И поради тази тайна спекулациите за размера на богатството на Светия престол се умножават година след година. Отношението към финансите на Ватикана е обгърнато с мистика, граничеща с наивност, и провокира коментари от рода на „защо папата не продаде Ватикана, за да се сложи край на световния глад?“.

Всъщност още от началото на своя понтификат папа Франциск, който почина на 21 април, полагаше усилия да направи сметките на Ватикана по-прозрачни. Той предприе мерки, които промениха и рационализираха апарата на Ватикана и повлияха на Църквата като цяло, се казва в анализ на Би Би Си.

Една от тези мерки е публикуването през 2021 г. на публичния финансов отчет на Администрацията на имуществото на Апостолическия престол (APSA) за предходната година. Тази практика продължава и до днес.

APSA е създадена през 1967 г., за да управлява собствеността и инвестициите на Светия престол. До 2021 г. такива доклади не са публикувани.

Според последния доклад за 2023 г., публикуван миналата година, общите приходи на Църквата са над 52 млн. долара, а стойността на активите ѝ се е увеличила с близо 8 млн. долара.

Нетната стойност на тези активи не се оповестява, но според последните сведения тя е близо 1 млрд. долара. Тази сума включва всички активи, управлявани от Ватиканската банка, с изключение на недвижими имоти, земя и други активи.

Църквата получава приходи и от управлението на повече от 5000 имота, 20% от които се отдават под наем. Оперативният доход от наеми е 84 млн. долара, а нетният доход е почти 40 млн. долара годишно.

Важно е да се отбележи, че всички тези цифри се отнасят само за икономиката на Ватикана.

Факт е, че финансите на Църквата са децентрализирани и всяка епархия в света управлява бюджета си самостоятелно. На практика това означава, че общата сума е още по-голяма и може би изобщо неизчислима.

„На практика е невъзможно да се оцени състоянието на цялата Католическа църква“, твърди Фернандо Алтмайер младши, професор във Факултета по социални науки към Папския католически университет в Сао Пауло.

Във всеки случай експертите оценяват богатството ѝ на милиарди долари. Църквата, например, се смята за един от най-големите собственици на земя в света.

Базираният в Париж Институт за изследване на религията и секуларизма (IREL) изчислява, че тя притежава между 71 и 81 млн. хектара. Това включва имоти като църкви, училища, болници, манастири, както и селски и градски имоти.

Произход на богатството на Католическата църква

Но откъде идват тези пари, ако Католическата църква е религиозна институция, която според Кодекса на каноничното право на теория няма за цел да трупа богатство и да реализира печалба?

Църквата започва да натрупва собственост и богатство през IV в., когато император Константин (272-337 г.) превръща християнството в официална религия на Римската империя.

Историците отбелязват, че преди това християните са живеели скромно и са извършвали богослужения в домовете си, повечето от които са били доста скромни, или в катакомби.

Това се смятало за естествено за последователите на религия, основана на учението на евреин, който принадлежал към най-ниските социални касти и проповядвал умереност, трезвост и милосърдие.

„Тези събития промениха из основи историята на християнството и на Римската империя“, пише Ней де Соуза, професор по църковна история и експерт по религия и политика, в книгата си „История на църквата“. „От този момент нататък светската и духовната съдба се преплитат. Следващите векове показват дали този съюз и последвалите го обединения са били най-добрата стратегия за една религиозна институция, или прехвърлянето на мъченичеството [понасяно от християните] и катакомбите [където те са практикували вярата си] в дворците, в ущърб на преживяването на християнската вяра, е довело до Реформацията.“

Преследваната Църква става привилегирована и богата. Простотата на нейните последователи, която първоначално ги е отличавала от другите религии, отстъпва място на статут и символи на богатство, сравними със сановниците на Римската империя.

За католиците хора като свети Франциск от Асизи или самият папа Франциск се смятат за пазители на тази изначална простота.

На тях се противопоставят фигури като папа Бенедикт IX (1012-1055), продал папския престол, и кардинал Джовани Анджело Бечиу, заместник-ръководител на Държавния секретариат по време на последния понтификат, който беше уволнен, след като използва около 200 млн. долара от благотворителност, за да си купи апартамент в Лондон.

Невъобразимо богатство

Константин и много други владетели на Римската империя даряват на Църквата дворци, имения, простиращи се до хоризонта, и дори термални бани, както и невъобразими количества злато и сребро.

