи маневри от двете страни на политическата сцена, която остава все така дуалистична, с проруски и прозападен блок.

Първото мащабно действие дойде от Съвета на ЕС. На 15 юли Брюксел разшири списъка на молдовските граждани, подлежащи на санкции, а именно забрана за влизане в страна от ЕС и недостъпност до фондове на Общността, който вече включва двадесет и три лица и пет организации. Общото между тях е, че са близки до Илан Шор, олигарх, избягал в Русия, осъден задочно на петнадесет години затвор по делото за „кражбата на милиарда“, чиято политическа партия беше разпусната през 2023 г.

Неговите поддръжници, които се ползват от щедростта му, са обвинени в дестабилизиране на Молдова и в това, че представляват опасност за правовата държава. „Някои от тези лица са били замесени в операции по купуване на гласове в контекста на президентските избори и конституционния референдум за присъединяване към ЕС през 2024 г., както и в подкупи, предназначени да подкупят много молдовски политици“, подчертава Съветът на ЕС, за да обоснове решението си.

Алиансът „Победа“ е лишен от правото да се състезава

Освен Виктория Фуртуна, председателката на партията „Велика Молдова“, която получи близо 5 % от гласовете на последните президентски избори, лидерите на четирите партии, членуващи в алианса „Победа“ („Победа“, „Възраждане“, „Шанс“ и „Сила за алтернатива и спасение на Молдова“), са сред новите имена в списъка. Тази политическа платформа е инструмент на Илан Шор за намеса в молдовските дела от руската столица. По време на учредителния конгрес на 21 април 2024 г. в Москва Евгения Гуцул, губернатор на автономната област Гагаузия, беше избрана за генерален секретар.

От 25 март тя е в предварителния арест, след като беше арестувана на летището в Кишинев, докато се канеше да се качи на самолет за Турция. Обвинена в незаконно финансиране на предизборна кампания, прокуроратурата поиска девет години затвор за нея. Алиансът „Победа“ подкрепя присъединяването на Молдова към Евразийския икономически съюз под ръководството на Русия. По време на конгреса на 6 юли Илан Шор дори заяви, че „единственото спасение за Молдова е обединението с Руската федерация“. “

Наред с Владимир Плахотнюк, най-богатия бизнесмен в страната, арестуван във вторник в Гърция след шест години в бягство, списъкът се допълва от други личности от гражданското общество. Като Дмитрий Бумистру, един от водещите на онлайн телевизионния канал, създаден от Илан Шор, или активиста Веачеслав Валико, замесен, според Съвета на ЕС, в „руската операция за дестабилизация, свързана с нарисуваните на улиците на Париж звезди на Давид“ в опит да се дестабилизира френското общество след атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г.

Втората офанзива срещу коалицията „Победа“ датира от събота, когато Централната избирателна комисия (ЦИК) отказа да я регистрира за изборите на 28 септември, по същия начин, по който й попречи да участва в изборите миналата година. Както Съветът на ЕС, така и ЦИК я упрекват за връзката и с бившата партия на Илан Шор и близостта й с Кремъл. Отскоро законът забранява възстановяването на формация, обявена за неконституционна, чрез друга организация. ЦИК също така изтъква подозрения за незаконно финансиране, докато Министерството на правосъдието поиска заличаването на „Шанс“ и ограничаването на политическата дейност на „Възраждане“ и „Алтернативна сила и спасение на Молдова“.

Неуспехите на представителите на Илан Шор логично би трябвало да са в полза на Блока на комунистите и социалистите (БКС), който също е много примирителен към Русия и чиито консервативни позиции го правят популярен в провинцията. С повече от една четвърт от местата в парламента, той остава основният опонент на либералното правителство, водено от Партията за действие и солидарност (ПДС), а социалистът Игор Додон, президент от 2016 до 2020 г., открито претендира за поста на министър-председател.

Проевропейските партии се разпадат

За привържениците на прозападната Молдова това лято се оказва по-хладно от очакваното. Младият алианс „Заедно“, създаден през април 2024 г. от движения, които не са представени в парламента, се разпада. На 7 юли той трябваше да отбележи напускането на Лигата на градовете и общините (ЛГО), чийто председател Александру Бужореану отхвърли „сценариите, според които честни личности и формации биват погълнати“ от ПДС, която има абсолютно мнозинство в парламента.

Кметът на малкия град Леова осъжда присъединяването на няколко лидери на „Заедно“ към ПДС. На 19 юли коалицията реши да изключи „Платформата за достойнство и истина“ (ПДИ) след обявяването на партньорството ѝ с ПДС „с цел да се избегне разпиляване на проевропейския вот“, според думите на нейния председател Дину Плингау. По същото време той подаде оставка от поста си, за да се кандидатира под егидата на ПДС.

Председателят на Партията на промяната Стефан Глигор, който вече изрази съжаление за напускането на Коалицията за единство и благоденствие през август миналата година, не харесва тези партийни игри и обвинява ПДС, че „обезглавява проевропейските политически партии“. Незаинтересован от тази критика, Игор Гросу, председател на ПДС и на парламента, се радва, че в листата му са включени „кандидати, които са успели и са се утвърдили в своята област, които разбират сериозността на момента и колко важна е отговорността, която им се възлага“.

Битката между „двете Молдови“ ще бъде обогатена от независими кандидати, чиято роля може да бъде решаваща за формирането на парламентарно мнозинство. Бивша фигура от ПДИ и кандидат за президентските избори през 2024 г., Андрей Настасе възнамерява да се бори „срещу мафията, корупцията и несправедливостта“, като води много офанзивна реторика спрямо ПДС. Бившата министърка на правосъдието от ПДС Олеся Стамате също възнамерява да се кандидатира самостоятелно с намерението да основе политическа партия, която ще защитава „европейската интеграция“ на Молдова, но също и „моралните и християнски ценности“. Крайният срок за регистрация на кандидатите е 19 август. І БГНЕС