Държавният газов доставчик „Булгаргаз“ приключва 2025 г. със съкрушителна финансова загуба в размер на 267,2 млн. лева. Основният генератор на този колосален дефицит е договорът с турската държавна компания „Боташ“, по който българската страна е платила за неизползван капацитет огромните 250,5 млн. лева. Това показват данните от официалния годишен финансов отчет на дружеството за изминалата година, предаде репортер на БГНЕС.

Въпреки опитите на ръководството да оправдае турския договор със сигурността на доставките, числата са безпощадни. Те чертаят картина на задълбочаваща се финансова криза, подхранвана както от неизгодни международни споразумения, така и от хроничния проблем с несъбраните вътрешни дългове от страна на „Топлофикация София“.

Финансовият колапс в цифри

Резултатите на „Булгаргаз“ за 2025 г. илюстрират сериозен системен натиск върху държавното предприятие:

●        Нетна загуба: Отрицателният финансов резултат възлиза на 267 217 хил. лева. За сравнение, предходната 2024 г. също приключи на червено със загуба от 315 889 хил. лева.

●        Срив в брутната печалба: Брутният резултат от продажбите на природен газ е паднал почти наполовина – до едва 60 млн. лева през 2025 г., спрямо близо 119 млн. лева година по-рано.

●        Общи приходи и разходи: Общите приходи от дейността намаляват с 4,36% до 1,43 млрд. лева, докато разходите остават смазващи в размер на 1,66 млрд. лева.

●        Задълженията на „Топлофикация София“: Просрочените брутни вземания от столичното парно са набъбнали до застрашителните 1,287 млрд. лева (спрямо 985,5 млн. лв. през 2024 г.). Ликвидният недостиг, породен от това неплащане, е генерирал на „Булгаргаз“ допълнителни разходи за лихви в размер на 50 млн. лева.

Договорът с „Боташ“ – златната клетка на българската енергетика

Безспорният финансов воденичен камък за дружеството е 13-годишното споразумение с BOTAŞ BORU HATLARI İLE PETROL TAŞIMA A.Ş., подписано в края на 2022 г.. Договорът предвижда регазификация на до 14 товара (14 млн. MWh) втечнен природен газ годишно и последващия му пренос до границата ни на пункт Малкочлар/Странджа 1 в размер на до 19 млн. MWh годишно.

Реалността през 2025 г. обаче е драстично разминаване между ангажименти и потребности:

●        Използван капацитет: През 2025 г. „Булгаргаз“ е използвал едва близо 23% от капацитета по споразумението с турската компания.

●        Цената на въздуха: Разходите за неползван капацитет на входна точка Странджа 1 / Малкочлар възлизат на 250 458 хил. лева.

●        Спрени плащания: Острата ликвидна криза и неизгодните условия са принудили „Булгаргаз“ да спре плащанията по месечните фактури за капацитет към „Боташ“ още от месец юли 2024 г., като към момента страните водят активни преговори за предоговаряне.

●        Одиторска резерва: Независимите одитори изразяват квалифицирано мнение, подчертавайки, че този договор има характеристиките на „обременяващ договор“ по смисъла на международните счетоводни стандарти (МСС 37) и за него трябва да бъде начислена провизия, тъй като незбагваемите разходи превишават икономическите ползи. Ръководството на „Булгаргаз“ оспорва това, аргументирайки се, че споразумението гарантира диверсификация, сигурност и гъвкавост, и има по-скоро обществено значим, отколкото чисто търговски смисъл.

Освен по турското направление, „Булгаргаз“ отчита и 34,7 млн. лева разходи за неизползван капацитет за регазификация и пренос от терминала в гръцкия град Александруполис.

Оперативна дейност и структура на доставките

На фона на финансовите сътресения, чисто оперативната дейност по осигуряване на синьо гориво бележи лек ръст. През 2025 г. „Булгаргаз“ е доставил общо 18 006 026 MWh природен газ (увеличение с 1,51%). Продадените количества възлизат на 17 552 950 MWh, което е лек спад от 1,42% спрямо предходната година.

Миксът на доставките е разделен между два основни стълба:

●        Тръбен газ (Азербайджан): Доставени са 10 095 664 MWh. Дългосрочният договор с азербайджанската AGSC се оказва ключов балансьор, осигурявайки цени, по-ниски от тези на европейските газови хъбове.

●        Втечнен природен газ (LNG): Закупени са 7 034 028 MWh. През годината са доставени 7 карга – три на терминала в Александруполис и четири на терминали в Турция. Тежка авария на терминала в Александруполис през януари (отстранена чак през август) принуди „Булгаргаз“ спешно да пренасочи доставките си към Турция.

●        Други източници: Закупени са количества на виртуална търговска точка (668 431 MWh) и по договори за балансиране (207 903 MWh).

Свиващ се пазарен дял

Въпреки агресивните опити за стъпване на съседни пазари (Румъния, Унгария, Молдова, Украйна), „Булгаргаз“ губи позиции на родния пазар. При обща консумация на газ в България от 27,64 млн. MWh за 2025 г., пазарният дял на държавното дружество се свива до 60,23% (спрямо 61,87% през 2024 г. и над 76% през 2022-2023 г.).

Този спад подчертава трудностите пред компанията да бъде конкурентна на свободния пазар, докато носи тежестта на регулаторните задължения на обществен доставчик и скъпите капацитетни ангажименти.

Отчетът за 2025 г. е червена лампа за състоянието на „Булгаргаз“. Със собствен капитал, който е на отрицателна територия (минус 457,5 млн. лева) , компанията остава силно зависима от финансови инжекции, държавни гаранции и заеми от компанията-майка БЕХ и Министерството на енергетиката. Развръзката с договора с „Боташ“ и събирането на милиардните дългове от столичното парно ще бъдат решаващи за оцеляването на газовия мастодонт през 2026 г.  І БГНЕС