Слънцето е най-големият обект в Слънчевата система; с диаметър от около 1,4 милиона километра, то е над 100 пъти по-широко от Земята. Въпреки че е огромно, нашето Слънце често е наричано „джудже“. Дали то наистина е джудже?

Технически погледнато, Слънцето е звезда от главната последователност от тип G – по-конкретно G2V. Буквата „V“ показва, че то е джудже, обясни Тони Уонг, проф. по астрономия в Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн, пред Live Science.

Джуджетата са получили името си, когато датският астроном Ейнар Херцшпрунг забелязал, че най-червените звезди, които наблюдавал, са или много по-ярки, или много по-бледи от Слънцето. Той нарекъл по-ярките „гиганти“, а по-тъмните „джуджета“, заяви Майкъл Ричмънд, проф. по физика и астрономия в Рочестърския технологичен институт в Ню Йорк. В момента Слънцето е по-скоро по размер и яркост подобно на по-малките, по-тъмни звезди, наречени червени джуджета, отколкото на гигантските звезди, така че Слънцето и неговите събратя също са класифицирани като джуджета.

„G“ е астрономически код за жълто – т.е. звезди с температура от около 5125 до 5725 градуса по Целзий, обясни Лукас Гулиано, астроном в Харвард–Смитсониънския център за астрофизика.

Уонг отбеляза, че G2 означава, че е малко по-горещо от типична звезда от тип G. „Те варират от G0 до G9 в ред на намаляваща температура“, каза той. На повърхността си Слънцето е около 5525 по Целзий, добави Гулиано.

Да наричаме Слънцето жълто е малко погрешно, тъй като видимата му енергия е най-голяма в зелените дължини на вълните, посочи Гулиано. Но Слънцето излъчва всички видими цветове, така че „действителният цвят на слънчевата светлина е бял“, отбеляза Уонг.

На Земята Слънцетоизглежда жълто, защото молекулите в атмосферата разсейват различните цветове, които съставляват бялата светлина на слънцето, според Слънчевия център на Станфордския университет. По същата причина небето изглежда синьо.

Звездите от тип G също варират от G0 до G9 по ред на намаляващ размер, заяви Гулиано. Уонг обясни, че звездите от клас G „варират по размер от около 90% от масата на Слънцето до около 110% от масата на Слънцето“.

Слънцето е това, което астрономите наричат звезда от главната последователност – клас, който включва повечето звезди. Ядрените реакции в тези звезди сливат водород, за да се превърне в хелий, освобождавайки изключителни количества енергия. Сред звездите от главната последователност цветът се определя от масата на звездата.

„Слънцето е жълто, но по-малко масивните звезди от главната последователност са оранжеви или червени, а по-масивните звезди от главната последователност са сини“, каза Карлес Баденес, проф. по физика и астрономия в Университета на Питсбърг, пред Live Science.

Слънцето бавно се променя с напредването на възрастта си. „То е станало с около 10% по-голямо, откакто е започнало основната си последователност, и ще стане много по-голямо“, обясни Уонг. Въпреки това, дори и да расте, Слънцето ще продължи да се счита за джудже до последния етап от живота си.

След около 5 милиарда години Слънцето ще изчерпи водородното си гориво и ще започне да набъбва, за да се превърне в червен гигант, оставяйки зад себе си дните си на джудже. „То ще погълне орбитата на Венера и може би и на Земята“, посочи Баденес, „а температурата на повърхността му ще стане по-студена, което ще го направи червен на цвят“. | БГНЕС