Българката позиция за доктрината „Сръбски свят“ и предупрежденията на президента Румен Радев, че тя представлява опасност за региона отприщи вълна от коментари в Белград и вълна от вече познатите медийни атаки срещу България.

Сръбските лъжепатриоти и националисти едвам дочакаха да се оплачат, че България няма и не иска да остави Сърбия на мира и че това е български нож в гърба й, метафора, която сега е съживена на политическата сцена. Интересно е, че никой тук не отрича съществуването на „Сръбски свят“, освен опита на Вучич да се прави, че едва ли не знае за какво става въпрос. Напротив, българските позиции се тълкуват като някакъв вид договорка проектът „Сръбски свят“ да бъде критикуван не само от ЕС и НАТО, но и от сръбските съседи членки на тези организации, което означа че София говори това, което иска Брюксел.

В Белград опасенията, че „Сръбски свят“ може да доведе до възраждане на някои стари планове в Западните Балкани веднага се прехвърлят към България. Бившия дипломат Зоран Миливойевич обяснява, че твърденията за опасността от „Сръбски свят“ са без аргументи, нещо повече, България била пример за страна, която обвързва отношенията си с други държави със стремежа си за създаване на Велика България.

Но това са вече познатите опити на Сърбия за замяна на тезите. И те не трябва да ни учудват.

България сериозно трябва да се замисли и да разгледа позициите на българите в Сърбия за т.н. „Сръбски свят“ и какви са българските  контакти и връзки с тях, защото очевидно липсва една национална доктрина и българските усилия за приобщаване на нашите сънародници в Сърбия към европейските ценности. Сигурно не е достатъчно те да получат български паспорти, с които да тръгнат към Европа. Бях изумена, но не и изненадана от оценките на кмета на Босилеград Владимир Захариев, който коментира, че българите в Сърбия нямат нищо общо с изявленията на Радев. Българското национално малцинство отдавна няма никакъв контакт с върха на българската държава и не разбира за какво говори президентът. Обичаме Сърбия и нейното ръководство, имаме отлично сътрудничество, то ни помага във всичко, когато отида на празненство на Сръбската прогресивна партия всички ми казват „брат българин“ и ме посрещат по добре от своите. Нямаме нищо общо с изявлението на Радев и няма опасност от „Сръбския свят“, нито пък той е заплаха за някого, пък дори и за България, казва босилеградският кмет.

Стефан Стойков, председател на Националния съвет на българите също обяснява, че не знае за какво говори Радев, защото никой от сръбските съседи не е застрашен от т.н. „Сръбски свят“. Опасността от сръбската пропаганда и двуличие обаче отдавна е пуснала мрежа към част от нашите сънародници и те се превръщат в щит за отбрана на Вучич и неговата партия. Защото „Сръбският свят“ на Вучич носи привилегии на избраните, но и въпроса - дали България ги е забравила. И защо, например, босилеградският кмет не си спомня как на някой прием в българското посолство е посрещнат като брат българин. И дали това въобще се е случило.   

В медиите се намеква дори, че позициите на българския президент са сигнал за захлаждане на отношенията между София и Белград.

Според оценки на авторитетния сръбски коментатор Сречко Джунич, срамно е да се подменя тезата, че „Сръбски свят“ се използва от България за предизборни цели, защото „Сръбски свят“ е преопакована история на Велика Сърбия. Затова всички сръбски съседи реагират. Той оценява, че „Сръбският свят“ е свързан дълбоко с „Руския свят“ и идеологически, и политически те са едно. При това се знае докъде доведе Русия идеята за „Руски свят“ в Украйна.

Всеки опит на Вучич да се оправдае и да манипулира води към сериозно отслабване на неговата власт, не му помага това, че той търси на всяка крачка сръбски неприятели, вътрешни и външни, и това отдавна е негов политически специалитет. Според тази рецепта, който не мисли като него, е най големият враг на Белград и иска да наруши измислената идиличната сръбска политическа картина. Вучич се прави, че не вижда студентските и граждански протести, които разкъсват Сърбия, все по-нестабилната икономическа обстановка, енергийната криза, а и желанието за промени. И което е най-опасното - че илюзията на доктрината „Сръбски свят“ може да се превърне в дестабилизиращ фактор не само за региона и сръбските съседи, но и в европейски мащаб.

Вучич преди дни обясни, че е решил да не говори нищо лошо за ЕС, често ще си прехапва устните и брои до 500 когато трябва да каже нещо. Каква опасна политическа ирония.

Но и това няма да му помогне след удара, който получи от Русия, вечния приятел на Сърбия, защото Мария Захарова, говорителка на руското външно министерство каза, че сякаш има двама Вучич, единият обещава едно, а другият изнася оръжие за Украйна.

Оказва се, че „Сръбският свят“ на Вучич го напускат и приятели, и неприятели, и може би единственото спасение е след време Сърбия да се включи в европейският свят, ако той го приеме. І БГНЕС

---

Ели Юрукова, кореспондент на БГНЕС в Белград.