Руската компания „Газпром“ тихо отложи плановете си за разработване на нов център за разпределение на газ в Турция, затваряйки вратата за потенциална възможност да си възвърне позициите на европейските пазари, загубени след нахлуването в Украйна, съобщава „Блумбърг“.

С излизането от строя на газопроводите „Северен поток“ към Германия и изтичането на срока за транзита на газ през Украйна през 2024 г., „Газпром“ проучваше Турция – която вече е свързана с два големи руски газопровода – като начин да се върне в Европа, която беше най-големият й експортен пазар. Но след месеци на обмисляне на варианти, компанията стигна до заключението, че това не е осъществимо и до голяма степен е спряла работата, казаха запознати с въпроса.

В резултат на това „Газпром“ загуби възможността да възстанови поне част от доставките на газ за Европа, които преди това носеха около 8 милиарда долара приходи на месец. Въпреки това, според източници, някои в компанията от самото начало са били скептични, че турският план ще проработи.

През октомври 2022 г., само няколко седмици след мистериозната експлозия на газопроводите „Северен поток“, Путин за първи път обяви идеята за създаване на газоразпределителен център в Турция. Тъй като енергийното влияние на Кремъл в региона бързо намалява, той очерта план, според който Турция един ден ще получава количества, равни на капацитета на повредения газопровод „Северен поток“, около 55 милиарда кубически метра годишно. Проектът ще изисква скъпи допълнителни газопроводи през Черно море, но ще бъде „икономически изгоден“ и по-безопасен от другите европейски маршрути, каза той.

Идеята за турски център не е дошла от „Газпром“ и вероятно е възникнала в политическите кръгове, близки до Кремъл, казаха запознати с въпроса. Мениджърите на компанията първоначално били изненадани да чуят Путин да промотира публично концепцията, каза един от тях. Въпреки това, експортният отдел на газовата компания започнал активно да работи по плана.

За някои служители на държавния руски газов гигант, особено тези, които работят в търговския отдел на „Газпром Експорт“, идеята за турски хъб изглеждаше като ново начало и начин да се заемат с нещо, след като загубиха такава голяма част от международния пазар на компанията, заяви източник. Предложението получи подкрепа и в Турция, която е нетърпелива да се превърне в регионален център за търговия с газ със собствен ценови индекс.

Въпреки интереса на Анкара и уверенията на Москва през 2022 и 2023 г., че преговорите ще отнемат само няколко месеца, проектът не е напреднал.

Докато „Газпром“ проучваше подробностите на предложението, интересът му намаляваше. Според първоначалните дискусии Турция планираше да продава газа, доставян до хъба, а „Газпром“ да действа само като доставчик, казаха хора, запознати с преговорите. Според тях руската компания не е искала да даде на Турция толкова голям контрол.

Един от източниците заяви, че капацитетът на турските газопроводи към Гърция и България, които са членки на ЕС, е твърде ограничен, за да поеме значителни допълнителни доставки. Такъв ограничен потенциал за трансгранични потоци подкопава перспективата за пълноценен турски хъб със собствен ценови индекс, заяви източникът.

Миналата година, по време на среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, Путин повтори, че турската идея все още е на дневен ред и ще спомогне за създаването на „балансирани ценови механизми“ за руския газ. Въпреки това, вече имаше признаци, че амбициите отслабват, тъй като той преди това беше изключил възможността за съхранение на големи количества руски газ в Турция, което е предпоставка за създаването на голям хъб.

Ръководителите на „Газпром“ отдавна са престанали да обсъждат турския хъб както вътрешно, така и на срещи с правителствени служители, казват източници.

Позицията на Турция по отношение на плановете за газовия хъб не се е променила и страната остава готова да сътрудничи на Русия в рамките на съвместно предприятие за тази инициатива, според пожелал анонимност турски служител, запознат с въпроса. Въпреки това, както признава служителят, процесът е забавен за известно време.

Отлагането на проекта не засяга настоящата дейност на „Газпром“ с Турция, която остава един от най-големите купувачи на неговия газ. Въпреки това, това показва, че Русия, някога най-големият доставчик на тръбопроводен газ за Европа, има малки шансове да възвърне влиянието си в региона в настоящия политически климат, коментира „Блумбърг“. І БГНЕС