Втората половина на годината зависи от крехка верига от събития, а дали мирното споразумение между САЩ и Иран ще се запази е факторът, който ще определи развитието на останалите рискове. Това се посочва в нов анализ на „Оксфорд икономикс“.

„Трайността на споразумението ще определи дали световната икономика ще получи дезинфлационен тласък, подкрепен от поевтиняването на енергията, или ще понесе втори петролен шок“, заявява главният глобален икономист Райън Суийт, цитиран от „Евронюз“. По думите му именно това е „ключовото домино, което ще определи дали останалите рискове ще се засилят или отслабнат“.

Консултантската компания очаква ускоряване на световната икономика, като прогнозира годишен растеж от 3,1% през втората половина на годината спрямо приблизително 1,6% през първата. Основният двигател ще бъдат по-ниските цени на петрола, които ще увеличат разполагаемите доходи на домакинствата. Въпреки това Суийт оценява шансовете за трайно мирно споразумение като „50 на 50“.

Ако примирието се запази, „Оксфорд икономикс“ очаква цената на петрола сорт „Брент“ да се задържи в ниските граници на 70 долара за барел, което ще облекчи инфлационния натиск, ще подобри финансовите условия на развиващите се пазари и ще подкрепи оценките на технологичните компании.

При провал на споразумението последствията няма да се ограничат само до петролния пазар.

Рано тази сутрин американските военни нанесоха удари по Иран, след като Вашингтон обяви, че Техеран е атакувал три кораба в Ормузкия проток. Иран отвърна с удари по цели в Бахрейн и Кувейт. Размяната на атаки повиши опасенията, че временното споразумение за прекратяване на бойните действия може да се разпадне. Въпреки това сблъсъците следваха модела на предишни инциденти по време на нестабилното примирие и нито една от страните не даде сигнал, че възнамерява да се оттегли от преговорите.

Пазарите реагираха незабавно, като до сряда сутринта цената на петрола се повиши с над 3%, а международният еталон „Брент“ се търгуваше над 76 долара за барел.

„Разпадането на мирното споразумение няма само да повиши цените на петрола. То ще увеличи натиска върху веригите за доставки на изкуствен интелект в Азия, ще принуди централните банки да водят по-рестриктивна политика, ще затегне финансовите условия и може да повлияе върху резултатите от междинните избори в САЩ и изборите в Израел. Ефектът на доминото ще се разгърне много бързо“, предупреждава Суийт.

Монета с цена от 20 долара

Не всички споделят прогнозата на „Оксфорд икономикс“ за цените на петрола.

В публикувания през май междинен икономически обзор „Морган Стенли“ прогнозира, че до края на годината суровият петрол ще поскъпне до около 90 долара за барел. Разликата от близо 20 долара спрямо оценката на „Оксфорд икономикс“ на практика отразява два различни сценария за развитието на един и същ мирен процес.

По-предпазлива е и Световната банка, която очаква средната цена на „Брент“ през тази година да достигне около 94 долара за барел и предупреждава, че растежът на световната икономика ще се забави до 2,5% през 2026 г.

Коментирайки как последната размяна на удари поставя на изпитание крехкото примирие, Суийт отбелязва: „Трафикът през Ормузкия проток е добър индикатор. Споразумението предвижда пълно възстановяване на корабоплаването през този стратегически проход в рамките на 30 дни, което означава, че средата на юли е първият важен краен срок.“

„Ако до средата на юли трафикът устойчиво се възстанови до поне 75% от нивата отпреди войната, това ще увеличи вероятността споразумението да се спазва. Ако не се случи, изводът ще бъде обратният“, заключава той.

Другият показател, който според него трябва да се следи, е дали Иран официално ще се позове на клаузата за Ливан в споразумението заради израелските удари и дали реакцията му ще бъде военна или само политическа.

Мита, търговия и изкуствен интелект

Търговската политика също може съществено да промени перспективите.

