Това състояние е съпроводено с множество храносмилателни проблеми като коремна болка, запек, подуване на корема, диария и прекомерно образуване на газове. За да поддържат контрол над тези симптоми, много пациенти елиминират определени храни от диетата си, особено глутена, за който се подозира, че влошава състоянието им.

Проучване от университета Макмастър в Канада категорично оспорва това схващане! Глутенът не винаги е виновникът, пише New Atlas. За да проведе разследването си, екипът е дал на 28 души, които твърдят, че имат непоносимост към пшеница или глутен, различни зърнени храни съдържащи глутен, пълнозърнеста пшеница или нито едно от двете.

Целта на този експеримент бе да се демонстрира, че има дисфункция между комуникационните пътища между мозъка и червата при пациенти с този синдром. Учените накарали участниците да ядат по едно блокче на ден в продължение на седем дни. След това последвала почивка, за да се позволи на всички следи от храната да бъдат изхвърлени от храносмилателната система, след което се консумирал нов вид зърнено блокче.

След наблюдението 93% от участниците съобщили, че са изпитали нежелани реакции след консумация на каквото и да е блокче, независимо дали съдържа глутен, пшеница или нито едно от двете. "Не всички пациенти, които вярват, че имат реакция към глутен, всъщност го правят. Някои са наистина чувствителни към този протеин, но за много други самото убеждение е това, което задейства симптомите и ги кара да избягват храни, съдържащи глутен," каза Премисъл Берчик, водещият автор на изследването.

Според него една от причините за демонизирането на глутена при пациенти с този синдром до голяма степен се основава на информацията, която се намира онлайн. „Има силно влияние на интернет. Много пациенти публикуват колко зле се чувстват заради глутена. Това неизбежно влияе върху другите. Продължаването на безглутенова диета може да даде на пациентите конкретен метод, с който да се опитат да контролират симптомите си, дори ако това означава ненужни диетични ограничения“, смята ученият.

Според изследователския екип, резултатите от този експеримент подчертават ефекта „ноцебо“ – психологически механизъм, при който самото очакване на негативни реакции предизвиква физически симптоми. Изследователският екип добавя, че тяхното проучване би трябвало да насърчи лекарите да възприемат цялостен подход към синдрома на раздразнените черва.

Според Международната фондация за стомашно-чревни заболявания, пациентите с това, което е известно още като „синдром на раздразнените черва“, трябва да чакат средно шест години и половина, преди да получат диагноза. Това е още една причина за фундаментално преосмисляне на лечението на заболяването, този път като се вземе предвид психологическото измерение. I БГНЕС