Положението на Европа в ракетната сфера става все по-нестабилно — усилията й в областта на противовъздушната отбрана не успяват да се справят с нарастването на руския арсенал от балистични и крилати ракети, както и ударни дронове. С началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна производството на руски ракети и безпилотни летателни апарати рязко се увеличи.

За опасното изоставане на европейския военно-промишлен комплекс пише изследователят от проекта Oslo Nuclear Project на Университета в Осло Фабиан Хофман. В своите статии на платформата Substack той сравнява обемите на производството на руски настъпателни оръжия и противоракетни системи в Европа и САЩ.

Би Би Си обобщи математическите изчисления и заключенията на учения.

Балистични ракети

В момента Русия произвежда два типа балистични ракети с конвенционално въоръжение, които могат да бъдат използвани в бойни сценарии между Русия и НАТО: ракети с малък обсег 9М723, изстрелвани от земята с помощта на комплекса „Искандер-М”, и ракети с среден обсег Х-47М2 „Кинжал”, изстрелвани от въздуха.

Според данни на Главната разузнавателна служба на Министерството на отбраната на Украйна (ГУР), в момента Русия произвежда годишно общо от 840 до 1020 балистични ракети с малък и среден обсег 9М723, базирани на земята, и Х-47М2 „Кинжал“, базирани във въздуха. В сравнение с предишните оценки, публикувани от ГУР през декември 2024 г., производството на ракети „Кинжал“ е нараснало с около 15–40 процента.

Хофман уточнява, че към момента е невъзможно да се проведе независима проверка на тези данни. Въпреки това, тяхната достоверност се потвърждава от наблюдаваното разширяване на капацитета за производство на ракети в Русия, както и от увеличаването на броя на балистичните ракети, използвани ежемесечно.

Европейската система за противоракетна отбрана

Реакцията на Европа на нарастващата заплаха от Русия под формата на балистични ракети е фокусирана почти изцяло върху противоракетната отбрана.

От февруари 2022 г. все повече европейски държави поръчват системи за противоракетна отбрана и ракети-прехващачи. Двете най-широко закупувани системи са американската MIM-104 Patriot и френско-италианската SAMP/T.

Patriot използва противоракетни ракети PAC-3 MSE и PAC-2 GEM-T, а SAMP/T – противоракетни ракети Aster 30. Производството на западни противоракетни ракети обаче не може да се сравни с производството на руски балистични ракети нито днес, нито в обозримо бъдеще, посочва Хофман.

Числата не се връзват

Според Хофман, тези цифри в сравнение с предвоенните години са нелоши. Въпреки това, настоящият годишен обем на производство, който възлиза на около 850–880 противоракетни ракети Patriot, едва надвишава минималната прогноза за годишното производство на балистични ракети 9М723 и Х-47М2 „Кинжал“, която възлиза на 840 ракети.

Има още три неприятни обстоятелства.

Първо, Patriot е продукт с глобална клиентска база, включваща армията на САЩ, както и многобройни клиенти в Близкия Изток и Азия. Това означава, че Европа няма да получи всички налични ракети Patriot.

Второ, след предаването на стотици ракети-прехватчици на Украйна, европейските арсенали са празни, а сроковете за производство на нови са дълги. Например, първите доставки по поръчка на НАТО PAC-2 GEM-T се очакват през 2027 г., три години след подаването на поръчката, а завършването на производството е планирано за 2033 г.

Трето, ракетите Patriot в Украйна се представиха добре, но не безупречно. За висока вероятност на прехващане – над 90% – може да се наложи да се отделят за всяка цел най-малко две, а понякога и три противоракетни ракети.

Тоест, ако европейските страни от НАТО получат средно 400–500 противоракетни ракети Patriot в близките години, но ще отделят по две за всяка цел на балистична ракета, то с помощта на противоракетните ракети Patriot ще може да се поразяват ежегодно само 200–250 балистични ракети. И това при условие, че противоракетните ракети Patriot няма да се използват за поразяване на други цели, например за самоотбрана.

„Числата не се връзват“, отбелязва изследователят.

Patriot не е единствената система за противоракетна отбрана, достъпна за европейските страни. Някои разчитат на френско-италианската ЗРК SAMP/T, в която се използват противоракетни ракети Aster 30. За разлика от Patriot, почти всички произведени в близките години прехващачи Aster 30B1/B1NT ще останат в Европа.

Въпреки това, както многократно е посочвано в украинските доклади, противоракетните ракети Aster 30 отстъпват по ефективност на противоракетните ракети Patriot PAC-2 и особено PAC-3, което изисква още по-голям брой прехващачи. Изхождайки от обемите на производство, това намалява годишния брой балистични ракети, които могат да бъдат ефективно унищожени, до 95–110, а може би и по-малко.

В крайна сметка, пише Фабиан Хофман, годишният потенциал на противоракетната отбрана на Европа, изхождайки от принципа „две ракети за една цел“, към днешна дата възлиза на приблизително 235 до 299 балистични ракети с малък и среден обсег. Това контрастира рязко с 840–1020 балистични ракети 9М723 и Х-47М2 „Кинжал“, които Русия произвежда ежегодно.

Освен това тези цифри не казват нищо за съотношението между разходите за противоракетна отбрана и ударните възможности. Цената на ракетите-прехващачи Aster 30 и Patriot е от 2 до 4 милиона долара всяка, което значително надвишава разходите на Русия за обикновени балистични ракети.

Трябва да се има предвид, че тези изчисления не отчитат допълнителните заплахи – значителните производствени мощности на Русия за производство на крилати ракети и безпилотни летателни апарати с голям обсег.

