Решението на Обединените арабски емирства (ОАЕ) да обявят внезапното си излизане от ОПЕК – Организацията на страните износителки на петрол – е изключително значимо. Емирствата бяха член на организацията още преди да се превърнат в независима държава през 1971 г.

ОПЕК обединява основно петролни износители от Персийския залив и в продължение на десетилетия контролираше цените на суровия петрол чрез регулиране на добива и разпределяне на квоти между членовете си. Организацията изигра ключова роля по време на петролните кризи през 70-те години, които промениха глобалната енергийна политика.

Макар Саудитска Арабия да доминира в производството, ОАЕ разполагаха с втория по големина резервен производствен капацитет. Това ги правеше вторият най-важен „балансиращ“ производител, способен да увеличава добива и да влияе върху цените.

Именно това стои в основата на решението им да преосмислят членството си. С други думи, ОАЕ искат да използват значителния капацитет, в който са инвестирали.

Квотите на ОПЕК ограничаваха добива им до 3–3,5 милиона барела дневно, което означаваше, че страната понася непропорционално големи загуби от пропуснати приходи.

Времето на това решение обаче подсказва и влияние от войната с Иран. Напрежението в Персийския залив засяга отношенията на ОАЕ както с Техеран, така и със Саудитска Арабия.

За самата ОПЕК това е сериозен удар в момент, когато се поставят въпроси за дългосрочната ѝ устойчивост.

След излизането си ОАЕ вероятно ще се стремят да увеличат добива до около 5 милиона барела дневно. Саудитска Арабия може да отговори с ценова война – нещо, което по-разнообразната икономика на ОАЕ би могла да понесе, но други по-бедни членки на ОПЕК – не.

В същото време емирствата планират нови тръбопроводи от находищата в Абу Даби към пристанището Фуджейра, заобикаляйки Ормузкия проток. Един такъв вече се използва, но ще е необходим допълнителен капацитет при увеличен добив.

Засега обаче, на фона на блокадите в Ормузкия проток, това не е основният фактор, влияещ върху цените на петрола, газа, горивата и храните.

Докато светът следи цените от около 110 долара за барел, не бива да се изключва възможността те да спаднат до около 50 долара догодина – например ако кризата в протока бъде решена.

Днес ОПЕК има по-малко влияние върху световния пазар в сравнение със 70-те години – делът ѝ е спаднал от около 85% до около 50%. Петролът също не е толкова критичен за глобалната икономика, както тогава. Организацията има влияние, но вече не е монополен фактор.

Както е казал бившият саудитски министър на петрола шейх Ямани: „Каменната ера не свърши, защото свършиха камъните. Петролната ера няма да свърши, защото ще свърши петролът.“ Това подсказва свят, в който въглеводородите постепенно се заменят от други енергийни източници.

Действията на ОАЕ могат да се разглеждат именно в този контекст – като знак за намаляваща зависимост от петрола. Китай например вече намалява потреблението си чрез електрификация – според оценки с около 1 милион барела дневно.

Ако тази тенденция се засили, глобалното търсене на петрол може да достигне своя пик.

При такъв сценарий има логика страните да извлекат максимални приходи от ресурсите си, докато търсенето все още е високо. ОАЕ разполагат със силна икономика, подкрепена и от сектори като финанси и туризъм.

Много ще зависи от това как ще изглежда новото статукво след евентуалното прекратяване на напрежението в Персийския залив.

Излизането на ОАЕ от ОПЕК може да предизвика верижна реакция и да увеличи натиска върху Саудитска Арабия.

Когато танкерите отново започнат да преминават свободно през Ормузкия проток или ако ОАЕ ускорят изграждането на нови тръбопроводи, техният петрол ще залива пазара както никога досега – без ограниченията на ОПЕК.

Това няма да промени настоящите блокади. Но може да промени всичко след тях. | БГНЕС

Файсал Ислям, Би Би Си