Западна Европа тази година преживя най-горещия си юни в историята на наблюденията, докато изгаряща горещинна вълна обхвана континента, изправен пред все по-чести и интензивни температурни екстремуми, съобщи службата на ЕС за климатичен мониторинг в четвъртък.

Докладът идва в момент, в който нова горещинна вълна удря Европа тази седмица, следвайки рекордна такава през юни и необичайно ранна топла вълна през май. Средната температура в Западна Европа достигна 20,74°C през юни - повече от 3°C над нормата за периода 1991 - 2020 г., според Службата за наблюдение на изменението на климата „Коперник" на Европейския съюз. Тя подобри предишния рекорд за региона, поставен през юни 2025 г.

„Ще виждаме повече горещинни вълни в един по-топъл свят", заяви Саманта Бърджис, стратегически ръководител по климата в Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (ECMWF), който управлява „Коперник". „Те ще бъдат по-интензивни, ще продължават по-дълго и ще засягат повече географски области", каза тя.

Това беше вторият най-горещ юни в историята на наблюденията както за света, така и за Европа като цяло, съобщи „Коперник", докато причиненото от човека изменение на климата продължава да повишава температурите. Глобалните температури през юни бяха с 1,39°C над оценявания доиндустриален период, обхващащ 1850 - 1900 г. Световните океани отбелязаха най-високите си температури за юни в историята на наблюденията на фона на затоплящия климатичен модел Ел Ниньо, който се развива и се очаква да се засили в тропическата част на Тихия океан.

„Намираме се в преходен момент, в който изменението на климата се превръща от абстрактен статистически бъдещ проблем, за който четем в доклади, в конкретна, настояща и разрушителна характеристика на ежедневието", каза Бърджис.

Европа е континентът, който се затопля най-бързо в света, а промените в атмосферната циркулация подхранват по-чести и по-интензивни горещинни вълни на континента. Юни беше особено тежък за Европа, тъй като „топлинен купол" - система от високо налягане, действаща като капак върху врящ съд - доведе до абсолютни и месечни температурни рекорди в няколко държави.

Хиляди смъртни случаи бяха свързани с горещинната вълна - най-вече във Франция, Испания и Белгия. Повече от две трети от европейците - 410 милиона души - изтърпяха температури над 35°C по време на горещинната вълна между 15 и 30 юни, според анализ на АФП. Юнската горещинна вълна допринесе за сериозни последици за здравето, включително смъртни случаи, свързани с високите температури, съобщи „Коперник".

Високите нива на влажност бяха една от причините юнската горещинна вълна да бъде толкова интензивна, каза Бърджис. „Беше изключително влажно, което означаваше, че хората не получаваха облекчение през нощта. Затова имахме поредица от тропически нощи", каза тя.

Средиземно море преживя собствена рекордна морска горещинна вълна, като атлантическите крайбрежия на континента също бяха засегнати от топли вълни, поставяйки екосистемите в риск. „Когато морето е топло, получаваме по-малко облекчение през нощта, защото няма прохлада, идваща от океана. Няма морски бриз", каза Бърджис.

Сухите условия повишиха риска от суша в Източна Европа и допринесоха за активността на горските пожари на Иберийския полуостров и в Южна Франция, съобщи „Коперник".

„Световно приписване на времето" (World Weather Attribution), мрежа от климатолози, заяви миналия месец, че юнската горещинна вълна в Европа е била най-тежката, регистрирана досега, въз основа на тридневен анализ на средните пикови температури в изследвания регион. Подобна горещинна вълна би била практически невъзможна без влиянието на изменението на климата, посочиха учените. Сходно събитие през юни 2003 г. би било с около 2°C по-хладно.

Бърджис заяви, че Европа се нуждае от планове за адаптация, за да се справи с изменението на климата. „Много забележителни сгради в Европа са построени преди стотици години, а онзи климат вече не съществува", каза тя.

Според Бърджис светът трябва да достигне нулеви нетни емисии от изгарянето на изкопаеми горива възможно най-скоро. „Горещинните вълни ще стават само по-тежки, колкото повече емисии от изкопаеми горива изпускаме в атмосферата", каза тя. | БГНЕС