След това бил създаден механизъм за дарения в замяна на нещо, включително за установяване на Църквата на определена територия.

Това се случва до XVIII в., когато се появява Папската провинция - територия на Апенинския полуостров, функционираща като политико-религиозна единица под властта на папата, а католическата йерархия се превръща в гражданска власт и става признат съюзник на най-богатите фамилии в Европа.

Въпреки че Църквата невинаги е процъфтявала, спокойно може да се каже, че тя дължи състоянието си на приноса на вярващите и на хората, заинтересовани от нейното политическо и социално влияние.

Днес, през XXI век, към това се прибавят и културното ѝ наследство, включващо безценни произведения на изкуството, музеи, които милиони хора посещават всяка година срещу заплащане, както и инвестициите на финансовия пазар - област, която е била епицентър на множество големи скандали.

Ватиканът е центърът на католическия свят. Режимът на управление е абсолютна монархия начело с папата, титла, която носи епископът на Рим, наред с други титли - наместник на Исус Христос, наследник на княза на апостолите и върховен понтифик на Вселенската църква.

Държавата Ватикана е създадена около 752 г. по време на понтификата на Стефан II (715-757). Първите музеи датират от времето на папа Юлий II (1443-1513 г.).

Ватиканът съществува благодарение на финансовата подкрепа на всички епархии по света, особено на американските и германските епархии. Друг източник на приходи е туризмът.

В рамките на града се намират органите на града-държава, дикастериите и службите на Светия престол, сред които са: Апостолическият дворец, 15 музея, художествени галерии (Сикстинската капела, Рафаеловите капели, Ватиканската картинна галерия, Етноложкият мисионерски музей, Историческият музей), Ватиканската апостолическа библиотека, Радио Ватикана, банка, Астрономическата обсерватория, Domus Vaticanae (бившата къща на Света Марта), базиликата „Свети Петър“, прилежащите към базиликата сгради, вестник Osservatore Romano, Vatican Media - Ватикански телевизионен център, Libreria Editrice (Ватиканско издателство) и Апостолическият архив.

Владения извън Ватикана

Ватиканът притежава 12 сгради или екстериториални пространства, сред които базиликите „Сан Джовани ин Латерано“, „Свети Павел“ извън стените, „Санта Мария Маджоре“ и енорийската църква „Санта Анна“, както и офисите на дикастрите и вилата Кастел Гандолфо, известна като лятна резиденция на папите.

Там се намира и денарът на Свети Петър, съставен от доброволните дарения на вярващите от цял свят. Тези дарения се използват за социални нужди и за подпомагане на дейностите на Ватикана, туризма и музеите, които всяка година привличат милиони хора към забележителностите на Ватикана и други дейности.

Сред тях са Ватиканският музей и Сикстинската капела, продажбата на възпоменателни марки и монети и, което е най-противоречиво, дейността на финансовите му институции - Института за религиозни дела (IOR), по-известен като Ватиканската банка, който управлява значителни финансови активи, и вече споменатия APSA.

Ватиканът притежава и една от най-големите колекции на произведения на изкуството и културата в света. Тези активи обаче се считат за нематериални и не са достъпни за продажба или търговска употреба.

Голяма част от това наследство произхожда от италианския диктатор Бенито Мусолини. През 1929 г. той внася в касата на Светия престол 1,75 млрд. италиански лири като компенсация за имуществото на Католическата църква, конфискувано по време на обединението на Италия.

През втората половина на XIX в. няколко кралства, херцогства и независими държави, включително папските държави, се обединяват в Кралство Италия. През този период, особено между 1860 и 1870 г., някои имоти и територии са отнети от католиците - един от най-трудните моменти в историята на отношенията между Църквата и обединена Италия.

Папа Пий XI изразходва около една четвърт от тази сума за създаване на структурата на новата държава Ватикана, като издига сгради (като монументалния дворец Сан Калисто в римския квартал Трастевере) и строи жилища за служителите в близост до Ватикана.

Останалите средства бяха инвестирани на принципа на диверсификация на инвестициите, за да се предпазят от финансови рискове.

В резултат на това APSA притежава имоти в Обединеното кралство, Франция и Швейцария, както и в Италия, където са съсредоточени по-голямата част от инвестициите, особено в Рим, където се намират 92% от притежаваните от Ватикана имоти - от сгради до офиси, магазини и ресторанти.

