„Гражданското общество“ изглеждаше като бъдещето, когато Студената война приключи. Сега вече не е така.

Статия в списанието „Форин афеърс“, водещият глас на това, което остана от външнополитическия елит на САЩ, беше сурова и за някои дори ужасяваща. „Краят на ерата на НПО-тата?“ гласеше заглавието, а подзаглавието носеше лошата новина: „Как гражданското общество загуби властта си след края на Студената война“.

Авторите Сара Буш и Дженифър Хадън посочиха едно от най-важните международни събития на нашето време. След Студената война групите за защита на човешките права, развитие и демокрация, номинално частни, но често финансирани от западни правителства, придобиха известност и влияние по целия свят.

Тези НПО – неправителствени организации – и техните поддръжници се считат за представители на „гражданското общество“, израз, който често се смесва с обществото като цяло, но на практика означава консенсус на либералните мнения на горната средна класа. „Амнести Интернешънъл“ е стълб на гражданското общество. Националната асоциация на притежателите на оръжие не е.

Групи като „Хюман Райтс Уоч“, „Глобалният фонд за жените“, „Грийнпийс“ и „Оксфам“ събират средства предимно в богатите страни, за да финансират, наред с други неща, усилия за промяна на политиките, предоставяне на правни услуги и изграждане на политически движения в бедните страни в подкрепа на своите цели. Много НПО се финансират от правителствени грантове и често предоставят услуги, вариращи от помощ при бедствия и медицинска помощ до подкрепа за активисти за демокрация, които се борят срещу правителството на страната, в която се намират.

През 90-те години, когато САЩ бяха еднополюсна суперсила и мнозина смятаха, че историята е приключила, неправителствените организации изглеждаха като че ли завладяват света. Автократи от цял свят трепереха от перспективата за „цветни революции“ – бунтове, водени от гражданското общество, които предизвикваха диктатори от Мианмар до Украйна. Примерът на Полша, където движението „Солидарност“, с помощта на Запада, сломи комунистическата власт и спомогна за падането на Варшавския договор, намери отзвук в целия свят. Китайските комунисти видяха как демократичните движения сложиха край на диктатурите в Тайван и Южна Корея и се притесняваха, че заразата може да се разпространи. Историята се насочваше към справедливостта, а НПО-тата я превръщаха в реалност.

Днес нещата не стоят така. Вместо Русия и Китай да се тревожат за либералната инфилтрация от Запада, западните правителства се тревожат за подривна дейност и пропаганда, вдъхновени от Москва и Пекин. „Фрийдъм Хаус“ отбелязва, че 2024 г. е 19-ата поредна година, в която светът става по-малко свободен. Междувременно комбинацията от бюджетни ограничения и политически отпор намалява западната подкрепа за приоритетите, подкрепяни от НПО по целия свят.

Какво се обърка?

Сара Буш и Дженифър Хадън посочват редица причини. С нарастването на влиянието и популярността на НПО, те се разпространиха и започнаха да се конкурират за ресурси. Те започнаха да се идентифицират с противоречиви политически позиции. Имаше обвинения в сексуална експлоатация в Хаити и Демократична република Конго, което нанесе ущърб на репутацията на организации като „Оксфам“ и породи съмнения относно целия сектор. Проучване в 28 страни, проведено от Edelman Trust Barometer, установи, че анкетираните считат бизнеса за почти толкова етичен, колкото НПО, и за много по-компетентен.

Същевременно, отбелязват авторите, промените в международната политика създават по-враждебна среда за амбициозните „арк бендъри“. Докато антидемократични Велики сили като Китай и Русия работят за противодействие на влиянието на прозападните НПО, правителствата на страни като Турция, Индия, Индонезия и Мексико предприемат действия за ограничаване на възможността на външни сили да финансират политически дейности на тяхна територия. Позовавайки се на политолога Супарна Чаудри, г-жа Буш и г-жа Хадън пишат, че повече от 130 страни по света са приели различни ограничения върху дейността на международни и чуждестранно финансирани НПО.

Страните не винаги са глупави или зли, когато правят това. Много от така наречените НПО са финансирани в голяма степен от държавата. Националният фонд за демокрация се финансира предимно от американското правителство. Международната федерация за планирано родителство се финансира в по-голямата си част от правителствата на донорите. Дори когато НПО се финансират от западни фондации и милиардери, не е ясно защо правителствата трябва да позволяват на случайни чуждестранни участници, колкото и мъдри и добронамерени да смятат себе си донорите, да се намесват в техните общества без надзор или контрол.

И двете тенденции са се обърнали. Американската мощ е оспорена в световен мащаб, а либералите от горната средна класа, предизвикани както от популизма на Тръмп отдясно, така и от радикалната социалистическа и идентична политика отляво, са по-малко политически влиятелни и интелектуално последователни, отколкото бяха. Резултатът е, че НПО, отразяващи приоритетите и стремежите на либералния елит, са в хаотично отстъпление в един все по-мрачен свят. І БГНЕС

Уолтър Ръсел Мийд е професор по международни отношения и един от водещите специалисти по геополитика в съвременния свят. Той е автор на популярната статия „Геополитиката се завръща“, която е публикувана от списание „Форин афеърс“ през 2014 г. и преведена на български от БГНЕС. Неговият настоящ анализ е публикуван в „Уолстрийт джърнъл“.