Турската енергийна дипломация е съсредоточена върху три основни цели: осигуряване на сигурност на доставките, увеличаване на производството на енергия и насърчаване на предвидими пазари.

В класически план сигурността на доставките означава наличие на достатъчно енергия за задоволяване на националните нужди, което може да се постигне както чрез внос, така и чрез вътрешно производство или дори чрез експортни възможности. В този контекст, газовата дипломация на Турция укрепва енергийните си отношения с Русия и Европа, разширявайки се отвъд въглеводородите в по-широки области на сътрудничество. Европейските страни, от своя страна, преминават към неруски въглеводороди в краткосрочен и средносрочен план и към зелена енергия в дългосрочен план. Турция има потенциала да допринесе и за двете цели, при условие че продължи да разработва силни политики, които подкрепят технологичните иновации и енергийния преход.

Днес Турция вече не е просто вносител на природен газ. Тя се е утвърдила както като производител, така и като износител. Един от най-важните етапи в пътя на Турция към енергийна независимост е газовото находище Сакария, където производството се увеличава бързо. След включването на черноморския газ в националната мрежа на 20 април 2023 г. се полагат непрекъснати усилия за увеличаване на производството. Тези усилия са ясно отразени в данните за производството.

На 21 април 2023 г. дневният добив е бил 4 милиона кубически метра. До 29 април 2024 г. тази цифра се е увеличила до 4,5 милиона кубически метра. Два месеца по-късно, на 30 юни 2024 г., производството достига 5,5 милиона кубически метра на ден, а до 17 август 2024 г. достига 6 милиона кубически метра. До края на 2024 г. дневното производство се е увеличило до 7 милиона кубически метра. Днес то е достигнало приблизително 9,5 милиона кубически метра.

Платформа „Осман Гази“
Турция започна да произвежда енергия, използвайки значително по-модерни технологии. Ключов компонент на този технологичен скок е „Осман Гази“ – първата плаваща платформа за добив на природен газ в Турция. Очаква се платформата да подобри значително възможностите на Турция в областта на морската енергетика, като създаде поле за експериментиране в производството на морска енергия и увеличи вътрешния инженерен капацитет в тази област.

„Осман Гази“ отплава от Босфора на 29 май 2025 г. по пътя към газовото находище „Сакария“ в Черно море. Платформата се счита за една от най-модерните и конкретни стъпки в усилията на Турция да си осигури енергийна независимост. С дължина 298,5 метра, ширина 56 метра и дълбочина 29,5 метра, платформата има капацитет за 140 души персонал и може да преработва до 10 милиона кубически метра природен газ дневно. Тя ще извлича газ от 12 подводни кладенеца, ще го преработва на борда и ще предава пречистения газ директно до бреговата инсталация във Филиос. Този подход ще намали значително натоварването на бреговите газопреработвателни заводи, ще ускори производствените срокове и ще повиши общата ефективност. Проектът има стратегическа стойност по отношение на увеличаване на производствения капацитет и намаляване на зависимостта от вносни енергийни ресурси.

Понастоящем находището в Сакария произвежда приблизително 9,5 милиона кубически метра на ден. С пускането в експлоатация на платформата "Осман Гази" се очаква дневното производство да се увеличи до 20 милиона кубически метра, което е достатъчно, за да задоволи потребностите от природен газ на около 8 милиона домакинства. Платформата ще работи в Черно море в продължение на 20 години, допринасяйки значително за дългосрочната енергийна сигурност на Турция. Очаква се увеличеното вътрешно производство да намали разходите в чужда валута за внос на енергия, което ще спомогне за намаляване на дефицита по текущата сметка. Платформата трябва да пристигне в пристанището на Филиос на 1 юни 2025 г. След интеграционните работи се планира да започне офшорно производство на газ до средата на 2026 г. Този процес представлява техническо постижение и промяна в рамката на енергийната политика на Турция.

Директно използване на газ за вътрешни нужди

В световен мащаб съществуват множество плаващи съоръжения за добив на природен газ, които служат като важни инструменти за страните, които се стремят да развиват морски енергийни ресурси. Сред най-забележителните е Prelude FLNG, експлоатирано от Shell край бреговете на Австралия. С дължина 488 метра, то е най-голямото плаващо съоръжение за производство на втечнен природен газ в света, способно да произвежда приблизително 5,3 милиона тона втечнен природен газ годишно. Подобно на това, платформата Coral Sul FLNG край бреговете на Мозамбик, експлоатирана от италианската енергийна компания Eni, има годишен производствен капацитет от 3,4 милиона тона втечнен природен газ. Норвежката платформа Aasta Hansteen Spar, експлоатирана от Equinor, е плаваща инсталация за природен газ с височина 198 метра (649,61 фута). В Западна Африка платформата Greater Tortue Ahmeyim FPSO, експлоатирана от BP край бреговете на Сенегал и Мавритания, може да преработва около 500 милиона стандартни кубически фута газ дневно. Междувременно Ichthys FPSO, експлоатирана от японската компания Inpex край бреговете на Австралия, произвежда около 8,9 милиона тона LNG годишно.

Важно е да се отбележи, че макар тези съоръжения да отразяват най-модерните плаващи технологии, те служат предимно за втечняване и износ на природен газ под формата на втечнен природен газ. За разлика от тях, платформата "Осман Гази" в Турция е проектирана да извлича и преработва природен газ в открито море и да го доставя директно до брега без втечняване. Тази ключова функционална разлика подчертава уникалната роля на "Осман Гази" в енергийната програма на Турция. За разлика от глобалните FLNG, които подкрепят международната търговия, „Осман Гази“ е директен канал за използване на газ за вътрешни нужди, което повишава енергийната суверенност на Турция. Въпреки това, подчертаването на глобални примери остава актуално, тъй като илюстрира интеграцията на Турция в глобалната технологична тенденция в производството на газ в открито море, като същевременно прокарва свой собствен път с национална стратегия, фокусирана върху самодостатъчност, а не върху износ на втечнен природен газ. Тази разлика не само предотвратява погрешни представи, но и показва ангажимента на Турция към изграждането на местен капацитет в енергийните технологии.

В перспектива Турция е готова да играе решаваща роля в глобалния енергиен пейзаж през следващите 5 до 10 години. Световните енергийни нужди ще продължат да растат. Въпреки че изграждането на европейски енергийни коридори остава предизвикателство, то не е невъзможно. Във всеки сценарий геостратегическото местоположение на Турция гарантира, че тя ще остане в центъра на бъдещите енергийни планове. Благодарение на инвестициите си в инфраструктура и технологии, Турция е на прага да се превърне в енергиен център в следващите 10 до 15 години.

Текущите регионални конфликти, като войната в Газа на Израел или войната между Русия и Украйна, няма да продължат вечно. Когато тези конфликти приключат, енергийната инфраструктура, която Турция е развила, ще изстреля страната в изцяло ново измерение в глобалния енергиен пейзаж, трансформация, подобна на квантов скок. В момента това може да изглежда утопично, но същото се казваше, когато за първи път беше предложено Турция да служи като коридор за газ от Азербайджан, Туркменистан или дори Иран, за да достигне европейските пазари. Днес това е станало реалност. Европейският съюз трябва да основава отношенията си с Турция на взаимно съгласувана рамка. Геостратегическото положение на Турция е в съответствие с нейната цел да се превърне в определящ фактор на пазара на природен газ.  I БГНЕС 

------------------------

Анализ на турския енергиен експерт Гьокче Атаман