Неясни данни

Понастоящем част от недвижимите имоти, както и управлението на инвестиционния портфейл - около 1,9 млрд. долара - носят приходи, които отиват за издръжка на Римската курия - административния орган на Ватикана.

Това е основната функция на ватиканските финанси: да подпомагат апарата на Светия престол, нунциатурите, движенията на понтифа и благотворителните дейности.

През 2019 г., когато беше запитан за финансите, папа Франциск заяви, че инвестициите са необходими не за спекулации, а за да се предотврати обезценяването на капитала. „За да може той да бъде запазен или да генерира малък доход“, каза той.

Това е важно, защото Светият престол, въпреки подкрепата на Ватикана, сам по себе си не е държава, заяви пред италианския вестник „Кориере дела Сера“ италианският историк Андреа Рикарди, основател на католическата организация Общност Сант'Егидио.

Ватиканът не плаща данъци и няма публичен дълг. Той съществува благодарение на приходите от своите активи и най-вече на даренията на вярващите. Тази тенденция е свързана с необходимостта да се ангажира католическата общественост, твърди Рикарди.

„По тази и други причини са необходими прозрачност на бюджета и организирано управление“, казва той.

Годишните приходи и разходи на Ватикана обаче се оказаха много по-ниски от обявените, а общите му активи са два пъти повече от предварително обявените (около 4 млрд. долара).

Това твърди испанският йезуитски свещеник Хуан Антонио Гереро Алвес, ръководител на Секретариата за икономиката, създаден от папа Франциск в началото на икономическата му реформа през 2014 г.

За да контролира прекомерните разходи, Ватиканът е започнал да продава активи на стойност 20-25 млн. долара всяка година.

„Тези проблеми трябва да бъдат решени и не е ясно как църквата, която наблюдава намаляване на броя на вярващите в най-развитите икономики, може да генерира ресурсите, от които се нуждае, за да се издържа“, казва експертът по въпросите на Ватикана Джон Алън-младши.

Но дори и броят на щедрите енориаши да намалява в най-развитите страни, особено в Европа и Съединените щати, където отливът на вярващи е най-забележим, има страни, в които Католическата църква е изключително богата.

Най-богатите епархии

Най-забележителният член на този списък на милионерите е Германия. Там цари благоденствие благодарение на „kirchensteuer“ - църковен данък, който се събира директно от членовете на признати от държавата религиозни общности като Католическата църква.

Общинският данък се състои от процент от облагаемия доход на гражданите, който варира от 8% до 9% в зависимост от федералната провинция.

През 2023 г. Църквата ще получи приблизително 7,4 млрд. долара от този данък, което е с 5% по-малко от предходната година, когато са събрани 7,77 млрд. долара.

Въпреки тези впечатляващи цифри, спадът на приходите тревожи католическата йерархия, защото е пряко свързан с отлива на вярващи.

Повтарящите се кризи, които подкопават имиджа на Църквата в Германия, са отчасти виновни за намаляването на броя на вярващите.

През 2013 г. излезе наяве скандал, в който беше замесен тогавашният епископ на Лимбург Франц-Петер Тебарц ван Елст. Разходите за построяването на неговия епископски дворец нарастват от 5,7 млн. долара до поне 35 млн. долара за пет години, което предизвиква криза, засегнала цялата Католическа църква в Германия.

Подобни разходи накараха много германци да поставят под въпрос богатството на Църквата.

Под натиска на пресата половината от 27-те германски епархии направиха публично достояние имуществото си. След това гражданите откриха, че не познават всички цифри.

Всъщност, въпреки че епископите трябва да публикуват отчетите си, финансите на Църквата остават поверителни. Освен обикновените недвижими имоти, тя притежава десет банки, няколко застрахователни компании, 70 хотела, големи компании за управление на имоти и няколко медии.

Само Кьолнската епархия, която е една от най-богатите в света, оценява нетната си стойност на близо 5 милиарда долара през 2023 г.

През същата година тя е събрала 744 млн. долара от църковни данъци, което представлява 70 % от общия ѝ годишен доход.

Тази операция за прозрачност позволи на обществеността, макар и по ограничен начин, да научи малко повече за личния живот на германските католически духовници.

Епископ Тебарц ван Елц например има вана за 17 000 долара, докато кардинал Райнхард Маркс, архиепископ на Мюнхен, живее в грандиозен бароков дворец, чиято реставрация струва 9,9 млрд. долара, три четвърти от които са платени от данъкоплатците.