Все повече и по-скъпо

Руската армия засили атаките срещу Украйна с помощта на безпилотни летателни апарати с голям обсег, като изстреля над 1800 дрон „Герань-2“ (руската версия на иранския Shahed-136) и фалшиви цели само за една седмица, достигайки пик от 728 удара на 9 юли.

Русия усъвършенства „шахедите“, като им монтира по-мощна бойна част – до 90 кг, по-бързи двигатели, система за насочване в крайната част на траекторията (електронно-оптични и инфрачервени самонасочващи се глави) и подобрена защита от смущения. Цената на производството също нараства, според данни на Хофман, цената на един руски „Герани“ се приближава до 100 хиляди долара за бройка.

Съобщава се, че до средата на 2025 г. производствените мощности за безпилотни летателни апарати в Русия са надхвърлили 30 хиляди единици годишно, което позволява редовно да се атакува Украйна с 500–700 безпилотни летателни апарати на ден, с тенденция към нарастване.

Производството на руски крилати ракети също е нараснало, вероятно сега надхвърля 1500 единици годишно и може да се приближи до 2000, пише Фабиан Хофман. Най-често Русия атакува Украйна с ракети 3M-14 „Калибър“ с морско базиране, Х-101 – с въздушно базиране и 9M728/9M729 – крилати версии на наземния комплекс „Искандер“.

В Русия се произвеждат крилати ракети и от други типове, включително противокорабни варианти, препрофилирани за поразяване на наземни цели, като Х-32, 3М55 „Оникс“ и 3М22 „Циркон“. През 2023 г. на въоръжение на руската армия постъпи Х-69 — подобна на британската Storm Shadow и германската Taurus дозвукова крилата ракета от клас „въздух-земя“ с подобрени характеристики на незабележимост.

Реакцията на Запада

Страните от НАТО увеличиха производството на системи за противовъздушна отбрана, като германската IRIS-T SLM и американско-норвежката NASAMS. Достъпността на прехващачите обаче остава ограничена, а цената им е висока в сравнение с руските безпилотни летателни апарати.

В момента германската отбранителна компания Diehl Defence произвежда около 500–600 ракети-прехващачи IRIS-T SL годишно. С пускането в експлоатация на ново производствено предприятие до 2026 г. се очаква този брой да се увеличи до 800–1000.

NASAMS използва като основен прехващач ракетата AIM-120°C-8 AMRAAM, произведена от американската компания Raytheon. Общият годишен обем на производството им е около 1200 ракети, включително няколко модификации, по-специално AIM-120D-3. Не всички от тях са предназначени за NASAMS, много от тях се използват на изтребители американско производство за водене на въздушен бой.

NASAMS използва и ракетата AIM-9X, която доказа своята ефективност в Украйна срещу безпилотни летателни апарати и крилати ракети. Въпреки по-малкия обсег (15–20 км в сравнение с 35–40 км при AIM-120°C-8), тя е по-евтина, произвеждат се над 1600 броя годишно, като се планира увеличение до 2500.

„Противоракетната отбрана демонстрира висока ефективност, но нейното поддържане в дългосрочен план зависи от мащабирането на производството на ракети-прехващачи“, пише Фабиан Хофман.

Според него, въпреки че в момента производството на руски крилати ракети вероятно надвишава броя на наличните западни прехващачи, тази разлика е малка и се очаква да се намали или напълно да изчезне в близко бъдеще.

Труден избор

Но противодействието на руските безпилотни самолети става все по-актуална и сложна задача поради нарастването на обема на тяхното производство и ефективност.

В момента в западните арсенали липсват ефективни прехващачи за защита от дронове с голям обсег, пише Хофман.

„Това принуждава Украйна – а в случай на бъдещ конфликт и европейските държави – да избират между разхода на ракети-прехватчици, които струват 20 пъти повече от самия дрон, и използването на зенитни оръдия, които не са толкова ефективни. Или да пропуснат дрона и да се примирят с нанесените от него щети“, се казва в статията.

Украйна наистина се нуждае от евтини ракети-прехватчици. Но достъпни решения, като евтини твърдотопливни ракети с малък обсег, се разработват в цяла Европа и при широко приложение могат да променят баланса на силите.

Промяна на стратегията?

Всяка стратегия, основана изцяло на противоракетна отбрана за противодействие на големи ракетни арсенали, по същество е неефективна от гледна точка на разходите, счита Фабиан Хофман. Това не означава, че ПРО не е важна за Европа – напротив, тя трябва да бъде в състояние да защити отделни важни цели, както граждански, така и военни, от руски ракетни удари.

Русия добре разбира, че в момента има превъзходство в областта на конвенционалните ракети и че арсеналите и производствените мощности на противоракетната отбрана на Европа не съответстват на възможностите на Русия в областта на настъпателните удари.

Това означава, че Европа трябва спешно да преразгледа своята ракетна стратегия, счита Фабиан Хофман. „Ако европейските страни от НАТО не могат да възпрат Русия, като дадат да се разбере, че успешно ще се защитят от нападение, те трябва да възпрат Русия, като дадат да се разбере, че всяко нейно нападение ще има неприемлива цена“.

Най-очевидният начин да се направи това е да се разгърне потенциал за контраудар, способен да осигури бърз и равностоен отговор, ако Русия реши първа да нанесе удар по европейски цели, посочва ученият, макар да признава, че такъв преход за европейския континент ще бъде сложен както в индустриално, така и в политическо отношение.

„Европейските арсенали от конвенционални оръжия с голям обсег са изчерпани, а показателите за тяхното производство изостават още повече от показателите за противоракетна отбрана. В същото време стратегиите, основани на наказание, не са част от културата и военната концепция на европейските държави“, пише Фабиан Хофман.

И заключава, че ако възможностите на Русия в областта на конвенционалните оръжия с голям обсег не се намалят по някаква причина, друга алтернатива може и да няма. І БГНЕС