На 22 май в зала „Чърчил“ на Министерството на търговията и промишлеността в Лондон Република Северна Македония и Обединеното кралство подписаха Споразумение за стратегическо партньорство.

Споразумението предоставя заеми в размер на 5 млрд. паунда /около 6 млрд. евро/ за финансиране на големи инфраструктурни проекти - най-големият договор в историята на страната.

Според вицепремиера и министър на транспорта Александър Николоски, който подписа споразумението, средствата ще бъдат използвани за проекти в транспорта, образованието, околната среда и информационните технологии. Част от средствата ще бъдат отпуснати и за развитие на здравеопазването. Първоначално ще бъдат стартирани три пилотни проекта: високоскоростна железопътна линия по Коридор 10, обновяване и изграждане на болници, както и нов медицински факултет и студентско общежитие в Щип.

Македонското правителство се надява, че това споразумение ще предизвика икономически бум, като в икономиката ще бъдат инвестирани огромни средства. Все още обаче липсват подробности по договора, които да дадат ясна представа за условията, при които ще се използват средствата, и за нивото на задлъжнялост.

Министърът на финансите Гордана Димитриеска-Кочоска посочи, че става въпрос за проектно финансиране, което означава, че средствата ще бъдат отпускани въз основа на конкретни проекти. „Лихвените проценти ще зависят от продължителността на всеки проект. Никъде не е записано, че ще използваме пълния размер от пет милиарда паунда, но правителството на Обединеното кралство гарантира, че Македония ще изплати заемите, когато те бъдат взети.“

Правителството твърди, че дългът няма да надхвърли критичния праг от 60% от БВП. Опозицията обаче критикува липсата на прозрачност. „Нито ние, нито обществеността знаем нещо за това споразумение, какъв е крайният срок, какви ще са лихвените проценти и т.н. Финансовият министър няма отговори на тези въпроси. Министърът на финансите няма отговори на тези въпроси. Това е недостойно за човек, който би трябвало да защитава публичните финанси. На практика това правителство въвежда данък върху бъдещето, като задлъжнява бъдещите поколения“, каза Венко Филипче, лидер на опозиционния Социалдемократически съзюз на Македония /СДСМ/.

Владимир Йованович от Виенския център за международни изследвания смята, че публичният дълг ще се увеличи и че темпът му ще зависи от все още неизвестни параметри. С първите два споменати проекта на стойност два милиарда евро дългът ще нарасне от десет на дванадесет милиарда евро, или от 62% на 75% от БВП. Владимир Йованович признава, че проектите биха могли да бъдат печеливши в дългосрочен план, „но правителството трябва да бъде прозрачно по отношение на това споразумение“.

Стопанската камара подкрепи споразумението и твърди, че то ще даде тласък на македонската икономика и е в полза на местния бизнес. Нейният председател Бранко Азески призова македонските дружества да участват в до 70% от проектите.

„Ползите от това стратегическо партньорство за Северна Македония са ясни. Освен финансовите и икономическите аспекти, страната се радва, че укрепва партньорството си с една от най-големите световни сили. Обединеното кралство предоставя най-добрите си експерти, за да помогне на Македония да се развие и да подобри стандарта си на живот. Не мисля, че Македония би могла да намери по-добър партньор“, заяви Александър Николоски.

От своя страна британският министър по въпросите на износа Гарет Томас заяви, че това партньорство отваря нова глава в двустранните отношения със Северна Македония. „Обединеното кралство има богат опит в изграждането на висококачествена инфраструктура по целия свят и се радва да постави началото на това ново партньорство, което ще помогне на повече британски предприятия да изнасят в Северна Македония.“ Обединеното кралство е вторият по големина търговски партньор на Северна Македония, като до 2024 г. общата стойност на стоките и услугите, търгувани между двете страни, достигн почти 2,5 млрд. паунда.

Опозицията обаче призовава за по-голяма прозрачност на споразумението и зададе въпрос на правителството дали то включва и изграждането на бежански лагери за мигранти, върнати от Обединеното кралство. Тези опасения се основават на съобщенията в британските медии, че Албания е отхвърлила искането на Обединеното кралство да приеме хора, на които не е предоставено убежище. Премиерът Християн Мицкоски отхвърли тези обвинения, като заяви, че става въпрос единствено за полицейско сътрудничество между двете страни в борбата с престъпните групи. Посланикът на Обединеното кралство в Северна Македония Матю Лоусън също отхвърли обвиненията.

Кандидат за членство в ЕС от 2005 г., Северна Македония чака 20 години да се присъедини към европейското семейство. Докато нейните съседи успешно отварят и затварят преговорни глави, Северна Македония е загубила всякаква инерция за реформите, необходими за членството, а годишните доклади за напредъка показват застой в ключови области. Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас все пак се опита да успокои македонските власти по време на посещението си в Скопие миналата седмица, като заяви, че ЕС ще намери „механизъм за деблокиране на процеса на европейска интеграция“.

Получаването на „алтернативни“ средства, в допълнение към обещаните от ЕС 750 милиона евро като част от Плана за растеж за Западните Балкани, изглежда е приоритетна стратегия на правителството. През 2024 г. Република Северна Македония взе заем от Унгария в размер на 1 млрд. евро за укрепване на икономиката си. Част от тези средства бяха използвани за погасяване на дългове, а друга част бяха отпуснати на общините за инфраструктурни проекти. Опозицията твърди, че в този унгарски заем всъщност се крият китайски средства.

Ще остане ли Република Северна Македония вярна на европейската си мечта, или е време да потърси алтернативи? Стратегическото партньорство с държава, която напусна Съюза само преди няколко години, поражда съмнения за евентуална промяна на посоката на външната политика, но президентът Гордана Силяновска-Давкова отрече подобен сценарий в интервю за радио „Свободна Европа“. „Това споразумение не е алтернатива на статуквото с ЕС. Твърдя, че ние сме част от Европа не само географски, културно и исторически, но и политически. Искам да подчертая, че дори британските представители, когато идват тук, водят диалог в рамките на нашия продължаващ, но незавършен процес на европейска интеграция. Ние нямаме алтернатива.


Подписването на споразумението беше съпроводено с много публичност и помпозност. Министър-председателят Мицкоски обяви, че това споразумение с Обединеното кралство ще „донесе инвестиционна революция в страната“. И все пак в крайна сметка това е само финансова рамка за потенциален заем в размер до 5 млрд. паунда през следващите десет години. Това не е нито пряка инвестиция, нито безвъзмездна помощ.

След обявяването на независимостта всяко правителство на Република Северна Македония е обещавало милиони инвестиции. Въпреки това Северна Македония продължава да бъде една от най-бедните страни в Европа, с растеж от едва 2,6% и средна заплата от около 730 евро. Дали това партньорство ще подобри македонската икономика, или само ще задълбочи задлъжнялостта на страната? Дали инфраструктурните проекти наистина ще видят бял свят, или ще останат „безкрайна история“, като магистралата Кичево-Охрид, която се строи над десет години? Дали това стратегическо партньорство е стъпка към нова дипломатическа алтернатива, или просто средство за привличане на вниманието на Европейския съюз?

Завесата на секретност около споразумението, която разбуни общественото мнение в Македония, може да бъде вдигната когато ще започне процесът на ратификация в националния парламент.  I БГНЕС 

-----------------------------

Анализ на френското специализирано списание "Куриер де балкан"