Американските мита по раздел 122 трябва да изтекат на 24 юли, но Вашингтон вече е подготвил нови налози по раздел 301. От „Оксфорд икономикс“ очакват тези промени да повишат реалното тарифно натоварване от края на юли, тъй като САЩ се стремят да запазят месечните приходи от мита между 25 и 30 милиарда долара.

Европа също заема по-твърда позиция. Европейската комисия води над 50 разследвания за защита на търговията срещу Китай, спрямо едва 17 преди година, а до септември възнамерява да представи по-широка стратегия за икономическа сигурност.

Тези търговски напрежения оказват влияние и върху бума на изкуствения интелект, който беше основен двигател на финансовите пазари през тази година.

„Оксфорд икономикс“ отбелязва, че американската индустрия за изкуствен интелект зависи в голяма степен от полупроводници и друго оборудване, доставяни от Североизточна и Югоизточна Азия. Именно тези региони са най-уязвими при евентуални нови смущения в доставките на суровини през Ормузкия проток.

Междувременно Банката за международни разплащания, която обединява централните банки, предупреди, че бумът на изкуствения интелект все повече се основава на непрозрачно „кръгово финансиране“ между производители на чипове, гиганти в облачните услуги и лаборатории за изкуствен интелект, както и на слабо регулираното частно кредитиране. Заемите към сектора са се увеличили четирикратно през последните пет години.

Ръководителят на звеното на Банката за международни разплащания за Азиатско-тихоокеанския регион Джан Тао предупреждава, че зависимостта на сектора от небанково финансиране означава, че евентуален спад при изкуствения интелект може да предизвика по-рязка и по-бърза корекция, отколкото традиционна банкова криза.

Суийт е моделирал подобен сценарий.

„Разработихме сценарий за така наречения срив в технологичния сектор, при който американските технологични акции губят 25% от стойността си в рамките на една година“, казва той пред „Юронюз“.

Според него подобен шок би довел до практически застой на американската икономика, като последиците ще се прехвърлят върху износителите на технологии и инвеститорските нагласи по света. В резултат световният икономически растеж през следващата година ще бъде с 1,1 процентни пункта под базовата прогноза на „Оксфорд икономикс“.

Централните банки, изборите и политическият календар

Последните „домино“ в анализа са политиката и изборите.

„Оксфорд икономикс“ очаква водещите централни банки да възприемат по-мек подход, отколкото финансовите пазари предвиждат в момента. Тази позиция обаче може бързо да се промени, ако трафикът през Ормузкия проток отново бъде нарушен или ако цените на суровините, използвани в производството на технологии с изкуствен интелект, сигнализират за нови проблеми с доставките.

Първото важно изпитание ще бъде решението за лихвените проценти на Управлението за федерален резерв на САЩ по-късно този месец под ръководството на председателя Кевин Уорш. То идва след по-слабия от очакваното доклад за пазара на труда през юни.

След това вниманието ще се насочи към междинните избори в САЩ през ноември и парламентарните избори в Израел, които трябва да се проведат до края на октомври. И двата вота могат да окажат влияние върху мирния процес в Близкия изток. През септември изборите в германските провинции също могат да поставят на изпитание управляващата коалиция и нейната фискална политика, която е ключов фактор за икономиката на еврозоната.

„Оксфорд икономикс“ отчита и възможни положителни изненади, включително по-висока производителност благодарение на изкуствения интелект и по-устойчива икономика на Европейския съюз, която се представи по-добре от очакваното през второто тримесечие.

По думите на Суийт устойчивостта на европейската икономика ще проличи най-напред в данните за Германия и кредитната активност.

„Ако компаниите са успели да понесат свиването на печалбите вследствие на поскъпването на енергията, без да намаляват инвестициите и без да изчерпват кредитните си линии, това ще подкрепи тезата, че фундаменталната инерция на икономиката е по-силна, отколкото очаквахме“, казва той пред „Евронюз“ и допълва, че спад в банковото кредитиране в еврозоната би бил сигнал в обратната посока.

Обичайната грешка в прогнозите на „Оксфорд икономикс“ е близо един процентен пункт, а диапазонът на несигурност около настоящата оценка е по-широк от обичайното. | БГНЕС