Луис Кришок, досегашен заместник на Кристиан Шмит и международен надзорник за окръг Бръчко, беше назначен за временно изпълняващ длъжността върховен представител до окончателния избор на нов титуляр.

Това беше обявено след заседанието на Управителния съвет на Съвета за прилагане на мира (PIC), проведено в Сараево на 30 юни, пише РСЕ.

Членовете на Управителния съвет се ангажираха да постигнат споразумение за нов върховен представител „възможно най-скоро“, като крайният срок е 14 юли.

„Управителният съвет на Съвета за прилагане на мира подчертава, че временно изпълняващият длъжността върховен представител ще осигури пълна институционална приемственост на поста, правна сигурност по отношение на всички решения, взети от предишните върховни представители, и ще действа под политическото ръководство на Съвета за прилагане на мира“, се казва в съобщение на Службата на върховния представител (OHR).

Кришок официално поема поста на 1 юли, когато влиза в сила оставката на Кристиан Шмит, подадена през май. Луис Кришок е високопоставен служител на Държавния департамент на САЩ. От 2024 г. той е първи заместник на върховния представител, като едновременно с това изпълнява функциите на международен надзорник за окръг Бръчко - специалната административна единица в Босна и Херцеговина.

Управителният съвет на Съвета за прилагане на мира заседава за втори път през юни в опит да избере нов върховен представител, но и този път не успя да постигне съгласие.

По време на първото заседание, проведено на 3 и 4 юни, държавите членки не успяха да се договорят за наследник на Кристиан Шмит, който обяви, че ще напусне поста след близо пет години начело на институцията.

Съединените щати подкрепят кандидатурата на италианския дипломат Антонио Дзанарди Ланди, който има подкрепата и на Италия. Останалите държави от Европейския съюз в рамките на Съвета за прилагане на мира настояват за френския дипломат Рене Троказ. Миналата седмица Държавният департамент на САЩ заяви, че очаква новият върховен представител да встъпи в длъжност до края на юни.

Нито Вашингтон, нито останалите държави членки на Съвета уточниха какво ще се случи със Службата на върховния представител, ако до този срок не бъде постигнато споразумение, като самият срок няма задължителен характер.

Посланикът на Босна и Херцеговина в Сърбия Александър Вранеш беше сред първите, които публично допуснаха, че Кришок може да бъде временно решение до избора на нов върховен представител.

Последният и единствен досега случай, в който Службата на върховния представител беше ръководена от временно изпълняващ длъжността, беше в началото на 2009 г., когато американският дипломат Рафи Грегориън, тогавашен заместник на върховния представител, пое временно функциите след оставката на Мирослав Лайчак, назначен за министър на външните работи на Словакия.

През февруари и март същата година, до официалното встъпване в длъжност на Валентин Инцко, именно Грегориън изпълняваше функциите на върховен представител.

Макар длъжността „временно изпълняващ длъжността върховен представител“ да не е формално регламентирана в официалните документи, случаят с Грегориън показва, че подобно решение може да бъде използвано като практичен преходен механизъм.

По-рано Европейският съюз посочи, че продължава съвместната работа с партньорите за избор на върховен представител, който да бъде символ на „единство и консенсус“.

От Брюксел подчертаха, че кандидатът трябва да бъде гражданин на държава от ЕС, както и че Съюзът остава ангажиран със „стабилността, сигурността и териториалната цялост на Босна и Херцеговина“, както и с европейската ѝ перспектива като „единна, обединена и суверенна държава“.

Преди новия опит за постигане на съгласие Италия е изпратила до партньорите си в Съвета за прилагане на мира неофициален документ („нонпейпър“).

В него се изтъква професионалният опит на Ланди, но също така се предлага постепенно ограничаване на ролята на Службата на върховния представител, като т.нар. Бонски правомощия да бъдат използвани само като крайна мярка след изчерпване на всички останали възможности. Посочва се още, че новият върховен представител няма да отменя решенията на своите предшественици.

Документът предвижда всички решения да бъдат вземани със съгласието на Управителния съвет на Съвета за прилагане на мира.

Мандатът на Ланди е ограничен до две години с възможност за удължаване с още две.

Срокът на неговия мандат не е обвързан със съществуването на Службата на върховния представител, което и занапред ще зависи от изпълнението на програмата „5+2“.

Към момента се очертават двама основни претенденти - италианецът Антонио Дзанарди Ланди и французинът Рене Троказ.

Ланди е 76-годишен кадрови дипломат, бил е посланик на Италия в Русия, във Ватикана, както и в Сърбия и Черна гора. В момента е посланик на Суверенния Малтийски орден при Светия престол.

В близо 50-годишната си дипломатическа кариера е работил още в италианските посолства в Отава, Техеран и Лондон.

Рене Троказ е на 67 години и в момента е специален пратеник на френското правителство за Западните Балкани.

От 1988 г. работи в сферата на международното сътрудничество във френската държавна администрация. През последното десетилетие е бил посланик във Френската република Кипър и генерален консул на Франция в Йерусалим.

Съветът за прилагане на мира е международен политически орган, натоварен с наблюдението на изпълнението на Дейтънското мирно споразумение. Неговият Управителен съвет, в който участват водещите западни държави и международни организации, отговаря за избора на новия върховен представител.

Службата на върховния представител беше създадена през 1995 г. с Анекс 10 към Дейтънското мирно споразумение като основен механизъм за наблюдение на гражданското изпълнение на мирния процес. Оттогава постът е заеман от деветима върховни представители, като Кристиан Шмит е деветият.

През годините върховният представител получи т.нар. Бонски правомощия, които му позволяват да взема задължителни решения, включително да налага закони и да освобождава длъжностни лица.

Макар първоначално да беше замислена като временен механизъм, Службата на върховния представител и днес остава ключов фактор за стабилността на Босна и Херцеговина. | БГНЕС