Президентът Реджеп Тайип Ердоган се стреми да обвърже турската отбранителна индустрия възможно най-тясно с тази на останалите държави от НАТО. Добрите му отношения с американския президент Доналд Тръмп могат да се окажат важен коз в тази стратегия. Интерес към турския отбранителен сектор проявява и Германия.

Когато генералният секретар на НАТО Марк Рюте посети Анкара през април, за да подготви срещата на върха на алианса в Турция, той разгледа производствените мощности на отбранителната компания „Аселсан“ и похвали „революцията“ в турската оръжейна индустрия. Именно това е едно от основните послания, които Ердоган ще се опита да отправи като домакин на форума през следващата седмица. Паралелно със срещата ще се проведе и престижен форум, посветен на отбранителната индустрия.

Второто послание на турския президент е, че Анкара може да играе ролята на посредник между американския държавен глава и отчуждените му европейски съюзници. Наблюдатели очакват своеобразно „шоу на Ердоган и Тръмп“ в Анкара. Самият Доналд Тръмп вече обяви, че ще участва в срещата на НАТО „от уважение към президента Реджеп Тайип Ердоган“. Засиленото напрежение в трансатлантическите отношения значително повиши значението на Турция като партньор в сферата на сигурността за Европа. Анкара се надява това да даде тласък и на бързо развиващата се отбранителна индустрия.

„Срещата на върха ще бъде витрина за най-новите турски технологии. Много държави ще се стремят към двустранни оръжейни сделки, за да угодят на Тръмп“, казва Рикардо Гаско от аналитичния център „Истанпол“.

„Амбициите на Турция надхвърлят увеличаването на износа на оръжие. Страната иска да се утвърди като дългосрочен индустриален партньор в отбранителната екосистема на НАТО“, добавя той.

Турция се стреми към място сред първите десет износители на оръжие

В момента Турция заема 11-о място сред световните производители на въоръжение, докато Германия е четвърта. Ердоган си е поставил за цел страната да изпревари Испания и да влезе в челната десетка.

Сред клиентите и партньорите на турската отбранителна индустрия вече има редица държави от НАТО. Испания купува турските учебно-бойни самолети „Хюрджет“, Румъния придобива военни патрулни кораби, а Полша, Албания и Хърватия поръчаха бойни дронове. Турската компания „Арка“ изгражда завод за артилерийски боеприпаси в Естония. Водещият производител на безпилотни летателни апарати „Байкар“ създаде съвместно дружество с италианската отбранителна и авиационна компания „Леонардо“.

Интерес проявява и Германия. За първи път тази година германското министерство на отбраната изпрати делегация, ръководена от политическия си директор, на международното изложение за отбранителна техника „Саха“ в Истанбул. В него участваха над 30 германски компании. Германско-турската индустриално-търговска камара също подготвя специално събитие по темата.

Ръководителят ѝ Буркхард Хелеман съобщава за силен интерес както от страна на министерството, така и на бизнеса.

„Турция разполага със значителни производствени мощности и може да предложи важни компоненти“, казва директорът на Института за анализ на риска и международна сигурност Нико Ланге.

„Не става дума непременно Германия да започне да купува турски оръжия, а по-скоро турски компании да станат доставчици на компоненти за отбранителни предприятия, които трябва бързо да увеличат производството си в Германия и Европа“, добавя Ланге.

Като примери той посочва сензори, антени и друго оборудване за безпилотни системи. „Турция има няколко големи отбранителни компании, които могат да произвеждат висококачествена продукция в големи количества.“

„В Турция най-добрите специалисти избират отбранителната индустрия“

Турският експерт по отбраната Йозгюр Екши, който ръководи специализирания сайт Turdef, обяснява германския интерес така: „Цяла Европа има един и същ проблем - младите хора не искат да работят в отбранителната индустрия. В Турция именно най-добрите специалисти избират този сектор.“

Ентусиазмът към военните технологии, който се насърчава още сред децата и младежите, е част от националистическата политика, която Ердоган следва от години. Дори рекламният клип на президентството, посветен на националния футболен отбор, включва кадри с бойни дронове и военни кораби.

Екши смята, че използването на турските производствени мощности ще позволи на Германия да спечели време в надпреварата с руската заплаха. В дипломатическите среди се посочва, че Турция има сериозни възможности в производството на среден клас дронове, системи за противодействие на безпилотни апарати и технологии за използване на рояци от дронове, които европейските държави следят с голям интерес.

Политически пречки пред по-тясното сътрудничество

Амбициите на Анкара обаче се сблъскват с институционални ограничения. Макар Турция да е важна част от европейския стълб на НАТО, който ще бъде укрепен на предстоящата среща, страната остава извън инициативи на Европейския съюз като механизма SAFE за финансиране на отбраната. Франция, Кипър и Гърция продължават да гледат скептично на евентуалното ѝ участие.

