Въпреки че формите на управление, идеологиите, интересите и възможностите им се различават, всички тези ревизионистични сили искат да утвърдят авторитарно управление у дома и да утвърдят сфери на влияние в чужбина. Всички те желаят да разрешават териториални спорове чрез принуда или сила и да въоръжават икономическата и енергийната зависимост на други държави. И всички те се стремят да подкопаят основите на силата на Съединените щати: тяхното военно и технологично превъзходство, доминиращата им валута и несравнимата им мрежа от съюзи и партньорства. Въпреки че тези държави не са ос и администрацията ясно заяви, че не се стреми към блокова конфронтация, изборът, който правят тези ревизионистични сили, означава, че трябва да действаме решително, за да предотвратим този резултат.
Когато президентът Джо Байдън и вицепрезидентът Камала Харис встъпиха в длъжност, тези ревизионистични сили вече агресивно оспорваха интересите на САЩ. Тези държави вярваха, че Съединените щати са в необратим упадък у дома и са разделени от приятелите си в чужбина. Те виждаха една американска общественост, която е загубила вярата си в правителството, една американска демокрация, която е поляризирана и парализирана, и една американска външна политика, която подкопава самите съюзи, международни институции и норми, които Вашингтон е изградил и отстоявал.
Президентът Байдън и вицепрезидентът Харис следваха стратегия за обновяване, съчетавайки историческите инвестиции в конкурентоспособността у дома с интензивна дипломатическа кампания за съживяване на партньорствата в чужбина. Те смятаха, че тази двустепенна стратегия е най-добрият начин да се разсеят предположенията на конкурентите, че Съединените щати са в упадък и са неуверени. Това бяха опасни предположения, тъй като те щяха да накарат ревизионистите да продължат да подкопават свободния, отворен, сигурен и проспериращ свят, към който се стремят Съединените щати и повечето държави. Това е свят, в който държавите са свободни да избират своите пътища и партньори и в който глобалната икономика се определя от честна конкуренция, откритост, прозрачност и широки възможности. Свят, в който технологиите дават възможности на хората и ускоряват човешкия прогрес. Свят, в който се спазва международното право, включително основните принципи на Устава на ООН, и се зачитат универсалните права на човека. Свят, който може да се развива, за да отразява новите реалности, да дава гласност на новите гледни точки и участници и да посреща общите предизвикателства на настоящето и бъдещето.
Стратегията на администрацията на Байдън постави Съединените щати в много по-силна геополитическа позиция днес, отколкото преди четири години. Но работата ни не е завършена. Съединените щати трябва да запазят твърдостта си при различни администрации, за да разклатят предположенията на ревизионистите. Тя трябва да е готова ревизионистките държави да задълбочат сътрудничеството помежду си, за да се опитат да компенсират разликата. Трябва да поддържат ангажиментите си към своите приятели и доверието в тях. И трябва да продължи да печели доверието на американския народ в силата, целта и стойността на дисциплинираното американско лидерство в света.
Отново в играта
Стратегическата годност на Съединените щати до голяма степен се основава на тяхната икономическа конкурентоспособност. Ето защо президентът Байдън и вицепрезидентът Харис поведоха демократите и републиканците в Конгреса при приемането на законодателство за извършване на исторически инвестиции за модернизиране на инфраструктурата, укрепване на индустриите и технологиите, които ще бъдат двигател на XXI век, презареждане на производствената база, стимулиране на научните изследвания и ръководене на глобалния енергиен преход.
Тези вътрешни инвестиции бяха първият стълб на стратегията на администрацията на Байдън и помогнаха на американските работници и предприятия да развият най-силната американска икономика от 90-те години насам. БВП на Съединените щати е по-голям от този на следващите три държави, взети заедно. Инфлацията е спаднала до едни от най-ниските нива сред развитите икономики в света. Безработицата се задържа на ниво от 4 % или под него за най-дълъг период от повече от 50 години. Благосъстоянието на домакинствата е достигнало рекордно високи стойности. И макар че все още твърде много американци се борят да свържат двата края, а цените все още са твърде високи за много семейства, възстановяването намали бедността и неравенството и разпространи ползите си сред повече хора и на повече места.
Тези инвестиции в американската конкурентоспособност и в успеха на възстановяването на Съединените щати са силно привлекателни. След като Конгресът прие Закона за CHIPS и Закона за намаляване на инфлацията през 2022 г. - най-големите досега инвестиции в климата и чистата енергия - южнокорейската компания Samsung се ангажира с десетки милиарди долари за производство на полупроводници в Тексас. Японската Toyota задели милиарди долари за производството на електрически превозни средства и батерии в Северна Каролина. Всичките пет най-големи производители на полупроводници в света обещаха да изградят нови заводи в САЩ, като инвестират 300 млрд. долара и създадат над 100 000 нови работни места в САЩ.