Самият Райнхард Маркс разполага, наред с други неща, с BMW 730 с шофьор. На много германски католици им е било трудно да приемат, че парите им отиват за такива луксозни покупки.

„Нито една собственост на Католическата църква не е регистрирана на името на физическо лице, т.е. на свещеник, епископ, кардинал или друг духовник“, твърди отец Антонио Лисабоа Лустос, професор по теология и експерт по религиозни изследвания.

Експертът признава, че сред неговите събратя се срещат отклонения от нормата и че подобен лукс, гордост и показно богатство не съответстват на принципите на християнството.

„Това често се случва, но не бива да забравяме, че Църквата е съставена от хора, които са способни да правят грешки“, твърди Лустоса. „Във всеки случай Исус Христос е проповядвал, а папа Франциск е затвърдил идеята за запазване на скромността и простотата."

Съединените щати

Църквата в Съединените щати, друга страна, която допринася значително за бюджета на Ватикана, не остава по-назад. Там католическата йерархия притежава обширни активи, включително такива известни университети като Нотр Дам в Индиана (с приходи от 1,76 млрд. долара) и Джорджтаун във Вашингтон (с приходи от 1,92 млрд. долара), както и болници и училища.

Въпреки че няма задължителен църковен данък, Църквата получава значителни частни дарения. Американските религиозни лидери събират около 10 млрд. долара годишно под формата на дарения и притежават недвижими имоти и финансови активи.

Струва си да се има предвид, че в американската църква има най-голяма концентрация на вярващи от консервативното католическо крило, които остават в тясна връзка с радикалната десница.

Сметки в Бразилия

В Бразилия, страната с най-голям брой католици в света, Църквата също има голямо влияние и значителни активи.

Точни финансови данни не са налични, тъй като не съществува финансов отчет за цялото правителство, което затруднява получаването на пълна картина на финансите на Църквата. Но това, което се знае, е, че бразилските епархии управляват широка мрежа от енории, училища, болници и университети.

Те също така получават дарения от вярващите и се ползват с данъчни облекчения.

В Бразилия се намира и най-голямото и второ по посещаемост светилище на Дева Мария в света - Националното светилище на Дева Мария от Апаресида, разположено в Апаресида, дълбоко в щата Сао Пауло. Според данни, предоставени от самите епархии и експерти по религиозен туризъм, то се счита за най-богатото в света по отношение на финансовите ресурси.

Светилището се посещава от около 10 млн. поклонници годишно, които харчат средно по 21 долара на ден, което носи около 240 млн. долара годишно за града с население от едва 35 000 души. 

Франция не е в списъка на страните с най-голям брой католици в света. Понастоящем 29% от французите се смятат за католици, а преди десетилетие този процент е бил 70%. Но в страната се намира третата най-посещавана католическа църква в света - катедралата Нотр Дам в Париж.

Преди пожара през 2019 г., който принуди катедралата да бъде затворена за пет години, тя е била посещавана от около 13,6 милиона души годишно, изпреварвайки туристически атракции като Айфеловата кула и Лувъра.

Възстановяването на катедралата изискваше международно сътрудничество и значителни инвестиции. Реставрацията на готическата църква, построена преди девет века, струва около 800 млн. евро и събира почти 1 млрд. долара благодарение на даренията на около 340 000 души от 150 държави.

Подобни цифри съответстват на размера на активите, които поддържат институция като Католическата църква, която има огромна структура от хиляди служители и духовници по целия свят, университети, музеи, болници и стотици благотворителни организации.

По време на посещението на папа Бенедикт XVI в Бразилия през 2007 г., според информация, публикувана от архиепископията по това време, месечните приходи на базиликата са варирали от 70 до 90 млн. долара, главно благодарение на дарителска кампания.

В интервю за редактора на „Кориере дела Сера“ Феручо де Бортоли през 2014 г. папа Франциск заяви, че проблемът не е толкова в размера на това състояние, колкото в липсата на прозрачност по финансовите въпроси.

Запитан за богатството и излишъците на Църквата, Франциск каза: „Исус казва, че не можем да служим на двама господари: на Бога и на богатството. И когато бъдем съдени на Страшния съд, ще бъде взета предвид близостта ни до бедността. Бедността ни отдалечава от идолопоклонството и отваря вратата към Провидението“. І БГНЕС