Тридесет и шест години след падането на Берлинската стена германците остават разделени – макар вече не физически, а социално и икономически. Символът на Стената, чието разрушаване през 1989 г. сложи край на Германската демократична република и отвори пътя към обединението на страната на 3 октомври 1990 г., не изгубил своето значение напълно.

„Сега онова, което принадлежи заедно, расте заедно“, каза тогавашният канцлер на Западна Германия Вили Брандт ден след падането на Стената – думи, които изразиха надеждата за национално изцеление след десетилетия разделение.

Днес обаче тази надежда е реализирана само частично.

Според проучване на обществената телевизия ARD, шест от всеки десет германци са доволни от степента на постигнато единство, но около една трета остават разочаровани.

В бившата Източна Германия недоволството е още по-силно – един от всеки двама жители не е удовлетворен от резултатите след обединението. Макар политическата граница да изчезна за една нощ, икономическата пропаст между Изтока и Запада се оказа далеч по-трудна за заличаване.

Федералната агенция за гражданско образование отчита, че средното домакинство в източните провинции разполага със 151 000 евро активи, докато в западните – със 360 000 евро.
Икономическото неравенство е резултат от прибързаното обединяване на двете икономики през 1990 г., което доведе до дълбока криза, от която Изтокът така и не се възстанови напълно.

Миграцията на младите хора към западните провинции допълнително задълбочи демографския дисбаланс – източните региони застаряват, а цели градове се свиват. 38% от жителите на Изтока посочват икономическото равенство като най-лошо постигнатата цел на обединението.

За мнозина обединението донесе свобода, но и усещането, че техният опит и култура са подценени в новата Германия. Национално изследване показва, че 17% от германците искат по-голямо признание за житейските истории на източногерманците, а 8% изтъкват липсата на равни възможности.

Данни на института Forsa сочат, че едва 35% от германците вярват, че Изтокът и Западът „вече са израснали заедно“ – значително по-малко в сравнение с 2019 г. Сред източните германци този дял пада до 23%, докато в западната част е 37%.

И все пак има проблясъци на оптимизъм: почти половината германци под 30 години смятат, че страната се е обединила – двойно повече от по-възрастните поколения.
Дали тази нагласа ще се запази, зависи от това доколко успешно Германия ще преодолее останалите социални и икономически различия между Изтока и Запада.

Настоящият икономически подем в някои източни региони дава умерена надежда, че обединението може най-сетне да стане реалност – не само на картата, но и в съзнанието на германците. | БГНЕС

---

Анализ на Лина Мари Шуленкорф, Youth Journalism International (YJI)