След месеци на сътресения на пазарите на петрол и природен газ неотдавнашното споразумение между Съединените щати и Иран имаше за цел да отвори отново Ормузкия проток и да постави основите на траен мир. През седмиците след постигането му се появиха признаци за значително увеличаване на износа на петрол и газ през протока, което донесе така необходимото облекчение на напрегнатите пазари.

Това са положителни и окуражаващи развития, макар че подновеният обмен на удари през тази седмица показва колко висока остава несигурността около случващото се през следващите седмици и месеци, както и рисковете за световните енергийни доставки. Независимо дали конфликтът отново ще се изостри или ще бъде окончателно прекратен, вече започналите промени в световната енергетика след двете големи сътресения в доставките през последните пет години няма да бъдат спрени.

В началото на това десетилетие международната търговия с петрол и природен газ се основаваше на две основни оси. Първата свързваше ресурсите на Русия в Западен Сибир с големия европейски пазар, зависим от вноса. Втората се основаваше на огромните енергийни запаси в Близкия изток и нарастващите нужди от внос на големите азиатски икономики.

И двата модела устояха на периоди на геополитическо напрежение. Те се смятаха за стабилни, защото икономическата логика зад тях беше изключително силна и никоя от страните нямаше интерес от прекъсването им.

Днес, по-малко от пет години по-късно, тези две търговски зависимости са коренно променени.

Руското нахлуване в Украйна и използването на позицията на Москва като основен доставчик на природен газ за Европа като средство за натиск накараха Европейския съюз да се ангажира с пълното прекратяване на вноса на руски газ преди края на десетилетието.

Войната с Иран превърна Ормузкия проток от оживен морски коридор, през който свободно преминаваше една пета от световните доставки на петрол и газ, в опасен маршрут, който много кораби не се осмелиха да използват след началото на конфликта.

В разговорите ми с държавни лидери и ръководители на компании преобладава мнението, че връщане към положението отпреди началото на войната на 28 февруари няма. Какъвто и да бъде изходът от конфликта и мирните преговори, светът вече видя, че протокът може да бъде затворен от днес за утре. Доверието в него като сигурен търговски маршрут е безвъзвратно разклатено.

Двете големи сътресения от 2022 и 2026 г. поставят под въпрос основния принцип на взаимната зависимост, върху който беше изградена международната енергийна система. Дълго време преобладаваше разбирането, че енергийната търговия се определя най-вече от икономически фактори. Днес търговията с енергийни суровини и други ключови ресурси все повече се превръща в геополитически инструмент, стратегическо предимство за едни и уязвимост за други. Това е фундаментална промяна с последици далеч отвъд енергийния сектор.

Геополитиката винаги е била част от енергетиката заради ключовото ѝ значение за съвременните икономики. През последните десетилетия обаче глобализацията и либерализирането на пазарите превърнаха бизнеса и икономиката в основните двигатели на сектора.

Бурното развитие на американската индустрия за добив на шистов петрол и газ през последните две десетилетия е ярък пример как иновациите и пазарната конкуренция промениха световния енергиен пазар. Само за десет години Съединените щати преминаха от най-големия вносител на петрол в света през 2013 г. до един от водещите износители. Успоредно с това рязкото поевтиняване на соларните панели, батериите и електромобилите направи чистата енергия все по-конкурентоспособна и ускори внедряването ѝ по света.

Днес обаче глобалната енергийна система все повече се оформя от геополитически фактори, а не от бизнес логиката и икономическите съображения. Тази тенденция не се ограничава само до петрола и природния газ. През миналата година Китай демонстрира потенциала си да използва водещата си позиция при доставките на редкоземни елементи, жизненоважни за ключови енергийни технологии и други стратегически отрасли, като средство за влияние върху отделни икономики.

Последиците от тази промяна ще бъдат дълготрайни. Енергийният сектор изисква огромни капиталови вложения, а решенията за инвестиции и партньорства се вземат с хоризонт от десетилетия. Още сега настоящите сътресения карат много държави да преразгледат своите енергийни стратегии и инвестиционни планове.

Това вероятно ще ускори тенденции, които вече се очертаха след световната енергийна криза през периода 2021-2023 г. От 2021 г. насам държавите, зависими от вноса на енергия, насочват все повече капитали към местни енергийни източници, които намаляват необходимостта от внос на горива. Това означава по-голямо търсене на възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия, електромобили и батерии, а в някои случаи и на въглища.

Когато държавите вземат решения какви горива и технологии да внасят, къде да инвестират и на кои доставчици и транспортни маршрути да разчитат, един от най-важните фактори вече ще бъде доверието.

Вместо да избират единствено най-евтиния вариант, компаниите и правителствата ще оценяват доставките през призмата на геополитическия риск. Цената все по-често ще бъде съпоставяна с предвидимостта.

Ще се засили и стремежът към диверсификация. Производителите в Близкия изток вече търсят алтернативни маршрути за износ на енергийни ресурси, както и на други суровини и стоки, които да заобикалят Ормузкия проток. Обединените арабски емирства например ускоряват изграждането на втори тръбопровод до пристанището Фуджейра, разположено от южната страна на протока. Държавите производителки от Персийския залив проучват и други възможности, включително изграждането на петролни резерви директно в страните вносителки.

Извън Близкия изток производителите също се стремят към достъп до нови пазари. Пример за това е подновеният стремеж на Канада да развие инфраструктурата си за износ на петрол и втечнен природен газ към Азия и Европа.

За страните потребители основен приоритет ще бъде изграждането на по-устойчива система за доставки, основана не на принципа „точно навреме“, а на готовност за извънредни ситуации. Това обаче ще доведе до допълнителни разходи и ще постави под въпрос достъпността на енергийните доставки.

Изграждането на алтернативни транспортни маршрути, укрепването на веригите за доставки, създаването на резервен капацитет и поддържането на стратегически запаси повишават сигурността на енергийната система, но я правят и по-скъпа.

Световната енергийна карта се преначертава в реално време. Доверието между държавите ще бъде решаващият фактор за това как ще изглежда новият ѝ облик. Все по-ясно става обаче, че всички вече плащаме цената на един свят, в който доверието е в недостиг. | БГНЕС

-----------

Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната енергийна агенция. Неговият анализ е публикуван във „Форин полиси“.