Понастоящем Съединените щати са най-големият получател на преки чуждестранни инвестиции в света. Те са и най-големият доставчик на преки чуждестранни инвестиции, което показва ненадминатата сила на американския частен сектор да разширява икономическите възможности по света. Тези инвестиции са от полза не само за американските работници и общности. Те също така намаляват зависимостта на Съединените щати от Китай и други ревизионисти и правят страната по-добър партньор на държави, които също искат да намалят своите зависимости.
Въпреки че някои приятели в началото се притесняваха, че вътрешните инвестиции и стимули на администрацията на Байдън ще застрашат икономическите им интереси, с времето те видяха как американското обновление може да се отрази в тяхна полза. То повиши търсенето на техните стоки и услуги и катализира собствените им инвестиции в чипове, чисти технологии и по-устойчиви вериги за доставки. То позволи на Съединените щати и на техните приятели да продължат да стимулират технологичните иновации и да определят технологични стандарти, които са от решаващо значение за гарантиране на тяхната обща сигурност, ценности и благосъстояние.
Партньори за мир
Вторият стълб на стратегията на администрацията на Байдън беше да се съживи и преосмисли мрежата от взаимоотношения на Съединените щати - да се даде възможност на Вашингтон и партньорите му да обединят силите си за постигане на обща визия за света и да се конкурират енергично, но отговорно с онези, които се опитват да я подкопаят.
Да се конкурираме енергично означава да използваме всички инструменти на американската власт за постигане на американските интереси. Това означава засилване на силовия потенциал на САЩ, военните и разузнавателните способности, инструментите за санкциониране и контрол на износа, както и механизмите за консултации със съюзници и партньори, така че страната да може надеждно да възпира агресията и, ако е необходимо, да се защитава от нея. Макар че Вашингтон не се стреми да се изкачва по стълбата на ескалационните действия, той трябва да се подготви за по-голям риск и да го управлява.
Същевременно отговорната конкуренция означава поддържане на канали за комуникация, за да се предотврати преминаването на конкуренцията в конфликт. Това означава да се изясни, че целта на Съединените щати не е смяна на режима и че дори и двете страни да се конкурират, те трябва да намерят начини за съвместно съществуване. Това означава да се търсят начини за сътрудничество, когато то е в полза на националния интерес. И означава да се конкурират по начини, които са от полза за сигурността и просперитета на приятелите, вместо да бъдат за тяхна сметка.
Китай е единствената страна, която има намерение и средства да промени международната система. Президентът Байдън ясно заяви още в началото, че ще разглеждаме Пекин като „предизвикателство за Съединените щати“ - техният най-значим дългосрочен стратегически конкурент. Предприехме решителни усилия за защита на най-напредналите технологии на Съединените щати, за защита на американските работници, компании и общности от нелоялни икономически практики и за противодействие на нарастващата агресия на Китай в чужбина и репресиите у дома. Създадохме специални канали с приятели, за да споделим оценката на Вашингтон за икономическите рискове и рисковете за сигурността, породени от политиките и действията на Пекин. Въпреки това възобновихме комуникацията между военните и подчертахме, че сериозните разногласия с Китай няма да попречат на Съединените щати да поддържат силни търговски отношения със страната. Също така няма да допуснем търканията в американско-китайските отношения да попречат на сътрудничеството по приоритети, които са от значение за американския народ и останалата част от света, като справяне с изменението на климата, спиране на потока от синтетични наркотици и предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия.
Що се отнася до Русия, не сме имали илюзии относно реваншистките цели на президента Владимир Путин или възможността за „рестартиране“. Не се поколебахме да действаме решително срещу дестабилизиращите действия на Москва, включително нейните кибератаки и намеса в американските избори. В същото време работихме за намаляване на ядрената опасност и риска от война чрез удължаване на срока на действие на договора Нов СТАРТ и стартиране на диалог за стратегическа стабилност.