Ердоган призова Европейския съюз да промени подхода си.

„Като една от държавите, които имат принос за развитието на европейския стълб на алианса, искаме да участваме във всички инициативи в областта на отбраната и сигурността на континента“, заяви той пред депутати от 32-те държави членки на НАТО.

Рикардо Гаско от „Истанпол“ определя ограниченото участие на Турция като пропусната възможност. „SAFE можеше да осигури институционална рамка за развиващото се сътрудничество в отбраната, която в момента липсва заради политическото недоверие, ерозията на демокрацията и върховенството на закона, както и посоката, в която се развива вътрешната политика на Турция.“

Затова Анкара все повече разчита на двустранни партньорства между компании. Подобно сътрудничество вече се развива дори с Франция, която традиционно е критична към Турция, както показва неотдавнашното стратегическо споразумение между „Байкар“ и френската компания „Сафран“. За привличането на чуждестранни инвестиции, технологичен обмен и трансфер на данни обаче е необходима стабилна правна среда.

Балансът между Русия и Запада

Дълго време по-тясното сътрудничество със съюзниците беше възпрепятствано от сложните отношения между Турция и Русия. Напоследък Анкара направи някои корекции в политиката си, особено по отношение на енергийната зависимост. Руският държавен концерн „Росатом“ изгражда атомната електроцентрала „Аккую“ в Турция и впоследствие ще я експлоатира, но плановете за изграждане на втори руски ядрен проект изглежда вече не се разглеждат.

Под натиска на Съединените щати Турция намали и зависимостта си от руския природен газ, както и реекспорта на стоки към Русия, който преминаваше през турска територия, тъй като Анкара беше единствената държава от НАТО, която не се присъедини към санкциите срещу Москва. Дистанцирането от Русия стана по-лесно и след отслабването на руското влияние в съседните на Турция Сирия и Армения.

От време на време Москва демонстрира недоволството си чрез полети на дронове в турското въздушно пространство или нападения срещу турски търговски кораби в Черно море. За да не провокира излишно Кремъл, Анкара не афишира част от помощта си за Украйна. Сред тези действия са командният център, който Турция създаде в рамките на „коалицията на желаещите“ за бъдеща многонационална военноморска мисия в Черно море след евентуално примирие, както и доставката на турски корвети за украинските военноморски сили, които в момента се намират в Мраморно море с украински екипажи.

Тръмп иска да направи Ердоган „много щастлив“

Някои държави от НАТО настояват Турция да заеме по-ясна позиция.

„Ако Турция иска да задълбочи сътрудничеството в отбраната в рамките на НАТО, особено с европейските партньори, тя не може едновременно да поддържа военно-техническо сътрудничество с Русия“, подчертава Нико Ланге.

Отношенията между Анкара и Вашингтон достигнаха най-ниската си точка през 2017 г., когато Ердоган закупи руските системи за противовъздушна отбрана С-400. В отговор Съединените щати изключиха Турция от програмата за изтребителите Ф-35, а Конгресът блокира продажбата на двигатели, необходими за разработвания турски изтребител „Каан“. По двата въпроса вече се наблюдава промяна.

Турция предложи да върне системите С-400 на Русия, но Москва отказа. Наскоро Тръмп заяви, че по време на посещението си в Анкара ще направи Ердоган „много щастлив“ по темата за Ф-35. Междувременно американската администрация уведоми Конгреса за планове за продажба на двигатели за „Каан“ на стойност 700 милиона долара.

Германското правителство също работи за разширяване на отбранителното сътрудничество с Турция. Наскоро в страната беше разположена батарея „Пейтриът“ с 150 военнослужещи от Бундесвера за укрепване на противовъздушната отбрана на НАТО.

„Има редица стратегически теми, по които Турция играе изключително важна роля“, казва Ланге. „Това все още се подценява от някои среди в НАТО.“

След Съединените щати Турция разполага с втората по численост армия в алианса. Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. дава на Анкара широки правомощия върху преминаването на военни кораби през Черноморските проливи. След руското нападение срещу Украйна Турция затвори Дарданелите и Босфора за руски военни кораби. Страната ще остане ключов фактор и за бъдещата морска сигурност в Черно море.

Благодарение на геостратегическото си положение Турция има и важно значение за енергийната сигурност на Европа. По време на срещата на върха Ердоган възнамерява да подчертае това чрез многомилиардни планове за разширяване на тръбопроводната инфраструктура, предназначена за снабдяване с гориво на силите на НАТО. Сегашната система датира още от времето на Студената война, когато Турция вече заемаше ключово място на югоизточния фланг на алианса. | БГНЕС

---

Анализ на Фридерике Бьоге за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.