Астрономи наблюдаваха за първи път флуктуации в самото пространство-време близо до въртяща се черна дупка. Това откритие потвърждава важно предсказание на теорията на относителността на Айнщайн. 

Вселената предостави рядък пробив за учените, търсещи един от най-трудните за наблюдение ефекти в Сосмоса, съобщава Scitechdaily. По-конкретно, астрономите съобщиха за първото директно откриване на вихроподобно отклоняване на пространството и времето, причинено от бързо въртяща се черна дупка. Това явление се нарича прецесия на Лензе-Тиринг, известна още като инерционно съпротивление. То описва как въртяща се черна дупка изкривява пространство-времето около себе си, дърпайки със себе си близката материя и карайки траекториите на звездите и газа да се колебаят бавно. 

Изследователите наблюдаваха как звезда се разрушава, след като се приближава изключително близо до свръхмасивна черна дупка. Разкъсана звезда разкри въртящ се диск и джетове. Докато звездата се разкъсваше, нейните отломки се утаяваха в бързо въртящ се диск около черната дупка. В същото време мощни струи материя бяха изхвърлени навън със скорости, близки до скоростта на светлината. По време на анализа учените откриха, че както дискът, така и струята извършват синхронни колебания. Това координирано движение се повтаря на всеки 20 дни, ясен знак за ефект на пространствено-времевата кривина. 

Предсказанието на Айнщайн отпреди век 

Идеята за този ефект е предложена за първи път от Айнщайн през 1913 г. и по-късно математически описана от Ленс и Тиринг през 1918 г. Новите наблюдения потвърждават ключово предсказание на общата теория на относителността и дават на изследователите нов начин за изучаване на въртенето на черната дупка, как материята попада в черните дупки и как се изстрелват струите. 

Д-р Козимо Инсера, доцент в Училището по физика и астрономия в Университета в Кардиф и един от съавторите, каза: „Нашето проучване показа най-убедителните доказателства досега за прецесията на Лензе-Тиринг – черна дупка увлича пространство-времето със себе си, подобно на това как въртящ се пумпал увлича вода във водовъртеж. Това е истинска благодат за физиците, тъй като потвърждаваме прогнозите, направени преди повече от век“. Инсера добави, че тези наблюдения също така позволяват на учените да научат повече за природата на събитията, когато една звезда е разкъсана от огромната гравитационна сила на черна дупка. „Така че, точно както зареден обект генерира магнитно поле, докато се върти, ние виждаме как масивен въртящ се обект – в този случай черна дупка – генерира гравитомагнитно поле, което влияе на движението на звездите и други космически обекти наблизо“, заключи Инсера. | БГНЕС