Бяхме също толкова прозорливи и по отношение на Иран и Северна Корея. Засилихме дипломатическия натиск и укрепихме военната позиция на САЩ, за да възпрем и ограничим Техеран и Пхенян. Едностранното и погрешно излизане на администрацията на Тръмп от ядрената сделка с Иран освободи ядрената програма на Техеран от ограничението ѝ, подкопавайки сигурността на САЩ и техните партньори. Ние показахме на Иран, че има път към взаимно връщане към спазване на правилата - ако Иран е готов да го поеме - като същевременно запазим строгия режим на санкции и ангажимента си, че на Иран никога няма да бъде позволено да се сдобие с ядрено оръжие. И ясно заявихме готовността си да започнем преки преговори със Северна Корея, но също така и че няма да се подчиним на нейните саблени дрънканици или предварителни условия.
Ангажиментът на администрацията на Байдън да се конкурира енергично, но отговорно в тази насока, премахна претекста на ревизионистите, че Съединените щати са пречка за поддържането на международния мир и стабилност. Освен това той спечели на Съединените щати по-голямо доверие от страна на техните приятели - и заедно с това по-силни партньорства.
Работихме, за да реализираме пълния потенциал на тези партньорства по четири начина. Първо, отново се ангажирахме с основните съюзи и партньорства на страната. Президентът Байдън увери съюзниците от НАТО, че Съединените щати ще спазят обещанието си да третират нападението срещу един като нападение срещу всички; потвърди отново железните ангажименти за сигурност на страната към Япония, Южна Корея и други съюзници в Азия; и възстанови ролята на Г-7 като ръководен комитет на напредналите демокрации в света.
Второ, ние придадохме нова цел на съюзите и партньорствата на САЩ. Издигнахме на по-високо ниво Четворката - партньорството с Австралия, Индия и Япония - и предприехме конкретни стъпки за реализиране на споделена визия за свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион - от укрепване на морската сигурност до производството на безопасни и ефективни ваксини. Стартирахме дейността на Съвета по търговия и технологии между САЩ и ЕС, който обединява най-голямото икономическо партньорство в света, за да формира глобални стандарти за нововъзникващите технологии и да защити най-чувствителните иновации на САЩ и Европа. Повишихме амбицията на важни двустранни отношения, като стратегическото партньорство между САЩ и Индия, и съживихме регионалния ангажимент, като президентът Байдън организира срещи на високо равнище с лидери от Африка, Латинска Америка, тихоокеанските острови и Югоизточна Азия.
Трето, ние обединяваме съюзниците и партньорите на САЩ по нови начини в различни региони и по различни въпроси. Стартирахме Индо-тихоокеанската икономическа рамка, която обединява 14 държави, представляващи 40 % от световния БВП, за изграждане на по-сигурни вериги за доставки, борба с корупцията и преход към чиста енергия. Създадохме AUKUS - тристранно партньорство в областта на отбраната, чрез което Австралия, Обединеното кралство и Съединените щати се обединиха за изграждането на атомни подводници и задълбочаване на научното, технологичното и индустриалното си сътрудничество.
Четвърто, създадохме нови коалиции за справяне с нови предизвикателства. Сплотихме различни правителства, международни организации, предприятия и групи на гражданското общество, за да произведем и разпространим стотици милиони безплатни ваксини COVID-19, да сложим край на острата фаза на пандемията, да спасим човешки животи и да укрепим капацитета на света за предотвратяване и реагиране на бъдещи извънредни ситуации в здравеопазването. Стартирахме глобална коалиция за справяне с бича на незаконните синтетични наркотици и общорегионално усилие за споделяне на отговорността за историческите миграционни предизвикателства в Западното полукълбо.
При изграждането на тези и други коалиции администрацията на Байдън винаги се е обръщала първо към другите демокрации. Ето защо президентът инициира Срещата на върха за демокрация, която събира демократични лидери и реформатори от всички региони. Но ако целта е да се решат проблемите, пред които е изправен американският народ, демокрациите не могат да бъдат единствените партньори на Съединените щати. Развиващите се възможности и рискове, свързани с изкуствения интелект, например, трябва да бъдат разгледани чрез множество коалиции, които включват и недемократични държави, стига те да искат да постигнат резултати за своите граждани и да са готови да помогнат за решаването на общите предизвикателства. Ето защо администрацията на Байдън работи с останалите държави от Г-7 за разработване на рамки за управление на изкуствения интелект, а след това поведе над 120 държави - включително Китай - към Общото събрание на ООН, за да изработи и приеме първата в историята на ООН резолюция за използване на изкуствения интелект за добри цели. И затова администрацията изработи рамка за отговорно разработване и използване на ИИ за военни цели, която беше подписана от повече от 50 държави. | БГНЕС
-------
Прочетете и част втора със заглавие : "Блинкен: Стратегическите съюзи на САЩ срещу ревизионистките сили".
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, "Форин Афеърс".